Четвъртият Старец - Ахал Бавада
Чрез Любовта може да се открие Вечното. Чрез Мъдростта може да се открие Тайното. Чрез Истината може да се види Безкрайното.
Из Мъдростта на Старците
За Древното всичко е Дом, всичко е Радост. За неговата Реалност се смята Хаосът, но Хаосът му е Скъкровено подреден. То всичко подрежда. Древното е тайна Реалност. Тази реалност не те призовава към ред и порядък, нито към разбиране. Тази Реалност те призовава към Доверие. Щом имаш Доверие, всичко ще се подреди.
Древното е всякога Мъдро. Когато то обърква реда, е пак Мъдро, защото то подготвя нов ред. Древното всякога знае какво прави, но не обяснява.
Древното не е факт, не е идея, не е опит, не е сила. То е особен Подход към нещата. Откриеш ли този Подход, открил си собствената си Тайна.
Древното е скрито, но е достъпно. Срито е в Истината и е достъпно чрез Истината. Който няма Истината в себе си, тогава Древното му се изплъзва и то става незабележимо. Който има Истината, го забелязва. Който забелязва Древното, той придобива Свободата си. Който не го забелязва, се заробва. Древното не се разкрива, защото то е най-разкритото нещо. Нали то е, което е навсякъде? Не е ли това забележимо?
Древното се слива с всичко и затова е трудно да се отличи. То влиза в реката и тече с реката. Ти виждаш реката, а всъщност само Древното тече. Ти чуваш ехото, а всъщност само Древното ти отговаря. Ти казваш: “Това е тъмнина”, а всъщност Древното е скрито там. Ти казваш: “Това е смърт”, а всъщност Древното живее там. Ти казваш: “Това е тишина”, а всъщност то е Тихото в тишината. Древното е навсякъде, защото всичко му е облик, но то няма облик. То само се крие в облиците.
В бурята Мъдрият вижда само Древното и така не вижда бурята. Някой мислят, че бурята се движи, но само Древното се движи. В бурята Мъдрият е усмихнат, защото общува с Древното. Къде е Древното? Древното е в усмивката на Мъдрия. Мъдрият няма усмивка, той само откликва на Древното и така Древното му дава усмивката си.
Древното поражда нещата, без то да се ражда. То променя нещата, без да се променя. Древното си има свой особен език и това е Безмълвието. Който го чуе, нищо не чува, но се обогатява. Древното движи всичко към себе си. Така е устроен Пътят. Древното е Правелик Жизнен Източник. От него тече най-чистата Светлина. В Древното не можеш да намериш смисъл, но ако намериш, не можеш да го изразиш. Древното е изпращач на трудностите, защото то знае, че след трудностите идва ясното зрение. В това ясно зрение никой вече не може да заблуди Мъдрия, защото той вече живее с Древното.
Когато Древното иска да даде подарък на Мъдрия, то му дарява Тишина - звучаща Тишина. Древното не държи на думите, нито на мълчанието. Древното държи на Истинното, защото то е Вход към него. Чрез Истинното човек пътува от себе си към Древното.
Никой никога няма да узнае бъдещето, защото Древното няма бъдеще. За какво му е бъдеще? То има Безкрайността. Най-висшата практика на живота е в Неуловимостта. Нищо не трябва да те улови - нито светът, нито времето, нито тялото, нито вечността. И тогава ти ставаш Свободен като Древното.
Щом си истинен към себе си , ще дойде ден, когато ще ти се открие Тайна, Който е съзадал в себе си Истинно Съкровено чувство, той е открил Тайна на Вечното. Що е Вечното? То е Истинното Съкровено чувство. Що е Безкрайното? Истинно Древно чувство.
Древното е всякога Мъдро. Когато то обърква реда, е пак Мъдро, защото то подготвя нов ред. Древното всякога знае какво прави, но не обяснява.
Древното не е факт, не е идея, не е опит, не е сила. То е особен Подход към нещата. Откриеш ли този Подход, открил си собствената си Тайна.
Древното е скрито, но е достъпно. Срито е в Истината и е достъпно чрез Истината. Който няма Истината в себе си, тогава Древното му се изплъзва и то става незабележимо. Който има Истината, го забелязва. Който забелязва Древното, той придобива Свободата си. Който не го забелязва, се заробва. Древното не се разкрива, защото то е най-разкритото нещо. Нали то е, което е навсякъде? Не е ли това забележимо?
Древното се слива с всичко и затова е трудно да се отличи. То влиза в реката и тече с реката. Ти виждаш реката, а всъщност само Древното тече. Ти чуваш ехото, а всъщност само Древното ти отговаря. Ти казваш: “Това е тъмнина”, а всъщност Древното е скрито там. Ти казваш: “Това е смърт”, а всъщност Древното живее там. Ти казваш: “Това е тишина”, а всъщност то е Тихото в тишината. Древното е навсякъде, защото всичко му е облик, но то няма облик. То само се крие в облиците.
В бурята Мъдрият вижда само Древното и така не вижда бурята. Някой мислят, че бурята се движи, но само Древното се движи. В бурята Мъдрият е усмихнат, защото общува с Древното. Къде е Древното? Древното е в усмивката на Мъдрия. Мъдрият няма усмивка, той само откликва на Древното и така Древното му дава усмивката си.
Древното поражда нещата, без то да се ражда. То променя нещата, без да се променя. Древното си има свой особен език и това е Безмълвието. Който го чуе, нищо не чува, но се обогатява. Древното движи всичко към себе си. Така е устроен Пътят. Древното е Правелик Жизнен Източник. От него тече най-чистата Светлина. В Древното не можеш да намериш смисъл, но ако намериш, не можеш да го изразиш. Древното е изпращач на трудностите, защото то знае, че след трудностите идва ясното зрение. В това ясно зрение никой вече не може да заблуди Мъдрия, защото той вече живее с Древното.
Когато Древното иска да даде подарък на Мъдрия, то му дарява Тишина - звучаща Тишина. Древното не държи на думите, нито на мълчанието. Древното държи на Истинното, защото то е Вход към него. Чрез Истинното човек пътува от себе си към Древното.
Никой никога няма да узнае бъдещето, защото Древното няма бъдеще. За какво му е бъдеще? То има Безкрайността. Най-висшата практика на живота е в Неуловимостта. Нищо не трябва да те улови - нито светът, нито времето, нито тялото, нито вечността. И тогава ти ставаш Свободен като Древното.
Щом си истинен към себе си , ще дойде ден, когато ще ти се открие Тайна, Който е съзадал в себе си Истинно Съкровено чувство, той е открил Тайна на Вечното. Що е Вечното? То е Истинното Съкровено чувство. Що е Безкрайното? Истинно Древно чувство.
Из Мъдростта на Старците
Този, който е познал Нищото, става Нищото. Как може при това условие да има познание? Този, който е познал и съществува, той не е познал. Този, който е познал и не съществува, той е познал Непознаваемото. Само в Непознаваемото можеш да си несъществуващ и цялостен. Това е Единствената Реалност. Живея, значи: не съществувам, но съм. Това е Универсалното Единение.
Който иска да придобие истинската Любов, той трябва да се обрече на тази Любов. Тази Любов няма отношение нито към живота, нито към смъртта. Тази Любов е Неуловима и Неразгадаема. Тя живее в Нищото. Тя е Тайнство. Това, което ви казах, е Напътствие от Безкрая.
Човешкото същество е по-дълбоко от живота, но Любовта е по-дълбока от човешкото естество. Любовта превъзхожда и човека, и живота. Любовта е Тайна за човека. И тази Тайна трябва всякога да се преоткрива. Докога трябва да се преоткрива Тайната на Любовта? Докато човек залезе напълно в своя Източник. Само този, който е осъзнал пълнотата на своя Залез, само той може да изгрее в Древната Зора.
Мистерията е Път към Сияещия Център. Мистерията е Път навътре във Вътрешното и чисто Божественото, след като духовното е извървяно. Сияещият Център е освобождение от материални и духовни светове. Сияещият Център е самата древна идея за Истината. Това е Истината, която всяко минало и бъдеще търси. Но само Истината намира Истината, защото тук е разрушено всяко минало и бъдеще. Ако търсиш бъдещето, ти не си достоен за Истината.
Прадоброто е Древна Чистота, Чистота без въпроси. Прадоброто не е добро и зло. Прадоброто е изява, проявление на Древното състояние. Прадоброто се намира във Велико Единство с Древния. То общува с Мистичното съзнание. Ангелите и архангелите служат на Прадоброто, но не го познават. То идва от Невидим Център.
Вечното Неоткровение е Велико Богатство. То постоянно се обновява със себе си и с тези, които са сключили съюз с него. Вечното Неоткровение спасява човека от живота и смъртта. Животът и смъртта говорят за това, че се е случила катастрофа, а катастрофата говори за това, че целите са били променени. Но има един друг живот, който изтича от Неоткровението. Този живот в нас е Мистерията. И когато този живот заживее в нас, ние вече не сме хора, нито човеци, а богове.
Животът на Неоткровението тече във вътрешността на Безмълвието. В това Безмълвие ти трябва да си изчезнал напълно, защото ако ти все още съществуваш, това Безмълвие няма да отключи себе си за слизане от Неоткровението. Откровението е явно слизане. Но Откровение, което слиза от Неоткровението, е Мистично. То слиза в Искрата.
За Неоткровението трябва да се разделиш с всяка нагласа и трябва да се настроиш на ненагласа, неочакване. Ненагласата е загадъчно явление. Неочакването е тайнствено състояние. Това е очакване, без да искаш нищо и от Нищото се случва нещо, което слиза върху тебе. Неоткровението те отделя от всички видове смисъл и тогава се явява Неизречимото Древно, Което е над всеки смисъл и над всяко благо.
Премъдростта е Кръщение и в Безкрайност, и в Мистерия. Но в Неоткровението има нещо, което превъзхожда Премъдростта. Тука се явяват Древните Устои. Тези Устои крепят Премъдростта. Случвало се е тук да се яви Глас от Недрата. И Премъдростта разбира в себе си, че дори и тя не е нужно вече да говори, защото този Глас е Върховно Проявление на Неведомостта, при което и Премъдростта е сянка.
Древността е Неговата Скритост. Древността е преди миналото. Древността е Неговото Име. Това е Той. Той е толкова Древен, че и далечното минало не Го обхваща. Който е уловил в себе си тази Древност, той няма име, няма минало, няма бъдеще, няма настояще. Той има Древността, той има Него. На най-ниското ниво човекът е уловил Божествеността. На средното ниво човекът е уловил Мистерията...
Мистичният Говор е неподвижен, защото е неуловим. Неподвижността е застиналост, която е Скритост. Това е друг Говор на Древното Начало. Неподвижността е Център, около който се движат световете, съзнанията, хората. Неподвижността е Реч на Древното, особена Реч, Изначална като Неизменната Пълнота.
Който определя себе си за Древното Начало, той се определя и за Дълбините. А Дълбините гледат Мистериозно. За Дълбинния човек съществуват само Безкрайни неща. Да нямаш в себе си Безкрайност, означава да си изпуснал своето Начало — Дълбинното. Дълбинното има отношение само към Безкрайността.
Той изрича Себе Си в нас. Той изрича Себе Си чрез Скритостта Си, за да води към Тайната Си, която е Самият Той. И ако ти се питаш: „Кой съм аз?”, Той ще ти отговори. И ако ти питаш: „Дали аз съм някой?”, Той ще ти отговори. И ако ти се питаш: „Дали аз съм Тайната на живота?”, Той ще ти отговори. Когато Той се изрече напълно в тебе, ще знаеш отговорите.
Когато един Изначален Старец говори, Той ни превежда от Същността към Прасъщността. И думите Му, колкото и близки да са ти, те са Мистични думи. Те са същества от Мистерията, защото тук Изначалното говори на Пътя ти. Думите са безмълвни ухания на полъха от Древни, Древни ветрове. И тези думи са ефирни учители.
Да познаваш думите, означава да можеш да ги пронизваш. То е качество на Духа. И когато Той проникне до костите им, откриват се други значения, защото Духът те е дарил с нещо от себе си, с нещо от Скритостта си. И ти започваш да разбираш думите като един скрит свят, като една скрита дълбоко в себе си вода, но вода, която вече е потекла и към тебе.
Стихията става Слово, когато Абсолютът е казал „Да”. Когато Древното Начало е казало „Да”, тогава Словото действува като Мълниеносен Принцип.
В Мрака попаднала, разумната воля сама гради себе си. Волята е таен свят и когато тя е разумна, и се предава голяма сила. А ако случаят е специален, и се дава Древна сила. В Мрака волята става Мечът на спасението, защото човек се събира в себе си и всичко в него става воля. И тази воля прави скок от ума в Духа и от Духа в Древното Начало.
Когато се срещнем с Древното Начало, ние разбираме дали сме достойни за него. Ако в нас има нещо от света, ние не сме достойни за Древното. И не можем да заченем в Мрака. И тогава Мракът става строг и ни връща отново в света. Влизането в Мрака означава да се срещнеш със своето Безсмъртие и това е само началото. А къде е краят? Краят се губи в Третата Безкрайност.
В Мрака трябва да преодолееш не Мрака, а себе си. Мракът е само опора за тебе, за твоето извисяване. Не търси смисъла на живота в Мрака, а търси преодоляването. И когато преодолееш себе си, ще ти се разкрие нещо повече от смисъла. Величието на Мрака е, че той разрушава в тебе и смисъла, и безсмислието и оставаш само ти, само твоята Древност. И тя те призовава за Безсмъртен и Безкраен Живот — Живот, който е Тайнство на Духа и Тайнство на Древното Съзнание.
Умът е природата на падналите. Духът е природата на избраните. Мистерията е природата на Незнайните.
Древното е подобно на Съкровеното. За Древното всичко е Дом, всичко е Радост. За негова Реалност се смята Хаосът, но Хаосът му е Съкровено подреден. И кой може да го упрекне? За Древното няма понятия. То всичко подрежда. Древното е тайна Реалност. Тази Реалност не те призовава към ред и порядък, нито към разбиране. Тази Реалност те призовава към Доверие. Щом имаш Доверие, всичко ще се подреди.
Древното е всякога Мъдро. Когато то обърква реда, е пак Мъдро, защото то подготвя нов ред. Древното всякога знае какво прави, но не обяснява. Древното няма облик, защото е Неизразимо. То диша Безкрайност. То живее в Незнание, защото няма край и не може да се самоузнае. Чрез Незнанието си то се самообогатява. Древното не е факт, не е идея, не е опит, не е сила. То е особен Подход към нещата. Откриеш ли този Подход, открил си собствената си Тайна.
Древното е скрито, но е достъпно. Скрито е в Истината и е достъпно чрез Истината. Който няма Истината в себе си, тогава Древното му се изплъзва и то става незабележимо. Който има Истината, го забелязва. Който забелязва Древното, той придобива Свободата си. Който не го забелязва, се заробва. Древното не се разкрива, защото то е най-разкритото нещо. Нали то е, което е навсякъде? Не е ли това забележимо?
В Древното няма нищо подобно на човека. Древното е Мистериозна Прасъщност. Древното съществува като Несъздаденост. Никой не може да го създаде. Древното е Скрит Създател. За да постигнеш Древното в себе си, трябва да съумееш да не го създадеш, защото ако го създадеш, ще го изгубиш. Това умение на Несъздаването се дължи на Незнанието. Когато влезеш в Дълбините на това Незнание, ще срещнеш помрачеността. И благодарение на помрачеността ще го узнаеш. То е скрито там и ще ти се усмихне. Това е усмивката на Безкрайността.
Древното се слива с всичко и затова е трудно да се отличи. То влиза в реката и тече с реката. Ти виждаш реката, а всъщност само Древното тече. Ти чуваш ехото, а всъщност само Древното ти отговаря. Ти казваш: „Това е тъмнина“, а всъщност Древното е скрито там. Ти казваш: „Това е смърт“, а всъщност Древното живее там. Ти казваш: „Това е светлина“, а всъщност Древното свети там. Ти казваш: „Това е тишина“, а всъщност то е Тихото в тишината. Древното е навсякъде, защото всичко му е облик, но то няма облик. То само се крие в облиците.
Древното понякога прилича на Мъдрец. То откликва на всичко. Когато има буря, Мъдрецът е в Покой, защото Древното е в него. Мъдрият не се държи за бурята, а за Древното. В бурята той вижда само Древното и така не вижда бурята. Ето защо Мъдрият прилича на Древното. Някои мислят, че бурята се движи, но само Древното се движи. А бурята е само слуга на Древното. В бурята Мъдрият е усмихнат, защото общува с Древното. Къде е Древното? Древното е в усмивката на Мъдрия. Мъдрият няма усмивка, той само откликва на Древното и така Древното му дава усмивката си.
Древното е Поток от Незнание, а Незнанието е Чиста Мъдрост. Древното поражда нещата, без то да се ражда. То променя нещата, без да се променя. Древното си има свой особен език и това е Безмълвието. Който го чуе, нищо не чува, но се обогатява. Древното храни и външните, и вътрешните неща, но самото то не се храни, няма нужда от храна. Древното движи всичко към себе си. Така е устроен Пътят.
Древното е навсякъде, но е непостижимо. Древното е Правелик Жизнен Източник. От него тече най-чистата Светлина. В Древното не можеш да намериш смисъл, но ако намериш, не можеш да го изразиш. Древното не се поддава нито на слова, нито на мълчание. Древното е изпращач на трудностите, защото то знае, че след трудностите идва ясното зрение. В това ясно зрение никой вече не може да заблуди Мъдрия, защото той вече живее с Древното.
Когато Древното иска да даде подарък на Мъдрия, то му дарява Тишина — звучаща Тишина. Тук звучи Полъхът на Древното. Древното не държи на думите, нито на мълчанието. Древното държи на Истинното, защото то е Вход към него. Истинното е намек за Пътя към Древното. Чрез Истинното човек пътува от себе си към Древното. Без Истинното човек пътува от себе си към себе си и така изпуска Древното. Никой никога няма да узнае бъдещето, защото Древното няма бъдеще. За какво му е бъдеще? То има Безкрайността.
Древното е Неуловимо, защото Абсолютът го е скрил в Себе Си. Най-висшата практика на живота е в Неуловимостта. Нищо не трябва да те улови — нито светът, нито времето, нито тялото, нито вечността. И тогава ти ставаш Свободен като Древното. Вселената се ръководи от Неуловимото. Небето се ръководи от Неуловимото. Събитията се ръководят от Неуловимото. Когато станеш Неуловим, ще създадеш в себе си Древното. Бъди Неуловим и ще догониш Древното.
Към Древното Тайните са обърнати с лице. Към другото Тайните не се виждат и не се разбират. А който не е разбрал Тайните, живее в ограниченията на живота. Щом си истинен към себе си, ще дойде ден, когато ще ти се открие Тайна. Който е създал в себе си Истинно Съкровено чувство, той е открил Тайната на Вечното. Що е Вечното? То е Истинното Съкровено чувство. В това е основата на Вечното. Що е Безкрайното? Истинно Древно чувство.
Любовта е, която създава Вечното. Мъдростта е, която създава Тайното. Истината е, която създава Безкрайното. Вечното, Тайното и Безкрайното са Скритостта на Древната Мистерия, а Древната Мистерия е Скритостта на Абсолюта. Чрез Любовта може да се открие Вечното. Чрез Мъдростта може да се открие Тайното. Чрез Истината може да се види Безкрайното. Но Древната Мистерия не може да се узнае. Към нея може само да се приближаваш. В Древната Мистерия има една степен на Скритост, която никога няма да стане познаваема.