Двадесетият Старец - Ар Зуама

Съществуват Селения. Те са Области на потъване в Абсолюта. Всичко потъва в Него, всичко се връща в Него. А къде се връща Той? Той винаги се връща в Себе Си. Селенията са степени на Скрити същества - Духовни, Божествени, Мистериозни, Неведоми. Духовните светят. Божествените ухаят. Мистичните сияят. Мистериозните са безмълвни. Неведомите са Бездънни - те са Образи на Абсолюта, те са Първозаченатите.
Из Мъдростта на Старците
Мистериозното е непреходно, духовното е преходно, земното е нищожно. За духовното се изисква разбиране, за земното се иска невежество, за Мистериозното се иска Неведение. Земното е саморазрушение, духовното е път, Мистериозното е Величие, Пълнота, Необятност и Дълбинно Състояние на нашата Предвечна Тайна.
Из Мъдростта на Старците
Незнайното е саморазбуждане в човека. Когато трептиш за Незнайното, ти увеличаваш един Древен Огън в себе си. А когато той се взриви, се явява Откровението. Откровението е Лицето на този Древен Огън. То е най-чистото и светло Лице. То е било запечатано в Незнайното, но сега Огънят го изявява и ти осъзнаваш Величието на своята Нероденост.
Из Мъдростта на Старците
Мистериозното е непреходно, духовното е преходно, земното е нищожно. За духовното се изисква разбиране, за земното се иска невежество, за Мистериозното се иска Неведение. Земното е саморазрушение, духовното е път, Мистериозното е Величие, Пълнота, Необятност и Дълбинно Състояние на нашата Предвечна Тайна.
Кометите са странници, звездите са блуждения, Слънцето е Жрец. А вътре в Слънцето съществува Този, на Когото се подчинява Жрецът. В звездите и кометите всичко е усложнено. В Жреца всичко е опростено и поради това той свети, сияе и блести. Жрецът звучи с езика на Древното Състояние.
За Мистериозното копнеят и ангелите, и архангелите. Мистериозното е потънкост на Несътворената Вселена, на Несътворената Необятност. Селенията на Мистериозното са Неуловими. Мистериозното идва отдалече, за да ни каже, че е близо до нас. Мистериозното идва от Дълбини Неведоми, за да ни каже накъде да вървим. Мистериозното е Древно Бял Вихър. За този Вихър е писано в Книгата на Извиращата Нероденост.
Незнайното е саморазбуждане в човека. Когато трептиш за Незнайното, ти увеличаваш един Древен Огън в себе си. А когато той се взриви, се явява Откровението. Откровението е Лицето на този Древен Огън. То е най-чистото и светло Лице. То е било запечатано в Незнайното, но сега Огънят го изявява и ти осъзнаваш Величието на своята Нероденост.
Живеещият в Мистерията не се храни. Той само се облива с Безкрайността. Тя е неговата Манна. Но и Безкрайността се храни с Този, Който се нарича Аварама, защото Той е Баща на Дълбините. Колко са дълбинни тези Дълбини? Колкото е дълбинна Неведомостта. В последната Дълбина живее Аварама и там няма нито Мълчание, нито Глас, нито Тишина. Само Той е там.
Мистериозното е Послание на Най-Древното Предание. То се е родило, когато Мракът е бил в настъпление. И тогава Мистериозното се е обвило и се е явило като Дух Великосияещ, а Мракът не могъл да го понесе. Но има нещо, което Мракът и досега не е узнал, а то е, че Мистериозното има и друг Дом, освен Духа. И този Дом е наречен Аварама.
Аварама е странно Древно Излъчване на Абсолюта в Изначалието на Старците. Това Изначалие е Окото за Бездната. Това Изначалие вижда Най-Древното, то е Проход. Никой няма представа за Бездната, но в Аварама има Проход, защото Аварама е Сгъстена Древност, Мистична Праоснова.
Аварама е Древност, изтъкана само от Тайни. Тук Истината се носи като Мистична Мъгла, като Древен Вятъроход, който е забулен в себе си. Тази Мъгла е Предвечна Стихия и вътре в нея е имало много същества, носейки се древно, свободно, неуловимо. Тук Истината е пътувала като Свободна Мъгла, необременена от светове, защото в Началото е нямало светове.
Съществуват Селения. Те са Области на Потъване в Абсолюта. Всичко потъва в Него, всичко се връща в Него. А къде се връща Той? Той винаги се връща в Себе Си. Селенията са степени на Скрити същества — Духовни, Божествени, Мистериозни, Неведоми. Духовните светят. Божествените ухаят. Мистичните сияят. Мистериозните са Безмълвни. Неведомите са Бездънни — те са Образи на Абсолюта, те са Първозаченатите.
Мистериозното е Послание от Тънкостта на Бога на Скритостта. Мистериозното е Негова Скрита част. Така Той дава Себе Си на Мистериозните същества. И те вече всичко превръщат — те превръщат тръните в цветя, трудностите в почивка, Голготата в Храм, защото тяхната енергия е Мистично явление на Бога на Скритостта.
Древната Забулена Мъгла е Мистична Реалност. Тя сама се були и сама се разбулва. Когато се були, тя е Тайнствена. Когато се разбули, тя е Усмивка. Който открие Ключа към Забулената Мъгла-Същество, той отива отвъд себепознанието, защото той вече не навлиза в себе си, понеже няма вътрешност, но навлиза в Древното Начало, защото то е вътрешността. И това Начало го води към Забуленото, което е Храната на всяка Мистерия.
Неведомите Същества са Пещери. Те носят в себе си Тайни Слова, Тайни Лъчи. Те са Бездънно Опиянени. Те са Същности, които се движат без енергия. Малцина ще разберат това, но Аз казвам: Кой е задвижил енергията? Да, има нещо, което е над енергията и което я храни. Кое е това, което я храни? Неведомост е това. Тази Неведомост е съществувала като Скритост. По-късно са я нарекли Произходът. Тя е Произходът, но е без име. Тя е Недостъпна за име.
Има същества, които всякога пият от Великата Скритост. Но има и Бездънно Опиянени. Що е това Бездънно Опиянение? То е най-дълбокото проникване в Бездната. То е, когато ти сам си станал Бездна от Бездънност и Опиянението е Безкрайно. Бездънно Опиянените са докоснали нещо Реално от Скритостта на Абсолюта и завинаги са се освободили от времето и вечността. Те вече имат Храм само в Бездната.
Любовта е Творение на Неуловимостта. Любовта е умение да уловиш Пустотата. Любовта е умение да живееш постоянно в Тайнство. Любовта в тебе има власт над събитията, защото Любовта е действие на Тайната. Тази Любов решава събитията, а не това, което е писано. Любовта може да промени всичко написано, защото Любовта е Мощната Ръка на Бездната. Любовта създава Бездната в нас.
Злото е странно положително мислене, но обърнато наопаки, за да се изправят мислещите хора. Злото е особен таен жрец. Не можеш да го надхитриш. Но ако намериш слабото му място, можеш да преминеш през него и да влезеш през стената му, която е всъщност врата. А зад вратата е Бог — Господарят на този жрец. Странен е жрецът, Велик е Бог.
Злото трябва да върши зло, за да оцелее. Понеже е неразумно, то се нуждае от злини, за да се поучи и след време да му бъде дадена възможност да се самопросветли. Злото пробива доброто, за да го заздрави и укрепи. Казвам: Какво е това добро, което се пробива? То е неустойчиво добро. Ето защо злото го усъвършенствува. Доброто в човешкия живот не е висш свят. Човешкото добро трябва да извърви дълъг път, докато се научи да преодолява тъмнината и хаоса. Човешкото добро е друго име на тъмнината и затова злото е тук, за да го излекува.
Доброто в човешкия живот е пленено и затова то трябва да бъде преодоляно. Доброто не е проводник на Бога, както и добрият човек не е проводник. Любовта е проводник, но не човешката любов. Човешката любов е повреден проводник. Ето защо тази любов е страдающа, така както желязото страда от ръждата. Божествената Любов е злато, Абсолютната Любов е диамант. Те са проводници. Божествената Любов е Първична, Абсолютната Любов е Изначална. Когато Божествената Любов се извиси в най-високата си точка, до нея не може да достигне никаква ръжда. Но Древното Величие на Живота се намира в Абсолютната Любов.
Мракът е мистично усърден, за да ни изведе от световете. Мракът крие в себе си Тайни на Древни Мистерии. Мракът ни напада, за да ни осветли. Мракът е Древен Разум, Древен Майстор. С техника не можеш да го победиш. Но ако имаш Любов, той сам се оттегля. Мракът е Древен Старец, Древен Поучител. Той е от времето на Скритата Зора.