Първият Старец - Учителя
В Древността Го наричаха Анхаротот, което значи Учителят. Тази Върховност и това Правеличие изрече Специални Думи и това бяха 24 Думи. Те станаха Учители на световете, наречени Старците. И Той изрече още: "Ще знаете що е Учителят за всички времена". И рече: "Що е Учителят? Дархат Вахари Айра". И обясни: "Това е Древен Пазител на Безкрая".
Из Древни Откровения
Изначалният Старец е бил Безименен. Сега този Първи Старец има Имената Учителя Петър Дънов, Учителя Беинса Дуно. Но Дълбинното Му Име си остава много скрито в Безименното, в Безначалното.
Учителя е Древен Старец, Древен Трон. Той се обменя с Бездната, с Безкрая. Учителя пие Еликсира на Безкрая, той живее в него. Неговата Мъдрост е естеството на Безкрая.
Това, което знае един Старец, е неведомо за мъдреците и светците. Старецът не търси Бога – той гледа чрез Неговите очи, мисли чрез Него, действа чрез Него. Учителят Старец е Праобраз на Древния, той е изява на Древния. Учителят и Древният, това е осъщественото Единство. Светците и мъдреците са приближени до Бога, но Старецът се е слял с Него. Учителят е понятие неведомо, то е като Третото Крило на Орела при толтеките.
Светците и мъдреците са духовни, Учителя е Божествен. На светците често им липсва Мъдрост, на мъдреците им липсва Премъдрост, но Учителя е друго измерение. Той може да изрече неща, които да смутят и светеца, и мъдреца. Светецът и мъдрецът имат опит, но Учителя освен опита владее и нещо, което е отвъд опита. Светецът и мъдрецът са преживели нещо от вечността, Учителя се е срещнал с Безкрая. Учителя е отломък от Безкрая и за да го разбереш, не е достатъчно да четеш Словото му – трябва да си призован. Да четеш и да си призован, са различни неща. На призования му е позволено да влиза в безмълвието и присъствието на Учителя.
Има два вида призовани. Позволено ми е да ви го обясня: първите са призовани естествено – те учат сериозно и обичат Учителя цял живот, но другото призоваване е тайнство – тук трябва многократно да си умирал за Истината и Бога, за да познаеш Учителя по съвсем друг начин; защото, ако животът ти е по-скъп от Истината и Бога, оставаш в старото призоваване – дългия и бавен път, но също благословен и почтен. Естествено призованите живеят в душата си, другите малцина призовани живеят в Духа – те са близо до Храма. И едните, и другите обичат Учителя и му посвещават живота си: едните – по естествен начин, а другите – по тайнствен начин. И едните, и другите са благословени. Тези, които само уважават Учителя, те ще бъдат призовани в бъдеще. Тези, които не уважават Учителя, тях ще ги учи мрачният път на съдбата. Те могат да говорят колкото си искат за Бога, но тук, при тях, е съдбата и тя ще ги учи, а не Промисълът, защото Учителя е Промисълът на Бога, Словото на Бога. В Учителя сам Бог е осветил Себе Си. Благословени са тия, които разбират какво казвам. ../\.. АУМ Елеазар Хараш
Учителя е Древен Старец, Древен Трон. Той се обменя с Бездната, с Безкрая. Учителя пие Еликсира на Безкрая, той живее в него. Неговата Мъдрост е естеството на Безкрая.
Това, което знае един Старец, е неведомо за мъдреците и светците. Старецът не търси Бога – той гледа чрез Неговите очи, мисли чрез Него, действа чрез Него. Учителят Старец е Праобраз на Древния, той е изява на Древния. Учителят и Древният, това е осъщественото Единство. Светците и мъдреците са приближени до Бога, но Старецът се е слял с Него. Учителят е понятие неведомо, то е като Третото Крило на Орела при толтеките.
Светците и мъдреците са духовни, Учителя е Божествен. На светците често им липсва Мъдрост, на мъдреците им липсва Премъдрост, но Учителя е друго измерение. Той може да изрече неща, които да смутят и светеца, и мъдреца. Светецът и мъдрецът имат опит, но Учителя освен опита владее и нещо, което е отвъд опита. Светецът и мъдрецът са преживели нещо от вечността, Учителя се е срещнал с Безкрая. Учителя е отломък от Безкрая и за да го разбереш, не е достатъчно да четеш Словото му – трябва да си призован. Да четеш и да си призован, са различни неща. На призования му е позволено да влиза в безмълвието и присъствието на Учителя.
Има два вида призовани. Позволено ми е да ви го обясня: първите са призовани естествено – те учат сериозно и обичат Учителя цял живот, но другото призоваване е тайнство – тук трябва многократно да си умирал за Истината и Бога, за да познаеш Учителя по съвсем друг начин; защото, ако животът ти е по-скъп от Истината и Бога, оставаш в старото призоваване – дългия и бавен път, но също благословен и почтен. Естествено призованите живеят в душата си, другите малцина призовани живеят в Духа – те са близо до Храма. И едните, и другите обичат Учителя и му посвещават живота си: едните – по естествен начин, а другите – по тайнствен начин. И едните, и другите са благословени. Тези, които само уважават Учителя, те ще бъдат призовани в бъдеще. Тези, които не уважават Учителя, тях ще ги учи мрачният път на съдбата. Те могат да говорят колкото си искат за Бога, но тук, при тях, е съдбата и тя ще ги учи, а не Промисълът, защото Учителя е Промисълът на Бога, Словото на Бога. В Учителя сам Бог е осветил Себе Си. Благословени са тия, които разбират какво казвам. ../\.. АУМ Елеазар Хараш
Из книгата "Древни откровения" и "В Храма на Учителя" - том II
Давам ви древен метод: Този, който всеки ден мисли по малко за своя Учител, той всеки ден изчезва с Него. Тези не ги наричам хора. Наричам ги същества от Моя род.
Из Древни Откровения
Една от Великите Тайни на живота се нарича Махира. Махира е метод за разрушението на световете и сътвореността. В Древността Махира е означавала Светлинният Поток. По-късно тя е била наричана Точният Подход. А днес тя е наречена Молитвата. Махира е същество, слязло от Вечния Порядък, и затова тя ни завръща там. Махира е Велико Царство, слязло на Земята.
Из Древни Откровения
Лахара е бездънна. Има финна Тайна на живота и тя се нарича Лахара. Лахара, това означава Лекотата. Лахара е бездънна и никакво бреме не може да я улови, и никакво време, и никакво сътворение. Тя живее всякога в Тайната на своя скрит Ефир. Който има Лахара в себе си, той има Покой всред трудностите на света.
Същността е Лахара, но тя е скрита зад трудностите. Който има око за нея, тя му се явява. Същността е, която ни дава Лахара, защото сам Бог така е пожелал да ни даде нещо от Себе Си, за да ни облекчи. Лахара е чуден Преобразител.
В Лахара е скрито Мъдро умение. Тя може да преобразява трудностите в Лекота, грижите в бели облаци. Тя е Полет всред трудностите. Кой има Лахара? Този, който е имал Любов към Бога и който се е пожертвал за Бога. Лахара е Дар Неръкотворен, Дар Небесен, Дар незаменим.
Лахара се е явила в човека чрез Божествено Докосване. Така всички докоснати са забравяли света и вечните му грижи. Лахара е неописуема. Тя е част от финния и красив живот на Душата. Лахара е чудно богатство, което не се купува. Лахара само се дарява.
Същността е Лахара, но тя е скрита зад трудностите. Който има око за нея, тя му се явява. Същността е, която ни дава Лахара, защото сам Бог така е пожелал да ни даде нещо от Себе Си, за да ни облекчи. Лахара е чуден Преобразител.
В Лахара е скрито Мъдро умение. Тя може да преобразява трудностите в Лекота, грижите в бели облаци. Тя е Полет всред трудностите. Кой има Лахара? Този, който е имал Любов към Бога и който се е пожертвал за Бога. Лахара е Дар Неръкотворен, Дар Небесен, Дар незаменим.
Лахара се е явила в човека чрез Божествено Докосване. Така всички докоснати са забравяли света и вечните му грижи. Лахара е неописуема. Тя е част от финния и красив живот на Душата. Лахара е чудно богатство, което не се купува. Лахара само се дарява.
Из Древни Откровения
Истината е произлязла от Древната Сила на Айдара. Що е Айдара? Айдара е Създателят на световете. Айдара е Създателят на Боговете и съществата. Айдара е Единственият Повелител и Пазител. Айдара е Великият Влиятел, но всяко сближаване с Айдара е опасност. Тук оцелява само дълбоко смиреният човек. Що е Айдара? Това е Прасилата.
Тя е Сила от Прасилата, за да се съобразяват всички с нея. Айдара е определила само Смирението и Любовта да виждат Истината. Така Айдара е определила само Истината да вижда в Сърцето на Истината. Смирението и Любовта имат право да докосват Истината. Изцелението на всяко същество се извършва, когато частица от Айдара го докосне. Айдара е Майсторът на всяка промяна. Когато Айдара докосне болестта, тя става здраве. Когато докосне нощта, нощта става ден. Когато докосне човека, той става Несътворен, Неизречен. Това става с една милионна частица от Айдара. В тази частица е сгъстен Безкраят.
Ако Айдара докосне Словото, то става Син и засиява с необикновена Власт. В Древността Старците са наричали Айдара "Вайхара Дарахар" - Последният Глас. Те казвали: "Каквото каже Последният Глас". И Безкраят, и Вечността, и времето са изречени и са проникнати от Айдара. Айдара е Хранилището на световете - и видимите, и невидимите. Истината също се храни от Айдара.
Тя е Сила от Прасилата, за да се съобразяват всички с нея. Айдара е определила само Смирението и Любовта да виждат Истината. Така Айдара е определила само Истината да вижда в Сърцето на Истината. Смирението и Любовта имат право да докосват Истината. Изцелението на всяко същество се извършва, когато частица от Айдара го докосне. Айдара е Майсторът на всяка промяна. Когато Айдара докосне болестта, тя става здраве. Когато докосне нощта, нощта става ден. Когато докосне човека, той става Несътворен, Неизречен. Това става с една милионна частица от Айдара. В тази частица е сгъстен Безкраят.
Ако Айдара докосне Словото, то става Син и засиява с необикновена Власт. В Древността Старците са наричали Айдара "Вайхара Дарахар" - Последният Глас. Те казвали: "Каквото каже Последният Глас". И Безкраят, и Вечността, и времето са изречени и са проникнати от Айдара. Айдара е Хранилището на световете - и видимите, и невидимите. Истината също се храни от Айдара.
Из Древни Откровения
Няма приятелство, по-добро от това с Учителя, защото Аз съм Учителят и Аз съм Единството с Него - Върховния. Това Единство е предвечно образувано и то винаги ни чака с голямо Търпение и Любов.
Всички, които са постигнали Адарохот (Тайната на Живота), са били много усърдни в Махира - Молитвата. Махира, това е Светлинният Поток, Древният Подход. Който е влязъл в този Светлинен Поток, той постепенно се е очистил от всичко сътворено и временно. Така човекът си е изработил Дреха от Неизреченост. Ето Пътя, по който се идва при Мене. Ето Пътя, по който се случва Адарохот.
Всички, които са постигнали Адарохот (Тайната на Живота), са били много усърдни в Махира - Молитвата. Махира, това е Светлинният Поток, Древният Подход. Който е влязъл в този Светлинен Поток, той постепенно се е очистил от всичко сътворено и временно. Така човекът си е изработил Дреха от Неизреченост. Ето Пътя, по който се идва при Мене. Ето Пътя, по който се случва Адарохот.
Из Древни Откровения
Анхарат - Покоят - е Дълбинен Живот. Той е Изречен само за Осмисления Път. Покоят е Божественост, а безпокойството е сътвореност, бездуховност. Анхарат е Древно Излъчено Слово - Благословение, но не за хора, а за Осъзнати Души и Духове. Покоят е част от Безкрая. Той е Велик Дар, дарен на Стремящите се и на Древночистите. Покоят е Дар за възстановената Реалност.
Анхарат е Блага вест, Древноджвижеща се Ефирна Сила, която търси своите си - тези, които четат Правилата на Живота в Сърцето си, а не в Писанията. Древните знаели, че който се е завърнал в Сърцето си, той превъзхожда всички Свещени Писания, защото Сърцето е написано преди Писанията. Някога в Древността Дарахар (Гласът) е казал на Сърцето: "Ти трябва да бъдеш Амадара - Слънцето в човека". И затова Древните казвали: "Сърцето е Слънцето в човека, това е Светилището, това е Божият Храм. Няма други Храмове".
Анхарат е Блага вест, Древноджвижеща се Ефирна Сила, която търси своите си - тези, които четат Правилата на Живота в Сърцето си, а не в Писанията. Древните знаели, че който се е завърнал в Сърцето си, той превъзхожда всички Свещени Писания, защото Сърцето е написано преди Писанията. Някога в Древността Дарахар (Гласът) е казал на Сърцето: "Ти трябва да бъдеш Амадара - Слънцето в човека". И затова Древните казвали: "Сърцето е Слънцето в човека, това е Светилището, това е Божият Храм. Няма други Храмове".
Из Древни Откровения