Тринадесетият Старец - Ал Махавор

За този, който е готов, Неведомият Път идва и се открива моментално. Който дълго и с Любов се е подготвял, Тайното Откровение го застига.

Древното Тайно Откровение отключва смисъла на живота. Отключва още и Видение на част от Божията Тайна и Великото Единство на Скритото Братство. А тези, които не се развиват Съкровено, Тайната на живота не стига до тях.
Из Мъдростта на Старците
Неведомият Път е творение на Мистерията. Той е запечатан с Безмълвие. Той не се разкрива на ума. Той се разкрива на Мистичното Съзнание във вид на Усмивка - Усмивка от Скритата Мъдрост. И тази Мистична Усмивка се явява Ключ към Вътрешния Храм, ключ към Единното Съзнание.

Някога Единното Съзнание се е разделило на две и сега с Първичната си част то призовава Мистиците, а на другите им оставя да живеят в световете на ограниченията.
Из Мъдростта на Старците
Неведомият Път е символ. Това означава да навлезеш в себе си, в своята Вечност и да тръгнеш още по-навътре в Пещерата, което е другото име на Древната Майка, Древната Бездна. Но там можеш да влезеш само с Тайно Слово. И тогава от Древния Ефир се явява Свещен знак. И така, един Стар, Потаен свят се отключва и ти заживяваш във Вдъхновението на Мистичното Съзнание.
Из Мъдростта на Старците
Има едно нещо, което носи светлина в себе си. Има едно нещо, което ни носи озарение. Има едно нещо, което ни сближава със собствената ни Същност. Има едно нещо, което е пътеводител към нас самите. Това нещо в Древността се е наричало Тарамот. То е слязло от Предвечни времена, за да ни служи. То е изоставило своя Трон. То се е самопожертвало. И това нещо е Тарамот — трудността.
Има едно нещо, което е неразбираемо. Има едно нещо, което не може да узнаем. Това е нещо, което трябва да следваме, но не ни е дадено да го разберем. Това нещо е скрито в нас и то ни води към себе си. Когато го следваме, то ни дава очи, за да вървим и да виждаме. Когато го следваме, то е скрито в нас, но винаги е безмълвно. Ние не знаем къде отиваме, но това нещо ще ни изведе. Това нещо ни учи на постоянство и ни отваря врата след врата, докато стигнем най-после до Древния Портал. И това нещо в нас е знаещото, то знае как да отключи този Портал, защото сме го следвали. В Древността това нещо се е наричало Арот — Пътят. Но когато преминем през Древния Портал, Арот ни изоставя, защото той е изпълнил Замисъла на Древността и защото зад Древния Портал лежи Дарът на Безкрайността и Свободата.
Съществува Предвечен свят и Неизреченост. Тази Неизреченост е преди вечността. Вътре в тази Неизреченост има скрита друга Неизреченост. Тази най-скрита Неизреченост е Прасъздателят. Към Него можем да се приближаваме само с Незнание и следване на своя Път. Този Велик и Неизвестен Прасъздател в самото начало е създал Сърце, подобно на Своето. Така се е родил в най-вътрешните светове най-скритият от Старците. Това е Старецът без корени в световете. За Сърцето Му се знае само, че съдържа най-висшите Лъчи на Безкрайността. После от този Старец е бил създаден Арамахот — Скритото Сърце на 24-те Старци. Така Неговите Лъчи можели да проникват в Старците чрез Неизречената Безкрайност. Изначалното Сърце на Безкрайността е Прасветлинен Кръг. Този Кръг съдържа в себе си Ослепителната Сила на Безкрайността. Който придобие Съкровената си природа, той пътува към този Ослепителен Кръг, от Който ще получи някога частица.
Съществува Старец преди Старците. Този Старец няма нито духовно съзнание, нито Божествено. Той няма корени нито в духовния свят, нито в Божествения свят. Той няма корени в световете. Когато хората познаят своята Съкровена природа, очаква ги дълъг път — път към боговете и Старците. И когато тръгнат на този път, ще дойде някога ден, когато те ще стигнат до своя Древен Корен, който е собствената им скрита Реалност. Другото название на тази Реалност, или другите имена на този Корен са: Учител, Мъдрец, Богиня, Бог, Старец, Старица — кой каквото е допуснал в дълбината си. Тук всичко е величествено обожествено. Но оттук нататък има и друг Път — Пътят към Неизречения Старец. Той е Първообразът на Абсолютното Начало. Той няма корени нито към външните светове, нито към вътрешните. Той е Абсолют в Абсолюта. Той има в Себе Си само едно — Абсолютното Състояние. Не се е родила азбука, която да опише това Състояние. В Древността това Състояние се е наричало Махарир-Махарира, Безмълвие в Безмълвието.
Ние можем да бъдем Едно с Най-Скрития Старец, Едно с Неговата Неизреченост, Едно с Неговото Прабезмълвие. Дълбоко в нас е Скритостта. Дълбоко в нас е Прабезмълвието. Пътят към Скритостта — това е нашият Таен Път. Пътят към Неизречеността — това е нашият Мистериозен Път. Пътят към Прабезмълвието — това е нашият Абсолютен Път. В Скритостта узрява нашата Свобода. В Неизречеността узрява нашата Мъдрост и Премъдрост. В Прабезмълвието узрява нашата Истина и Всецялост. Така ние ставаме част от Предвечния Образ, Който е Образът без образи — Древното Абсолютно Състояние. Това е Състоянието преди видимите и невидимите сътворения. Това е Състоянието без корен в световете.
Има едно нещо, което е много ценно в нашия живот. Има едно нещо, което е скъпоценно в нашия живот. Хората в света не го разбират. То не е за хората, то е за търсачите. Какво търсят търсачите? Те търсят Предците, Древното Светлинно Царство, Древния Поток на Живия Живот. Кое е това ценно, което са изгубили хората? Това е Самарита — смъртта. Това е Древно умение. Това е способност така да умреш, че да се възродиш. Това е умението на символичната смърт. Това е умение, което при всяко изпитание отнема нисшето в тебе и освобождава истинското. Всяко изпитание е освобождение от мъртвото в нас, за да се завърнем ние в Живота на Живите, в Живота на Предците. Ако ние овладеем умението, как да умираме, ще ставаме все по-живи и все по-живи, докато се завърнем в Древния Поток при Предците — нашите Учители.
Има Един Древен, Древен и Прадревен Старец. Той няма нито сърце, нито душа, нито дух, защото всичко това би Го ограничило. Той няма име, защото е символ. Той няма настояще, защото го превъзхожда. Той е бил всякога, отвъд минало и бъдеще. Древен е Той, толкова е Древен, че е преди Древността. Той е Образ, Който е без образ, защото това би Го ограничило. Той е подобен на Безподобния Върховен. В Древността Старците са Го наричали Авара Мардорот — Древният Несъществуващ, защото всяко съществувание е оцапване на Прадревността, а всяко несъществувание е недосегаемо за оцапване. Ето защо Той няма нито име, нито душа, нито път. Той е Праобразът на Старците. Той е Авара Мардорот — име, което не е име. Той е Потайнство.
Има едно Същество, Което е без вечност и без време. Има едно Същество, Което е без живот и без надежди. Странно е това Същество, Мистерия е То. То е Праобраз. То е отвъд Любовта и отвъд енергията. Ако беше създадено като енергия и Любов, То щеше да е в движение и да се проявява. Енергията щеше да Го задължи да се движи, а Любовта щеше да Го задължи да се проявява. Това Същество не е енергия, не е Любов. То е Прасъщност. То е във Велика Неподвижност. То е Прастарецът отвъд Старците. То е отвъд Старците и отвъд Древностите. То е в Универсално Единение с Върховния Абсолют. Ще попитате как живее То. То не живее поради това, че е по-дълбинно от живота. То е в едно Състояние на Скритата Безкрайност.
Древният Абсолют е Абсолютен Мрак поради Величието на Собствената Си Свръхсветлина. Преизобилна е Светлината Му, Преизобилно е Сиянието Му. И понеже никой не може да понесе това Свръхизобилие, за нас Той се явява като Мрак. Всички търсят този Древен Мрак, но трябва да се подготвят. Може ли неподготвен човек да тръгне на път, който се намира в Безкрайността? Ето защо са подарени две велики неща на световете — молитвата и работата. Молитвата е почитание към самовглъбяването. Тя е почитание към собствената ни Древност. А работата е онова състояние, което ни подготвя за благословеното проникване в себе си. Великият Мрак е създал път за нас, начертал е замисъл, чрез който да се завърнем в Сърцето Му. И когато Древният ни позволи да се завърнем, ние ще можем да понесем Неговата Безкрайност и Неговото Праизобилие. Може някои да попитат: А ще Го познаем ли? — Това не е във възможностите на Безкрайността. В Него има безкрайно обновяване, има сливане, има единение, но никога няма познаване, защото Безкрайността няма обхват за Него.
Съществува едно Същество, скрито в нещата, скрито в съществата и скрито в самата Скритост. От Древността все са Го търсили. А тези, които са Го намерили, само са били докоснати. И това докосване ги е направило безкрайни. Други докоснати ставали вечни. Що е Вечността? Мястото, където Жестоката ръка на смъртта не може да достигне до висшата душа. Що е Безкрайността? Мястото, където Дългата ръка на смъртта не може да достигне пречистия дух... Той е скрит в Огъня, Той гори в Огъня и Той е отвъд Огъня — Той е навсякъде и във всичко, но е абсолютно скрит и Името Му е Ар Арахама. Дадено ни е право, ако следваме Пътя си, да издирим Древното си Единение с Него. И ние можем да постигнем това — рано или късно, сега или някога. Ние можем дори и да заживеем в Него, но Той ще си остане всякога скрит. Той не е сроден с нас, защото предхожда и телата, и умовете, и душите, и духа ни. Той предхожда всички Тайни и Мистерии. И Той е Ар Арахама.
Ар Арахама е Върховният Прадревен. В Прадревността Той ни е създал като Искри. Единственото сродство на Ар Арахама е с нашите Искри. Искрата в нас е сродна с Ар Арахама, но тя също не Го познава. Тя жадува само за едно — за Неговата Бездна, за Неговата Бездънна Мистерия. Искрата в нас не се стреми да Го познае, защото тя е родена от Великата Непознаваемост. И затова храната на Искрата е стремеж към Велико Непознавание. Това е ясен и осъзнат стремеж. А Искрите в Древността, които са поискали да Го познаят, са станали духове, души и тела. Нашият истински стремеж е насочен към Великото Непознавание, към Ар Арахама.
И видях, и даде ми се в Древността Видение Неизмеримо. И видях светове, и видях над тях вечни обиталища. И видях над тях безкрайни селения. И всичко това беше подножие на Ар Арахама. И видях във всички тези светове велика пробуденост, велико жертвословие, велико осъзнование, изпълнено с Дъха на Правдъхновението. И видях Велик Праобраз на Скрития Старец, приклекнал при Нозете на Ар Арахама.Пробудените от земята търсеха своя път. Пробудените от вечните обиталища търсеха своя стремеж, пробудените от безкрайните селения търсеха изворите на Правдъхновението. Но видях и две Същества, които стояха пред Нозете на Ар Арахама. Това бяха две Велики Същества, два Велики символа. Първият беше Прастарият Старец — Праобразът. Той не търсеше нищо. Той само беше приклекнал в Превъзвишено Благоговение. Той беше превъзнесен в Себе Си, а Сърцето Му беше като Светлината на сто милиона слънца. И това Сърце беше предложено пред Нозете на Ар Арахама. Но странното явление беше другото Същество. Това беше стар, беден и окъсан монах и търсач на Истината от Атлантида. Неговата натрупана древна сила го беше възнесла пред Нозете на Ар Арахама. Той молеше само за едно: Дай ми вярната посока към Самия Себе Си. И получи отговор: Преоткривай все повече Искрата в себе си, защото тя е запалена в теб от предвечни времена. Мисли само за нея и тя ще те доведе завинаги пред Нозете Ми. — И после видях, че този древен дръзновен се завърна в Атлантида и близките му, та дори и жреците, видяха нова и дори ослепителна светлина да излиза от него. Но само жреците узнаха, че той е бил на Прастарото Място — пред Нозете на Ар Арахама.
Историята на света ще се прекъсва. Историята на вселената ще се прекъсва. Историята на вечността ще се обновява, но съществува и дълбоко потайна мистична история. Тя е за Избраните от Духа. Тя е за призованите, за търсачите. Тя е за странните души и за възвишените духове. И всички те пътуват поради своята избраност към Пламтящите Нозе на Безкрайността. Тези Пламтящи Нозе са Нозете на Ар Арахама. Той ли е избрал Избраните, или те са Го избрали? И видях в Древното си Видение, и узнах: Самият Ар Арахама е избрал Избраните, а после и те са Го избрали. Поради Величието на Всесияещата Си Скритост още в Древността Той е направил три крачки към Своите Избрани. И така Избраните тръгнали към Него, защото били призовани. Той е направил три крачки, а те са направили една. Но тази една крачка е тайният зародиш, защото те вече винаги ще вървят към Него. Тези три крачки са били изречени в Древността като Тама Шахарот — Трите Шепота. В този свят те не могат да се преведат. Но който е дочул това, той вече е тръгнал към Величието на Древните Нозе на Ар Арахама.
Някога в Дълбоката Древност били произнесени три Шепота — три странни Думи. Древните същества разбрали, че тези три Шепота са Велики Послания. Те били три Ключа към Абсолюта. Но Древните и боговете не знаели как да ги преведат. Затова те се събрали и призовали Стареца на Думите. И явил се той и им казал: Анахия Мавахария Махаротот. И те попитали Стареца да им изтълкува тези три Шепота. И той им казал тайната на Думите: Усърдие, Мистерия, Сияйносъщие. Попитали го какво означават тези Думи. Старецът им отговорил: Това не са Думи, нито знаци. Те са тайни, живи неща. Те са просветлени Дихания. Те са три Шепота, които отключват Пътя към Ар Арахама. Първият Шепот Анахия пробива света и въвежда човека в светещия духовен космос. Човекът е човек, когато осъзнае своята космическа духовност. Вторият Шепот Мавахария е преодоляване на космическата духовност и освобождаване от нея. За Втория Шепот Праезикът казва, че човекът е човек, когато се осъзнае като Мистерия. Когато човекът се осъзнае напълно като Мистерия, той вече се намира в Безкрайностите на Божествената вселена. А после идва и Третият Шепот Махаротот. Този Шепот ни отвежда от Божествената вселена в най-древното ни сродство — това е сродство на Сияйносъщието с Прасърцето на Ар Арахама. Това е сродство с част от Неговото Страховито Съвършенство. Това сродство е неизкоренимо. То е част от Величественото Излъчване на Ар Арахама. То е носителят на Прадревната Сила. Наречено е Мечът. Но това е Меч без меч, защото е абсолютно нематериален — чиста есенциална Прасъщност. Когато някоя цивилизация трябва да изчезне, достатъчно е само едно единствено Излъчване на този Меч.
И най-обикновеният човек може да тръгне на път към Абсолюта. Но той трябва да осъзнае двата Ключа в себе си. Първият Ключ е усърдието, вторият Ключ е призоваването. Чрез усърдието човек ще се освободи от обикновеното в себе си, а чрез призоваването човекът ще се освободи от необикновеното в себе си. Чрез усърдието си човек се домогва до Съкровената си природа, а чрез Съкровената си природа човек вече има право да призовава Истината, докато тя узрее в него. Така Съкровената природа е освобождение от обикновеното, а Истината е освобождение от необикновеното. Истината е Мистериозното в нас и тя е Пътят към Сияйносъщието. На всеки човек е даден Пътят, но той лично трябва да го прозре вътре в себе си. И там, в дълбините на човека, където се срещат Съкровеното и Истината, там се осъществява и другата среща — срещата с Безкрайността на Ар Арахама. Всяка от тези срещи е вътре в дълбините на човека. Но много са хората, които са се отказали от дълбините си — и обикновени, и необикновени хора. Но аз говоря за тези, които търсят, защото те ще намерят. Има дори и същества от царството на животните, които са намерили. Но тайна е това — тайна, скрита в символи.
Има много същества и животни, които са познали Дълбините си и Тайната на Пътя си. Те пътуват уверено към Тайната на Живота и към Тайната на Неведомия Създател — Абсолюта. И ще ви разкажа за три от тях. Това са три различни Пътя на три същества, които са постигнали целта си чрез себепознание, но продължават да вървят още по-навътре, но незабележимо. Това са орелът, соколът и еленът. Преданието казва, че когато орелът зърнал същността на боговете, създал в себе си изключителни крила, изключителен размах и полетял нагоре във Великата Висота. А що е Висотата? Мястото, сродно на боговете. Преданието казва, че когато соколът зърнал същността на боговете, създал в себе си такава концентрация, че тя се превърнала в мълниеносна сила. Що е мълниеносната сила? Не е ли тя сродството с боговете? В Древността соколът се е наричал Авая Атара — Бързият Огън. Преданието казва, че когато еленът зърнал същността на боговете, той превърнал живота си в тиха жертва. И той заживял в тази жертва. Враговете му, които го гонели, мислели, че той бяга заради живота си, и не съзирали вътрешния танц на неговата саможертва. Хищниците така и не разбирали, че чрез жертвата той ги е изпреварил. Едно древно индианско предание казва, че най-голямата чест в живота е да срещнеш бял елен със седем рога. Малцина върховни шамани са го срещали и му се покланяли, защото те знаели, че той е Праеленът на елените, Прабащата — себепозналият се.
Съществува Древно умение — умението да прозреш Пътя си. Да прозреш Пътя си, това е умението да се срещнеш с Нетленното в себе си. Що е Нетленното в човека? Това е Древното Злато — Живата Същност, изтъкана от особените лъчи на Слънцето. Златото, което търсим, е Нетленното, което трябва да прозрем. Златото е съставено от мистичните лъчи на Слънцето. А не е ли това Същността на боговете? Да, има едно Древно Злато — Живото Злато. Какво ни обявява Златото? Своята устойчивост. Какво ни обявява устойчивостта? Своята Несъкрушимост. Който е съзрял своята Несъкрушимост, за него вече смърт няма. Той вече живее в Божествената страна — страната на боговете. Целият Път се състои в това да съзрем своята Несъкрушимост. Несъкрушим е Пътят на човека. Ето защо той трябва да го следва докрай. Пътят е Път, когато е извървян докрай.
Върховното Изоставяне е част от Древното Пробуждение, когато трябва да отвориш Вратата на Пламъка — Аор Атара. Върховното Изоставяне, това е Часът на Истината. Върховното Изоставяне, това е Часът на Великото Самовъзраждане. Върховното Изоставяне, това е Величествена привилегия, Върховен Дар. В Часа на Върховното Изоставяне в нас трябва да се пробудят най-древните сили, които са били положени в нас от Безвремието. Те са Силите на Нищото. Те са ни дадени от Върховното Нищо. Те са Недосегаемите Сили. И нищо в световете не може да ги овладее. И в този Върховен Час се отваря Аор Атара — Вратата на Пламъка. И Запаленото Нищо се завръща във Върховното Нищо. И Пламъкът се завръща в Прапламъка. И това Завръщане се нарича Древното Завръщане, защото то е сключване на най-древния Съюз — Съюз на Нищото с Прадълбината на Върховното Нищо.
Величествен е Мистериозният Път. Върховното те докосва и се оттегля, за да види ще се вкорениш ли в Него, или ще се върнеш в световете. Върховното те докосва и се отделя. Защо се отделя? За да се зародиш в Него и То да се зароди в тебе. Защо се оттегля? За да можеш да познаеш своята Изначална природа, която е Нищото. Защо се оттегля? Защото само Покоят може да се завърне в Древния Покой, защото само Нищото може да понесе Върховното Нищо. Завръщането във Върховното Нищо става чрез Покой и Цялост. Това са двете ръце, събрани в едно цяло. Това са двете ръце, които образуват Изначалния Пламък. Велико е Завръщането на този Пламък във Върховното Нищо. Древните са го наричали Събитието извън световете.
Има Събитие, което е извън световете. То е Завръщане във Върховното Нищо. Когато това Събитие се яви, то е Дарът, който е извън световете. Заедно с това Събитие се явяват и всички сили, на които някога си отнел нещо. И те всички те ограбват, ограбват, ограбват. Те искат всичко да ти вземат, но в тебе работи тайно Източникът. И щом ти се вкорениш в Него, тогава кой може да те ограби? Източникът е Нищото, Което дава потребното на грабителите, и така те си отиват и те изоставят, а на теб Нищото дарява самото Себе Си. И това е Великото Освобождение, Събитието на събитията, защото ти вече си приет да бъдеш част от Нищото. Ти вече си в Изначалност — освободен и лек. Древните са наричали това Птицата на Свободата и още: Птицата, която вижда, но другите не я виждат.
В дълбините на човека има утаен и скрит Мистериозен Покой. Този Мистериозен Покой не зависи от външни явления и от вътрешни събития. Когато се разрушават светове и когато се изявява Прадревната Сила на Абсолюта, този Покой тихо сияе в себе си, защото е получил Дара на Абсолюта. Този Дар е онзи Мистериозен Лъч, Който никога не угасва, когато всичко друго гасне. Това Древно Сияние е по-дълбоко от слънцата и по-дълбоко от мрака. Когато това Древно Сияние се е появило вътре в слънцето, боговете разбрали, че отвъд тях съществува Мистериозен Лъч, Мистериозна Сила. Когато това Древно Сияние е проникнало в мрака, той бил смутен. Той разбрал, че не може да обхване и задържи за себе си това Сияние. Това Сияние съдържа в себе си Мистериозния Покой, Великата Непознаваемост. Този Покой е Свръхбитие. Това е скритата част от Върховното Нищо.
В далечното минало Древните посрещаха единствено Източника. В далечното минало Древните посрещаха Тайната в себе си. И така още в далечното минало Древните породиха Източника в себе си. Те не посрещаха изгрева и не изпращаха залеза. Те търсеха това, което не се ражда и не умира. Те знаеха, че слънцето се ражда и умира. И те се покланяха само на Зорахот — Зората. Не е ли тя преди слънцето, не е ли тя преди живота? И Древните откриха в себе си, че Зорахот не се ражда, нито угасва — тя само се появява. Който се радва, угасва. Който угасва, се радва. Който се ражда, умира. Който умира, се ражда. Но Древните избраха Зорахот и Зорахот им показа пътя към Прадревния Източник. И те заживяха във Великата Нероденост. И до днес те живеят във Върховната Скритост на Аваромор — Праотсъстващият Абсолют. Ето защо всеки трябва да изучи своето отсъствие.
Дълбоко в нас сияе Тайна, но ние сме и попречили тя да сияе и затова ние или се радваме, или скърбим. Ние трябва да изучаваме тази Тайна в себе си. Тази Тайна в нас е отсъствието, но това изисква умение. Това е умението да наблюдаваш със скритите очи. Който е изгубил това умение, гледа като хората и така той се ражда и умира и умира и се ражда. Това е така, защото човекът присъствува и не познава отсъствието. Древните бяха мъдри. Те отстраниха присъствието. Те отстраниха от себе си светлината и нощта. Те отстраниха всичко двойствено. Те избраха отсъствието. И в тях започна да живее, да работи и да действува Сияещият Източник. Така те осъзнаваха своята нероденост, своето неприсъствие. Те бяха тук в света, но отсъствуваха. Те отидоха в отвъдното, но и там бяха отсъствуващи. И те узнаха, че само в отсъствието се влива Аваромор — Древният и Прадревен Източник, неуловим от слънцето, неуловим от живота и смъртта, отсъствуващ от световете и скрит, скрит навсякъде, но най-вече в Себе Си.
О, Аваромор, О, Велико Неприсъствие, О, Аваромор, О, Велико Пранесъществувание, Ти си Единствената Върховита Реалност. Всички други реалности са нереалности и всички други нереалности се крепят на Тебе. Само Ти не се крепиш на нищо. Ти, Единствений, се крепиш на Себе Си. Без Тебе и родените, и неродените нямат опора. Ти си Единствената Забулена Мистерия. Ти си нашият Несъществуващ Дом. И приеми ни, за да се доближим до Тебе.
Пътят към Древния Съвършен е в разбирането на Този, Който в присъствието не присъствува и в неприсъствието присъствува, но никога не е там. Когато Той в присъствието не присъствува, Той пак е там, но понеже неприсъствието Му е дълбинно, не можем да Го уловим. Когато Той и в неприсъствието присъствува, Той е толкова Скрит, че дори и неприсъствието не знае как се проявява Той. Това е така, защото неприсъствието има две лица — явно и скрито. Явното е в излъчването на самото неприсъствие, а скритото е в неизлъчването на Древния Съвършен. Такава е Тайната на Необяснимото. А Пътят към Него е Велико Безмълвие и Удивителна Притихналост.
Ние търсим Един Единствен. Имената Му са многобройни, но Той е Един Единствен. Излъчванията Му са чудни, но Той е Един Единствен. Някои Го търсят, защото е Дарител. Други Го търсят, защото е Вземател. Но мъдрите Го търсят заради Самия Него. Но какво има в Него, какво има в Сърцевината Му? Нищо няма, приятелю, нищо няма в Него и това е най-високото. И все пак какво има в Сърцевината Му? Там е Великото Нищо, Прадревният Източник. И какво тече от Него, какво излиза от Него? Нищото, Нищото — Неизтощимата Прапълнота.
Думите на Стареца не са думи, а канали, проходи. Тези думи са Същества-Водители. Тези думи отварят входовете на Бездната и прохода към Върховното Нищо. Тези, които не умеят да търсят, ще се блъскат в бреговете на проходите, те ще се блъскат в крайностите на живота. Но тези, които умеят да търсят, те ще придобият онова равновесие, чрез което ще преминат между бреговете на проходите. И проходите нищо няма да узнаят за тях, защото те се движат като владетели към Върховния Владетел, защото те се движат като Нищото, което се завръща във Върховното Нищо, защото са призовани. В това завръщане е целият смисъл.
Само Истината се завръща в Мрака на трите Безкрайности.
Понеже Безкрайността е Велико Безмълвие, тя цялата е облечена в Истина.
Третата Безкрайност е родена духовно, в нея живеят Божествата. Втората Безкрайност е мистериозно неродена, в нея живеят Старците — Изначалните. Първата Безкрайност е абсолютно неродена. Тя е в Неизреченост.
Който познава Неведомия Път, той живее в Необятен Покой и в друго Присъствие — в Присъствие на Тайната. Него Тайната го води. А който не познава Неведомия Път, него животът и смъртта го водят и той не знае откъде идва и къде отива. Този, който познава Скритостта, знае, че нито идва, нито си отива. Той знае, че само слиза и възлиза — слиза от Неведомия Път и се връща в Скритостта му. Той живее като уравновесен, безмълвен и безпределен, защото животът и смъртта не го познават.
Който познава Скритостта, е Мистериозен. И когато той попадне в тежки събития, там той вижда собствения си Покой и Свободата си, защото събитията не го улавят. Те се учудват на Скритостта му и Подхода му. Събитията разбират, че си имат среща с човека от Мистериозното, и те му се възхищават, защото Мистериозното е било, преди да се родят събитията. Мистериозното е несмутимо, защото то е съставено от Пречист Огън, а събитията са съставени от смесен огън.
Човекът на Неведомия Път има в себе си Изначален Подход. И влизайки в този Подход, той си остава непознаваем за света и духовете. Човекът на Неведомия Път живее в Дъното на нещата. Той живее в Дълбоко Непознаване на нещата, откъдето идва и Великата му Преизпълненост. Той не изучава непознатите неща, а ги наблюдава съкровеномъдро и те му разкриват нещо от своята Незнайност. Така той се обогатява. Той е обвързан с Незнайното и поради това се обогатява безкрайно.
Неведомият Път израства от необвързаност със световете. Неведомият Път е Еликсирът на Живота. Този Път дарява човека с тайната способност за самовглъбяване, за самоизчезване. И в това изчезване остава само Тайната на човека и Неведомото. И така човекът става част от Неведомото. Той вече няма врагове, няма и приятели. Избрал е Тайноведението, което е Незримата Видимост. Той вече вижда в Незримото, но не говори.
Мистериозният човек следва единствено своя Незрим Път. Мистериозният човек не разчита на опит, а на Тайноведението. И то го води към нещо, което е отвъд опита. Опитът е очакване, а Мистериозният човек не очаква и затова получава нещо, което е отвъд опита. Мистериозният човек пребивава там, където отсъства опитът. И тогава се явява Неведомото. То се завръща само при Човека-Мистерия.
Истината съвпада само с Пълнотата на Мистичния човек. Истината няма образ, тя има само Пълнота, Преизпълненост. Истината е странна Реалност. Тя не общува с човека, но общува с Тайната на човека. Тя живее най-вече в този човек, който е постигнал нерушимо уединение. Истината е съвместно движение с Мистерията. Истината не се постига с усилия към нея, а с Любов към нея. Тя се изплъзва на усилията. За усилията тя си остава Непозната Земя, но за Любовта тя се открива, защото някога във Великата Прадревност Любовта й е подала ръка. А Истината всякога помни. И сега тя има поглед за Любовта и се слива с нея.
За Древния Път трябва да имаш Древни Свещени Очи. Това са Очи, които са видели Дълбините на Жертвата. Това са Очи, които са разбулили Мистичното в себе си. Древните Очи са запечатали Свещената Сила в себе си и поради това мракът се страхува от тях. Древните Очи са Дом на Огъня. Те са пратеници на Тайната. Те са Свещени, защото са зърнали Бащата на Тайната. И са Мистични, защото са зърнали Мистерията на Бездната.
Когато си узрял за Неведомия Път, той те докосва духовно и те повежда по Пътя към боговете. Неведомият Път е Посвещение в Скритите Знания. Неведомият Път е преминаване на Духа през голямо страдание и мрак, откъдето той извлича голяма Мъдрост. Неведомият Път е свързан с Мистичната природа на живота, с Мистичната природа на Свещения Огън. Този Път е Неизречен Път и това е Посланието на Скрития Бог.
Истината е Словото на Вечния и Скрит Бог. И всеки, който си строи Словото по образа на Истината, той придобива Мистичното явление на енергията, Мистичното Дихание на Субстанцията. Който познава това Слово, което е образ на Истината, той придобива своите Вечни Очи и тези Очи вече не виждат съдбата — старото състояние на съзнанието. Те виждат Вечния си Път. Тези Очи вече са Космически сили в Пътя. Тези Очи могат да стопят и диаманта. Никой демон или ангел не иска да срещне тези Очи.
Неведомият Път е Скритото Предание. Неведомият Път е Скритият Ключ към проникването и познаването на Божията Тайна. Неведомият Път можеш да го откриеш само в Неизразимата Дълбочина. За Неведомия Път не са нужни крака, очи, уши. Неведомият Път е поле на Духа, поле на най-древната Съкровена традиция. Неведомият Път не е някаква Скрита Тайна, а той е Съхранената Съкровеност.
За този, който е готов, Неведомият Път идва и се открива моментално. Който дълго и с Любов се е подготвял, Тайното Откровение го застига. Древното Тайно Откровение отключва смисъла на живота. Отключва още и Видение на част от Божията Тайна и Великото Единство на Скритото Братство. А тези, които не се развиват Съкровено, Тайната на живота не стига до тях.
Неведомият Път е рождение от Свише, рождение тайнствено. Това рождение е Венецът на чистите искрени усилия, Венецът на скрития живот от погледа на света. Неведомият Път е Древно Дълбинен и Умълчан. Понеже този Древен Път мълчи, то неподготвените оцеляват. Неведомият Път за Избраните е опората във всички светове.
Който е влязъл в Неведомия Път, никакъв свят вече не може да го заблуди. Неведомият Път е облечен в Истината и Мистерията. Неведомият Път съответствува на определена степен на съзнанието. И тогава на Неведомия Път се дава Откровението на Истината. И така Неведомият Път утвърждава в себе си човека. Този човек вече е скрито ядро на своя народ, но той е и отвъд народа. Той спада към една скрита група на човечеството. Човекът на Откровението е завинаги възроден в Тайната на Братството.
Не са важни външните събития, а това, което се случва в Дълбините на човека. Човекът е мярка, а не събитията. Събитията не решават нищо, но човекът решава всичко. Човекът решава дали да отстрани смъртта и дали да й се отдаде. Но отстраняването на смъртта, това е човекът на Истината. Докато обикновеният човек нищо не решава, защото любовта му е земна, второстепенна. А Търсачът се движи навътре в ядрото на Любовта. И когато влезе в това ядро, той вече не се движи в течението на обстоятелствата, а е над обстоятелствата.
В Неведомия Път е внедрен Древен Пламък. Неведомият Път е проходим само чрез Истината. В Неведомия Път се раждат боговете, а в обикновения път се раждат човеците. Обикновените хора идват и си отиват, а Неведомият Път все ги чака. Неведомият Път е Око за Тайната на Бездната. Той се явява като Ръководство в Незримото. Неведомият Път е Път на Мистичните съзнания. В Неведомия Път добродетелите не са важни, защото те биха ограничили Безпределността. А щом я ограничат, те вече са зло. Неведомият Път е отвъд човешкото и духовното, отвъд света и вселената. В Неведомия Път има нещо, което е дори отвъд съзнанието.
Неведомият Път е творение на Мистерията. Той е запечатан с Безмълвие. Той не се разкрива на ума. Той се разкрива на Мистичното Съзнание във вид на Усмивка — Усмивка от Скритата Мъдрост. И тази Мистична Усмивка се явява Ключ към Вътрешния Храм, ключ към Единното Съзнание. Някога Единното Съзнание се е разделило на две и сега с Първичната си част то призовава Мистиците, а на другите им оставя да живеят в световете на ограниченията.
Неведомият Път е символ. Това означава да навлезеш в себе си, в своята Вечност и да тръгнеш още по-навътре в Пещерата, което е друго име на Древната Майка, Древната Бездна. Но там можеш да влезеш само с Тайно Слово, с особен Глас. Това е наречено Гласът на Словото. И тогава от Древния Ефир се явява Свещен знак. И така един Стар, Потаен свят се отключва и ти заживяваш във Вдъхновението на Мистичното Съзнание.
Неведомият Път преодолява звездите, преодолява слънцата. Той е завръщане във Великия Промисъл, който е Богочовечеството. В Неведомия Път това, което ти влияе, е единствено Мистерията, Невидимото. Неведомият Път е Път на Древния човек в нас. Това е Пътят на този, който се завръща в своята Древност, във Великото Безначалие — в Мястото, където още дори Истината не е била родена.
Има Едно Скрито Древно Страховито Същество. То е събудило към живот Бога и Звяра. Това Същество Ар-Арахама предшества Тайните и Мистерията. То е Бездънният Абсолют, в Който угасват Вечностите и Безкраят. Древният Мрак е подчинен на тази Прасъщност Ар-Арахама. Никой не може да познае тази Прасъщност. Към Нея има само Приближаване. Това Приближаване е подобно на това, колкото ние можем да се приближим до Слънцето.
Който стане Истински Предан на Ар-Арахама, той получава Откровение за Неговата Абсолютна Непознаваемост и това го изпълва с Аромата на трите вида Безкрайности. Първата Безкрайност е Скритата Мистериозна Истина. Втората Безкрайност е Прадълбината. Третата Безкрайност е Прапълнотата — Неизвестната Преизпълненост.
Този, Който предшества Древностите, не е Божествен Разум, а само Създател на този Разум. Този Велик Божествен Разум е само Път към Неговите Страховити Безкрайности, защото само този Божествен Разум може да оцелее там. Който бъде докоснат от Ар-Арахама, той придобива Същността си и вече започва да не разбира нещата, но това го преизпълва. Нещата не се разбират поради тяхната Скрита Безкрайност. И когато осъзнаеш тази тяхна Безкрайност, ти виждаш, че няма какво да се разбира, защото разбирането е ограничение. И затова на този човек се дава Същност, Която не разбира, а се възхищава от Безкрайностите в нещата.