Деветнадесетият Старец - Алихор Махама

Духът знае, че само чистотата може да бъде основа за проникване в Дълбините и той се старае да я внуши на ума, сърцето, волята и душата. И когато я придобие, той я използва за влизане в Дълбините на Бездната, където чистотата вече се преобразява в Мъдрост. В началото чистотата се е движила, а сега вече е Мъдрост.

И сега като Мъдрост, тя улавя Първопричината и узнава, че Тя е абсолютно неизразима и неизговорима. Но Тя самата прониква в духа и се изразява, и се изговаря.

И това е наградата на духа за великото търсене. За Първопричината никога не се е раждало подходящо слово, но духът я узнава чрез преживяване и разбира, че за Нея не може да се сътвори слово. И затова Безмълвието е по-близо до Нея.
Из Мъдростта на Старците
Бог е най-високото ниво на духа в нас. И когато ние се издигнем високо в своя дух, можем да виждаме с Божието Око. Нашият дух превъзхожда и слово, и мисъл, и свят, и вечност, и цвят, и число.

Дълбок е нашият дух и е отвлечен и от света, и от вселената. Те не са негов дом, защото Баща му е Мистерията. Чуден е нашият дух и богат е с Незнание, защото знанието не го привлича. Той търси единствено Мъдрост и Премъдрост, чрез които може да се приближава все повече до Непознаваемата Бездна, която той смята за свой Дом. 

Нашият дух цени Небитието, защото то води към Тайната на Преизобилието, а от Преизобилието следва мистериозният Път към Най-Древното Нищо.
Из Мъдростта на Старците
Тайната на живота е изпълнена със Строгост, но тя има велика Благосклонност към тези, които тя си избере. Тайната на живота съдържа в себе си скрито вътрешно Съвършенство.

От това скрито Съвършенство идват Откровенията на живота. Тайната дарява Откровение, но навътре в Същността си тя си остава непристъпна. Там не могат да влязат дори и боговете. И най-висшата Божественост няма право да влезе в дълбинната част на Тайната, защото ако не е избрана, тя не може да устои.

Висшата Божественост е спасение от долните светове, но тя не е достатъчна да узнае човекът Тайната на своя Произход. Висшата Божественост е вечно направление към Тайнството на Мистерията, докато някога бъде приета да види част от Лицето на Мистерията. Тогава тя става Корен от Мистерията.
Из Мъдростта на Старците
Коренът превъзхожда външното и затова остава скрит в Нищото. Коренът общува единствено със своята Непознаваемост. За Корена цветовете и плодовете са само външни отражения. Коренът не обитава външния космос. Той е от друг свят, скрит свят. Коренът е скрит, за да го търсим и когато го намерим, ще разберем, че той е смисълът, Истинният Плод. Всеки трябва да извиси силите си в Незнайното, за да се срещне със своя Корен и за да не го узнае. Но срещата става най-великото явление за търсещия, защото той се преобразява.
Коренът живее в Мрак, но превъзхожда Мрака. Що е плодът? Лъчезарно излизане на Корена навън, но плодът се ражда и угасва, а Коренът е траен, защото той се е вкоренил в Нищото. Навън е плодът му, навътре е Тайната му. Плодът се дава, но Коренът остава скрит. Той храни само Избраните. За плода може да се знае много, но Коренът е избрал Скритостта. Коренът е неизразимата част на плода. Коренът живее в царството на своята Скрита Чистота. Непознаваема е красотата му. Удивителна е яснотата му. Цветовете окапват, плодът изгнива, Коренът е Достоен.
Истинският Служител на Най-Древния е съставен от Лъчиста Тишина. Истинският Служител е Мистериозно Откровение на Бездната и той не служи на хората, душите и космоса. Той служи на Безкрая. Той сияе, защото владее умението на Постоянната Жертва. Истинският Служител на Най-Древния не е човек. Той е Свещена Бездна. Той е съзрял Най-Древния, от което е произлязло Безкрайното му Служене.
Алмейра е Благоуханието на Скритата Истина, която се зове Тишина. Тишината е Дълбинен Вътрешен Храм. Тя е Есенцията на Божествените и фини сили. Тишината е Стихийната Вглъбеност на Най-Древния. И тя е най-висшето Благо, защото който е стигнал до Тишината, е бил призован от Най-Древния.
Всеки Път, колкото и да е мъдър, изчезва в Алмейра — Тишината. Алмейра сама по себе си е висш Поглед за Невидимите сили. Алмейра е Гласът на Най-Древния. В тази Тишина живеят Древни, Неродени Същества. Алмейра е Дихание отвъд диханието.
Който е придобил Алмейра, той има в себе си най-могъщата Крепост. Който е познал Алмейра, неговата Вода тече нагоре към Планината, а не надолу към низините. Алмейра е Всесилна Скритост. Тя раздава Безкрайност и плиска Мистични Лъчи. Когато духът на смъртта се е срещнал с Алмейра, е обезумял от нейното Величие, защото смъртта разбрала, че Алмейра е Кръв на Най-Скрития.
Алмейра е Врата към Скритостта. Тези, които не познават Тишината, живеят в мрак — неосветен мрак. И непознаващи себе си, те са се превърнали в призраци. Алмейра слиза като Милост върху своите Избрани. Тя им дава нещото, което е отвъд Словото. Тя им дава нещо от Тайната на Присъствието. Тайна Всесилна, Тайна има в Тишината.
В Безкрайното се намират мистично родените. Безкрайното ги е целунало със себе си и те вече нямат начало, нямат край. Има степени на Безкрайното и в една от степените на Безкрайното има Древно и Незнайно Слово — Слово, което не може да се изрече дори и като Шепот.
Произходът е Тайнствен Древен Корен, Неуловим Корен, Същност без Същност. Който е преживял Произхода в Древността и Мистерията на Корена, той вече не е нито човек, нито ангел, нито бог. Той става Незнайна Земя — Земя, която не съществува, но е по-реална от всяко съществувание. Този Произход е Неизвестното Съкровище. Той в най-дълбоката Си част се крие дори и от Пустотата.
Произходът е обвит в Мистерия. Произходът е скрит в Място Недостъпно. Ако някой поиска на-пълно да разбере своя Произход, постига несъществувание и не успява да открие своя Произход. В Произхода изчезваш, но не разбираш Тайната Му и Мистерията Му. Що е Мистерията? Двойна Тайна.
Злото угасва в Тишината. И ако ти имаш тази Тишина в себе си, ти имаш Кът Вечен и Дом Безкраен. Тишината в нас е Древният прекрасен свят. В Тишината ние узнаваме Бога. Тишината разкрива Тайни, без да открива самата себе си. В Тишината израстват Свещените неща, а угасват земните неща.
Тишината е Мечът. Мечът е скритата сила на Тишината. Който има този Меч в себе си, е бездънен. Кой може тогава да го улови и да го докосне? Тишината е името на Древността. В една от степените на Тишината е скрито Съвършенството. Тази степен превъзхожда Божествения свят и боговете.
Корените са в Небитието, а Небитието има Корените си в Неведомата Бездна. Всеки, който се е слял с Бездната, става познат като непознаваем и неизчерпаем. Този, който е неизчерпаем, винаги се докосва до Абсолюта и сам той става непознаваем в себе си, защото Корените са непознаваеми, те нямат основа. Те са творение на Нищото и затова Корените всякога ще превъзхождат цветовете и плодовете, които са външни творения. Корените превъзхождат всяко разбиране.
Коренът е потайна Реалност. Ти виждаш слънцето, но не виждаш Корена му. Колкото по-неразбираема е тази Реалност, толкова по-висша е тя. Всъщност Коренът е Предвечното, а то е Основанието на Царството Божие. Коренът е Същност в самата себе си, а не в световете и сътворенията. Творението и сътворенията виждат плодовете, но не знаят, че Коренът е тайният Плод — първично чистият Плод.
Великите Старци се хранят с Най-Древното Дърво — Дървото на Корените, Дървото на Нищото. Това е най-чистата Есенция — Есенцията на Сиянието. Това е чистата, безкрайна Храна — вечно неуловима. Но който я улови, се насища завинаги, защото се укрепява в Дълбинния Корен. Ето мястото на Древния Праеликсир. Когато Коренът е излязъл навън като плод, той е обеднял, защото е поискал да радва хората, но този, който тръгне от плода към Корена, той ще забогатее с Безкрайност и Преизобилие.
Коренът е неописуем. Не можеш да го опишеш. Той живее в Нищото. Коренът няма качества, няма ограничения. Без качества е и затова е непостижим. Качествата се постигат, но Нищото е непостижимо. Коренът превъзхожда всичко и остава скрит. Коренът не обитава външното. Той е скрит в Дълбината си, понеже е възлюбил Незнайното. Знайното е за външното, за цветовете и плодовете. Цветовете и плодовете се нуждаят от светлина и озаряване. Коренът няма нужда нито от светлина, нито от озаряване. Той е богат отвътре.
Тайната на живота е изпълнена със Строгост, но тя има велика Благосклонност към тези, които тя си избере. Тайната на живота съдържа в себе си скрито вътрешно Съвършенство. От това скрито Съвършенство идват Откровенията на живота. Тайната дарява Откровение, но навътре в Същността си тя си остава непристъпна. Там не могат да влязат дори и боговете. И най-висшата Божественост няма право да влезе в дълбинната част на Тайната, защото ако не е избрана, тя не може да устои. Висшата Божественост е спасение от долните светове, но тя не е достатъчна да узнае човекът Тайната на своя Произход. Висшата Божественост е вечно направление към Тайнството на Мистерията, докато някога бъде приета да види част от Лицето на Мистерията. Тогава тя става Корен от Мистерията.
Безкрайното е създало вечността и безсмъртието. Вечността трябва да се заслужи чрез Голгота. На Голгота трябва да изгрее безсмъртието, което дарява човека с Мистичното Единение. Който съумее в Мрака на Голгота да види себе си и своето ярко Сияние, той е пронизал земното и тогава в Мистичния Мрак той съзира Лъч от Тайнството на Абсолюта. Когато всичко земно е угаснало, тогава Мракът явява другото си Лице — Лицето на Мистичното Откровение. И тогава човекът съзира тук своето безсмъртие, защото Мракът е озарен — явява се Тайното Присъствие. То е, което превъзхожда всички видения. И тук човекът преживява своето Велико Първоединство. Човекът е вече Мистик, а Безмълвието вече му говори.
Истинският Търсач притежава в себе си неудържимо Вдъхновение, а това Вдъхновение е запалил се Вечен Пламък — Пламък, докоснат от Мистерията. И търсенето става вече нова съдба, защото Вдъхновението превъзхожда ума и света. Вдъхновението е изследовател на скрити неща. Вдъхновението прониква в непристъпни места — там, където стремежът не достига. Вдъхновението е Древен Поток — Поток от Пламък, който пробива скали и тъмни води, защото във Вдъхновението е заработил онзи Дух, който е преди Сътворението. Вдъхновението е пътят към Необятното в живота. То изоставя всички познати светове и се насочва към Непознатото и Безкрайното.
Бог е най-високото ниво на духа в нас. И когато ние се издигнем високо в своя дух, можем да виждаме с Божието Око. Нашият дух превъзхожда и слово, и мисъл, и свят, и вечност, и цвят, и число. Дълбок е нашият дух и е отвлечен и от света, и от вселената. Те не са негов дом, защото Баща му е Мистерията. Чуден е нашият дух и богат е с Незнание, защото знанието не го привлича. Той търси единствено Мъдрост и Премъдрост, чрез които може да се приближава все повече до Непознаваемата Бездна, която той смята за свой Дом. Нашият дух цени Небитието, защото то води към Тайната на Преизобилието, а от Преизобилието следва мистериозният Път към Най-Древното Нищо.
Нашият чуден дух изпитва Благоговение само и единствено пред Бездната и Скритото в нея. Само тук той долавя Величието на Непостижимото. Той знае, че Непостижимото е Съкровището на Тайния свят. А всичко, което се постига, духът знае, че е бедно. Духът търси вечно и всякога обогатяване и затова му е необходима Мъдростта, защото в нея е Ключът. За духа Бездната е Непостижимостта на един Величествен и скрит Праразум. Но къде е скрит този Праразум, духът не знае. Но той знае, че този скрит, премъдър Праразум е негов Древен Баща и той жадува само за това търсене. И само то осмисля Пътя му, където и да се намира той. Така е устроен духът. Той не иска да прилича на нищо съществуващо.
Духът знае, че само чистотата може да бъде основа за проникване в Дълбините и той се старае да я внуши на ума, сърцето, волята и душата. И когато я придобие, той я използва за влизане в Дълбините на Бездната, където чистотата вече се преобразява в Мъдрост. В началото чистотата се е движила, а сега вече е Мъдрост. И сега като Мъдрост тя улавя Първопричината и узнава, че Тя е абсолютно неизразима и неизговорима. Но Тя самата прониква в духа и се изразява, и се изговаря. И това е наградата на духа за великото търсене. За Първопричината никога не се е раждало подходящо слово, но духът я узнава чрез преживяване и разбира, че за Нея не може да се сътвори слово. И затова Безмълвието е по-близо до Нея.