Шестнадесетият Старец - Ор Марихот

Всемогъщието заменя страха със Слънцето, заменя скръбта с Пълнотата, заменя световете с Истината. Ето защо страхът е полезен - той е създаден, за да бъде заменен. Ето защо скръбта е силна - за да бъде заменена. Ето защо световете са много - за да изчезнат в истината. Методът е Скритото Всемогъщие. То се дава постепенно на Търсача и така Търсачът става Слънце, Пълнота и Истина.
Из Мъдростта на Старците
Тайномогъщието изменя пространството. То е Глас на Древния Вътрешен Пламък. Тайномогъщието е Невидимо Око. То гледа чрез Пламъка. Човекът на това Скрито Могъщие е винаги скромен, смирен, чист. Той е чист, както е чист Първичният Поток на Енергията. Той обяснява нещата не с думи, а с Присъствие. И Присъствието му е нещо от Бездната.
Из Мъдростта на Старците
Непобедимостта е Истинност, но до нея се стига след много усърдия, след много молитви, които са пламъчета, които ще образуват след време тази Непобедимост. За такъв човек, който върви по този път, не съществува никакъв свят, никакъв космос, никакви звезди, никакъв живот или смърт. За него съществуват само отношения и подход. И Прадревната Бездна именно това гледа. И тогава тя дава на човека да отиде отвъд човека. Тя го взема в Своата Невъобразима Мистерия.
Из Мъдростта на Старците
Всемогъщието заменя страха със Слънцето, заменя скръбта с Пълнотата, заменя световете с Истината. Ето защо страхът е полезен — той е създаден, за да бъде заменен. Ето защо скръбта е силна — за да бъде заменена. Ето защо световете са много — за да изчезнат в Истината. Методът е Скритото Всемогъщие. То се дава постепенно на Търсача и така Търсачът става Слънце, Пълнота и Истина.
Всемогъщието разпъва смъртта на кръст, но то разпъва и живота на кръст. Тогава какво остава? Остава Духът и Свободата, остава Огънят и Истината. Така Духът ще те отведе в Абсолютната Чистота, Свободата ще те отведе в Незнайното, Огънят ще те отведе в Неуязвимото, а Истината ще ти даде 360 Крила. И тогава с тези Крила можеш да стигнеш до Гласа, Който разкрива Гласове, защото Той е Слово, Което разкрива Словото.
Всемогъщието е Образ на Скрития Първочовек. Този човек се е учил да прави малкото и то го е отвело до голямото. Всяко Всемогъщие е заплаха за световете и хората, но това Всемогъщие си има две страни — неосъзната и осъзната. Когато Всемогъщието е неосъзнато, явява се Скритото Начало и го поразява. Но когато е осъзнато, явява се Неведомостта и го усилва. Така то осъзнава все повече себе си и става все повече съзнателен Служител на Неведомостта.
Тайномогъщието изменя пространството. То е Глас на Древния Вътрешен Пламък. Тайномогъщието е Невидимо Око. То гледа чрез Пламъка. Човекът на това Скрито Могъщие е винаги скромен, смирен, чист. Той е чист, както е чист Първичният Поток на Енергията. Той обяснява нещата не с думи, а с Присъствие. И Присъствието му е нещо от Бездната.
Непобедимостта е Истинност, но до нея се стига след много усърдия, след много молитви, които са пламъчетата, които ще образуват след време тази Непобедимост. За такъв човек, който върви по този път, не съществува никакъв свят, никакъв космос, никакви звезди, никакъв живот или смърт. За него съществуват само отношения и подход. И Прадревната Бездна именно това гледа. И тогава тя дава на човека да отиде отвъд човека. Тя го взема в Своята Невъобразима Мистерия.
Непобедимостта се ражда, когато си угаснал в Бездната. И тогава Бездната те ражда от Себе Си. Ако ти знаеш как да угаснеш, Бездната знае как да се роди в тебе. Който не знае това, той дълго ще носи в себе си смутената дълбочина. А който знае и следва вярно своя път, смутеното ще се отдели и ще остане Дълбоковиждането, което ще се яви като Непобедимостта. Тази Непобедимост когато е постигната, тя винаги се преражда в човека като Мистично Вдъхновение.
Непобедимостта е търсене на Целостта. Тя е свързана с Безкрайното Мистично Вдъхновение, защото Непобедимостта в нас не е Тайната, която може да бъде разгадана, а е Мистерията, която винаги остава Неразгадана. Непобедимостта е Безмълвие, което озарява, и Светлина, която затъмнява. Това затъмняване е затъмняване на световете, за да ни заведе до Прасветлината. Защото когато станем Прасветлина, ще бъдем самодостатъчни. Но хората са все още светлина или тъмнина.
Съвършенството е тяло на Бездната. Свещеното Слово само върви към него. Душата жадува за Дълбоката Древност, Духът — за Скритото в Древността, а то е Съвършенството. Засега е достатъчно, че Съвършенството осветлява живота отвътре. Съвършенството е Път към Велика Прадълбина. И само Съвършенството може да ни ръководи по този Път, защото в него е Целостта, чрез която можем да устоим. Но докато дойде Съвършенството в нас, ще минат много времена и епохи.
Истината е Звукът на Бездната. И когато Бездната чуе в едно същество този Звук, тя го призовава към Себе Си и му дарява Дихание от Древност. Бездната е Прабащата на Мистичните Истини, а всяка Мистична Истина е особена Пълнота, защото Истина и Пълнота са били всякога взаимосвързани. Човекът на Истината, това е среща на Тайната с Мистерията. А човекът на Високата Истина, това е среща на Мистерията с Мистерията.
Непобедимостта е постижение на Неопределеното, Безкрайното. Не можеш да определиш Неопределеното, Безкрайното. В тях се живее. Как се живее? Неопределено. Определеното е смърт, полуопределеното е живот, абсолютно неопределеното е Велико Съществувание. Непобедимостта е Неприсъствие. Как ще уловиш Неприсъствието? Как ще уловиш Нищото? То е абсолютно Неуловимо. Не го лови нито животът, нито смъртта, но Истината го улавя и заживява в неговата Безпределност.
Бог е Тайната на Живота. Навътре в Себе Си Бог е Мистерията на Живота. А когато се завърне отвъд Тайната и отвъд Мистерията, Той сяда на Своя Трон като Абсолют. Но сега Той е слязъл от Трона Си и затова има Тайна и Мистерия, има светове и вечност. Но когато се върне и седне на Трона Си, Той ще произнесе Особени Слова и ще остане само Безкрайността.
Виждането е качество на Чистата енергия, на Божествената енергия. И затова всички, които усърдно се молят, очистват енергията си за бъдещо ясновиждане на Бога и Неговите прояви. Който вижда, вижда в мрака само Него. Който вижда, вижда в светлината само Него. Който вижда, вижда навсякъде само Него. Но когато Го виждаме, Той е Скрит и затова Го виждаме. Ако ни се яви напълно, няма да можем да Го виждаме, защото просто ще изчезнем в Него, ще се разтворим.
Абсолютът е Вечната Религия, Вечното Сливане, Вечното Пресвято Битие, което не прилича на Битие. Абсолютът е Велика Безсловесна Дълбина и Ключът към Самия Него е Безмълвието. Абсолютът е лишен от история и от вечност, и от време. Абсолютът е Прославеното Древно Неприсъствие.
Голгота е Светилището на Любовта. Тя е съхранението на Неизменността, а Неизменността е самата Любов. Голгота е Посвещение в Тайната на Бога. Голгота е Посвещение във Вечността. Голгота — това е влизане в Живота на Бога, в Свободата на Бога. Голгота е смисълът на Живота, и то Дълбинният смисъл.
Голгота е пресъздаването на човека. Голгота е завръщане към Първородието. На Голгота нямаш име, нямаш ум и сърце. Голгота е място на Душата и на Духа. Голгота е Високо място — тук и адът, и раят умират. Голгота дарява на човека Вечността. И ако ти си Съкровен, ще устоиш; ако си умствен, погиваш, защото не си достоен. Голгота е Посвещение във Вечното Възхищение на Живота. Голгота е придобиване на Тайното Мистично Знание.
Абсолютът има такива Могъщи Крила, че обхваща всички светове. Това не са Крила, а Мистични Сили, Мистични Способности. Абсолютът е запечатал Съкровеното с Древен Печат и който може да го отвори, ще открие там своите Крила. Тези Крила са сияещи. Те са Ключовете към Свещената Наука. Тези Крила са пратеници на Чистите Сили и те проникват до Свещения Кът на Сърцето.
Голгота е Позволение за Безсмъртие. А какво е Безсмъртието? Свещена Духовност. Голгота е отключване на Безсмъртието. На Голгота човекът се преобразява и той вече не е човек, но се осъзнава като Дух. На Голгота се случва Неизразимото и Вечно Начало на Живота, но забулено за другите и открито за Избраните. Голгота подарява на човека Живата Вечност.
Любовта е Свещена и Необикновена Тишина и тази Тишина е Посланието на Бога. В тази Тишина ние сме обвити и съхранени в Божието Ядро. Тишината е Скрит Образ на Бога. Тишината е Слово на Бездната. И който осъзнава в себе си Непроизносимото, той ще осъзнае и Бездната. Но най-величествената Тишина е Тишината на Голгота, защото тук се случва Тайнорождението. Тук се отваря Врата, която е Тайният Вход към Духа.
Голгота е отстраняване на земната съдба завинаги. Тя дарява очите на великото разбиране. Голгота е това, което претопява света, за да остане Същността. И най-малкото съмнение няма подслон на Голгота. Голгота е прославената вътрешна Победа. Това е Победата над цялото минало на човека. Голгота не се разкрива на човешкото съзнание, а на Духовното и Божественото съзнание. Голгота всъщност е Мистичното Усмихновение на Бога.
На Голгота Духът се пресътворява и човекът се завръща в Храма на Свободата. Без Голгота човек не може да придобие Образа и Подобието на Бога. Образът е Свободата, Подобието е Духът. В света човекът е разделен на две. На Голгота човек става Велико Единство с Бога. Голгота е реалното Завръщане в себе си, в своята собствена Вечност. Страшната дума Голгота означава Мястото на Завръщането.
На Голгота това, което е разпънато на кръст, е космическата змия и тук тя е преодоляна. На Голгота човек поставя Бог като по-важен от живота си, от космоса, от звездите, от бъдещето. На Голгота човек става от сътворен несътворен — благословен. Голгота е могъщо, изпепеляващо Благословение, но могат да го понесат само Избраните.