Вторият Старец - Азавот Махария

Вторият Старец е Владетел на Незнайните Сили, Повелител в Скритостта на Мрака. Той е Древна Дълбина, произлязла от Мистерията на Абсолюта. Той е Силата над Черното Братство, защото е Особена Врата на Абсолюта. Много пъти Древният е влизал в Него да живее и е живял като Истина в Действие. Символичното Име на Втория Старец е Старецът Азавот Махария. Древният Му е позволил Изначалното Виждане.
Из Древни Съкровения
Всичко е произлязло от Мистичната Скритост. Тук е Скритото Знание, тук е Тайната Истина. В тази Истина е Спасението, Свободата, Покоят, Вдъхновението, Възторгът. Но който е предпочел света, е изгубил всичко това. 

Голгота познава Древните, Божествените и Духовните същества. Тя знае как точно те са търсили Смисъла и тя им позволява Влизане, Влизане в Мистичната Безпределност - Великата Свобода.
Вторият Старец
Вдъхновението е движение с Любов по един Незнаен Път. Това е Път, който вечно ни обогатява. Знайният път ни ограничава. Незнайният Път е скрито Съкровище. Що е Вдъхновението? Вдъхновението е чисто Подадена Ръка. Това е Ръката на Древния Приятел, Който е скрит зад нещата. Вдъхновеният човек е получил Древна Усмивка - Усмивка на Старец.
Вторият Старец
Хаварити (на Езика Залихир) - Думите - са Свобода, Път, Пробив, Сила, ако станем Чисти Приятели с тях. Хаварити могат да се превръщат в Могъщи Действия, ако дълго сме живели заедно с тях и сме ги почитали. В Хаварити са скрити Безмълвни Чудеса. Те са Заключени Светове, но с Чисти и Постоянни усилия те се отключват за нас. Важно е само едно: тайно и дълго Умение да чакаш. Думите не са Думи, а Дълбоки Сили в Духа. Те са Мълчаливи Духове, които чакат своето време.
Вторият Старец
Хаварити - Думите - улавят настроения, състояния, същности. Хаварити топлят, учат, успокояват, вдъхновяват. Има Хаварити, които рисуват Покоя. В Чистите Хаварити е скрито Вдъхновеното Пътуване. Има Хаварити, които съграждат човека, а има и такива, които го разяждат. Хаварити са едновременно Таен, и явен свят. За Разумните Същества е важно само едно: Чистите и Свещени Хаварити. Те са Непробиваемо Царство.
Вторият Старец
Хаварити - Думите - са Тиха Помощ. Трябва да ги оставим и да им позволим да звучат в нас, и да им се наслаждаваме като на Скъпоценни Гости. Думите зреят в нас като плодовете. Хаварити са Ключове - те отключват Съществата. Те са Тайни на Боговете. Те ни хранят, приспиват и обучават. Има Думи, които са Скрити Врати към нашия Дух. На Дълбоките Хаварити трябва да отделяме Специално Внимание.

Хаварити - Чистите думи - са един Устойчив Свят. Думите могат да бъдат и Съкровища, и Скривалища като например:

"О, Велик и Древен Дух, скрий ме в Себе си!"

Неправилните Хаварити изкривяват нашите позиции и възгледи. 

Думата АУМ е Сияеща. Тя е част от Древното Богоподобно Състояние. АУМ разрежда материята и я превръща все повече в Ефир. И ако човек продължава с Любовта си към АУМ, от Финия Ефир той ще се завърне в Изначалния Океан. 

Когато храниш Хаварити постоянно, те стават част от твоята Същност и от твоя Път. Думите могат да донесат Спокойствие и в бедствието, а могат да донесат нервност и в мирно време. Условията на живота се намират в Хаварити и във Формулите. Мъдрият е Мъдрец, защото сам си избора Думи и Формули. И така той става все повече Светещо Същество.

Има Думи, които създават Душа. Има Думи, които създават Дух. Има Думи, които създават Древния Бог в нас.
Вторият Старец
Адария - Смирението - крепи Живия Извор, скрит вътре в нас. Съвършеното Смирение е Съвършено Знание. Както златото е Съвършенството на Слънцето, така и Смирението е Съвършенството на Висшия Свят. Само една Висша воля може да придобие Адария. Чистото Смирение е Висше Състояние на Истинност. То не е доброта, то е Дълбина, която Сам Древният посещава. Смирението е Тънка и Фина Същност, която отделя човека от света на илюзиите.
Вторият Старец
Мисли за Чистотата и ще създадеш несътвореност. Ще създадеш душата си и ще се завърнеш в нея. Не мисли никога за злото и така то ще угасва. Това, за което мислиш, това съживяваш. И затова мисли за Тайната на живота, защото когато я съживиш, ще видиш Сияние, по-голямо от света и вселената. Това Сияние е преобразената Истина.

Истината в нас поразява всеки Мрак, когато се преобразува в Сияние. Когато всеки ден мислим за Истината, тя се пресътворява в нас, докато с превърне в Сияние, което е името на Древната Свобода.
Вторият Старец
Всеки човек трябва да стане Бездна от Безкрайност и част от Мистерията, за да погълне злото в собствените си дълбини.
Вторият Старец
Любовта е създадена, за да откриеш Тайната на живота, а тайната е създадена, за да откриеш собствената си Древност. А за да откриеш собствената си Древност, трябва да изоствиш всички слова, мълчания, звуци и идеи. Древното е преди идеите. Идеите са изразимото, Древното е неизразимо.
Вторият Старец
Когато Аз Съм устремен към Истината, Аз привличам и Мрака. Той се явява, защото иска да унае Аз наистина ли горя за Истината, или това е само илюзия. Мракът е много взискателен. Той ще Ме провери до дъно и ако Аз устоя на Истината, той ще ме погледне, ще се усмихне и ще каже: “Не можах да се справя с Тебе. Ти се оказа Истинен Човек. Тогава върви по Своя нов Път.”
Вторият Старец
Целта не е да се борим със злото и трудностите в живота, а да се слеем с Тайната на живота. Когато се слеем с Тайната на живота, ние узнаваме, че за нея няма такова зло и такава трудност, които да не й се подчиняват, защото всяко зло и всяка трудност са само част от Тайната.

Има Тайна в нас, която воюва срещу злото и нашите трудности. Но ние трябва да я познаваме. Всъщност ние трябва да станем тази Тайна и тогава тя знае какво да стори за нас. Тайната в нас има онова скрито действие, което обикновено ние не разбираме.

В домогването до Тайната на живота е скритият Възход, но Тайната първо минава през залез и ако можеш в залеза да изгрееш, ти превръщаш себе си от стремеж във Вдъхновение.
Вторият Старец
Злото съществува в света - за да осветим собствената си тъмнина.

Когато човек очисти себе си от собственото си зло, той ще се очисти и от сътворението и ще се завърне в онази Изначална енергия, която е съставена от Чистота, която ще му покаже изгубения Древен Път - Пътят към собствената му душа. Сега човекът носи в себе си чужда душа и това е бремето му.

В злото, което идва срещу тебе, няма никаква угроза, никаква заплаха, но заплаха има, ако ти изгубиш контрола в себе си.
Всеки, който е изгубил Любовта си към Бога, рано или късно, но в точно определения момент, се среща с Божия Гняв и тогава няма кой да му помогне, защото Гневът на Бога е любящо Въздаване.

Злото ще те разрушава, докато ти се съградиш по законите на Древната Тайна на живота. А Древната Тайна е в това да станеш несъществуващ. И тогава злото се погубва в тебе, защото в теб нахлува Тайната.
Вторият Старец
В мрака е скрито най-древното Око.
Незнанието е умение на Мъдростта.
Що е благата вест? Две неща са благата вест — Голгота и Мракът. Голгота отстранява всичко земно и небесно и остава Вечността и само Бог. Мракът отстранява Вечността и остава само Мистерията и Пътят към Абсолюта.
Има ли път за човека? Няма път. Съществува само Дълбочина. Дълбочината се явява в човека при среща с Тайната на живота. Има 13 срещи с Тайната на живота. При 13-та среща се явява Последната Дълбочина.
Разумният трябва да стане чист. Чистият трябва да стане съкровен. Съкровеният трябва да стане мъдър. Мъдрият трябва да стане потайно мъдър. Само потайно мъдрият е достоен да влезе в Премъдростта.
Капката влезе в реката. После стигна до морето. След това влезе в океана. И накрая изчезна. Това е пътят на ученика. В този път не познаваш себе си, но познаваш Безкрайността. Така капката заживя на едно скрито място в Безкрайността.
Светът е място на нуждаещите се. Другият свят е място на невежеството. Вечността е място за разумните. Ето три свята, три бедни свята. Нашият свят е отвъд тези три свята. Когато се освободим от този и от онзи свят и когато се освободим от вечността, само тогава ще придобием Мъдрост.
Тръгни дълбоко навътре. Първо ще откриеш една фина тъмнина. После ще видиш една тънка светлина. И тъмните, и светлите заблуждения са ненужни. Те съдържат в себе си светове. Ти си бил заключен в собствената си тъмнина и в собствената си светлина. Върви дълбоко навътре и ще откриеш сияещия си Център. Тук е Духът. В него няма светове. Почини си в Духа, защото оттук нататък те очаква потаен път.
Що е животът? Свещено необясним. Що е смъртта? Скритост. Що е човекът? Тайна, която трябва да се самооткрие. И когато се самооткрие, човекът ще бъде призован.
Животът е навсякъде. Едни казват „животът е на земята”, други казват „животът е във въздуха”, други казват „животът е във водата”, други казват „животът е в огъня”. Аз казвам: Животът е в Духа. Но къде живее Духът? Единствено в Нищото. Нищото, това е другото име на Безпределността.
Велико нещо е истинският търсач. Казвам му: Когато търсиш, не намирай. Когато познаваш, не познавай. Когато любиш, не люби. — Така търсещият открива, познаващият прозира, любящият вижда. Ето какъв е пътят на търсача.
Земята не го обвързва. Наводнението не го докосва. Ураганът не го догонва. Огънят не го гори, нито го вижда. Ето къде живее истинският човек — истинският човек живее в Духа. Той не е обвързан с нищо.
Истинномъдрият е кръстен с Дух и Свобода. Той е могъща духовна Птица. Той няма нужда дори от крила. Не крила го движат, а древен, несътворен Огън. Навред лети той и вечността е тясна за него.
Светът е създаден, за да го разберат неразумните хора. Когато го разберат, те ще станат разумни. Тъмнината е създадена за недуховните хора. Когато я разберат, те ще станат духовни. Мракът е създаден за небожествените хора. Когато те разберат Мрака, ще станат божества.
Няма път в пътя. Пътят е в безпътицата. Когато пробиеш безпътицата, явява се пътят. Когато пробиеш безпътицата, създаваш Духа в себе си.
Който е видял душата си, има Око. Който е видял духа си, има Мъдрост. Който е отишъл отвъд Окото и отвъд Мъдростта, той се е докоснал до Мистерията. В Мистерията съществува само едно — безпределен, мистичен възход.
Има едно нещо в Древността, чрез което Древните, когато слизаха на земята, всякога постигаха своята цел. Това нещо беше Ключът, най-чудният Ключ, и те никога не го изпуснаха от себе си и не искаха нищо друго. Те малко спяха, малко се хранеха, малко мислеха. На света не обръщаха внимание, светът не ги почиташе. Те се молеха само за едно — този Ключ да остане завинаги в тях. Този Ключ в Древността се наричаше Авахитарама — Преданоотдадеността.
Из Книгата „Пътят на Ключа”
Който има Ключа Авахитарама, в който и свят да попадне, дори и в най-прекрасния от световете, той не може да бъде запленен от него, защото Ключът е даден от Върховната Прабездна на Древните, за да се завърнат те при Единствения Абсолют. Авахитарама е Дарът на даровете, Дарът над световете. Това е Ключът, с който не само се завръщаме, но той ни позволява да видим и Лицето Му. Това е Пътят на Ключа към Върховния Лик. И всеки, който е съхранил Авахитарама, ще Го види.
Из „Пътят на Ключа”
Който има Ключа, отключва тъмнината и отключва светлината. Така той отстранява булото и прониква в Неведомостта. На човека на Ключа Неведомостта му служи, защото тя му е дала Ключа, понеже го е избрала да живее в нея. Ключът е влизане в Неведомостта, в освободеността. Ето защо всеки трябва да изработи този Ключ в себе си.
Из „Пътят на Ключа”
Всеки трябва да изработи Ключа на живота в себе си. Този Ключ се изработва по много начини. Първо: чрез непривързаност към земното мислене — обремененото битие. Второ: чрез отдаденост на своя Учител. Трето: чрез отдаденост на Истината. Четвърто: чрез отдаденост на дълга. Пето: чрез преодоляване на себе си — преодоляване чрез Божественост. Ето чудните пътища към Ключа.
Из „Пътят на Ключа”
Още от прадревни времена, още в древните времена и сега, в настоящите времена, се е изисквало едно и също нещо — да имаш Ключа на живота. Ключът на живота се намира в твоята Лекота. Тази Лекота е нещо, което се носи всякога над трудностите, над събитията, над явленията. Тази Лекота в Древността се е наричала Ахор — Дух. Който има Дух, има и Лекотата. Ахор е Ключът.
Из „Пътят на Ключа”
Всеки може да изработи в себе си Ахор. Необходимо е само да имаш стремеж към Ахор, да мислиш за Ахор, да се молиш за Ахор, да чувстваш Ахор, да осъзнаваш Ахор, докато разбереш, че изначално ти си създаден като Ахор. И когато напълно осъзнаеш това, ти ще имаш Ключа на живота, Ключа на Лекотата. Тази Лекота е неподдаваща се на разрушение. Тя е нашата Несътворена природа. Който е осъзнал тази природа, той е намерил пътя си към Ключа.
Из „Пътят на Ключа”
Съществува Велико Същество. Съществува Прадълбинно Същество. До Него са се докоснали божествата, боговете и синовете. До Него са се докоснали и най-вече Старците. Те са се докоснали до Неговата най-голяма Дълбина — Преддълбината. И така те са видели Величието на Източника. Този Източник е отпреди милиарди години. И Той има Своето Начало. Той е произлязъл от Прабезмълвието. Над Него стои само Невъобразимият Прадревен. Той Единствен е преди Началото и преди Прабезмълвието. И как се е превърнал в Източник, ние много малко знаем за това, тъй като тогава, преди времената, е съществувал само Той — Единственият без множество.
Из Книгата - „Невъобразимият Свръхдревен”
Съществува Предание скрито, което ни е дадено от Прастареца. В това Предание, което е най-древният разговор в световете, е имало само едно запитване. Прастарецът е попитал Великата Върховност, Невъобразимия Свръхдревен: „Как ще създадеш Източника на световете?” Великата Върховност отговорила: „Така както създадох и Теб. Теб те създадох от една излъчена капка Неведомост. Второто излъчване, което ще образува Източника, е втората капка Неведомост.”
Из „Невъобразимият Свръхдревен”
Как е създал Невъобразимият Свръхдревен съществата? Мистериозно и странно са създадени съществата. Изначалните Старци са създадени от Мистерия и Истина. Независимите Старци са създадени от Мистерия и Дълбина. Боговете са създадени от Мистерия и Безмълвие. Синовете са създадени от Мистерия и Светлина. Демоните са създадени от Тайна и тъмнина. Мъдреците са създадени от Тайна и Път. Човеците са създадени от падение и възход. Тези човеци, които са избрали безпътието, се пресъздават в падение и сянка. Тези човеци, които са избрали Пътя, се пресъздават във възход и завръщане в своя Учител.
Из „Невъобразимият Свръхдревен”
Как е създаден Прастарецът? Великият Прастарец е създаден от Невъобразимия Прадревен чрез най-скритата Праматерия — Есенцията на Сиянието. А как е създаден Невъобразимият Прадревен? Тук е Мястото, където няма създаване. Той е Велико Несъздание, Той е Велико Неведение. Той превъзхожда всяко Сияние и всяка Есенция. Великото Сияние на Прастареца, чудното Сияние на Старците, великата Светлина на боговете и мъдреците пред Него са като светулки пред слънце.
Из „Невъобразимият Свръхдревен”
От какво е съставен Свръхдревният? Той е съставен от три части, от три неща — от паднало тяло, от сърцевина и от Мистерия. Падналото Му тяло е свързано с Безкрайността, то символизира Безкрайността. Сърцевината Му символизира Тайната на световете и съществата. А Мистерията Му символизира Тайната на Не-световете, на Небитието. Там живеят съществата, които не съществуват. Те са Негови идеи, Негови Мистерии. А самият Той живее в четвъртата Си част — Варахот Ламайра, Върховната Скритост.
Из „Невъобразимият Свръхдревен”
Той живее в четвъртото състояние. Това състояние е извън пределите на Мистерията. В това Прасъстояние няма история, няма понятия, няма нито Древност, нито Прадревност, няма Слово и няма Безмълвие, няма дори и Пълнота, защото всичко е Махарая — Превъзходено. Оттук са произлезли Свръхизобилието и Висшата Тишина. Това е Неописуемото Свръхмясто. В това Свръхмясто се къпе само Той и тези, които е приел да изчезнат в Него.
Из „Невъобразимият Свръхдревен”
Навътре, навътре в Дълбините на Върховния Прадревен има само едно Прасъстояние. То е абсолютно неназовимо. Но едно нещо ми е било позволено да видя отчасти. И когато видях това, разбрах, че пълнотата на всички същества, дори и на Старците, е една велика бедност. Но Той рече: „Ще дойде ден и ще ви дам не само част от Себе Си, а нещо много повече”. Така узнах, че великата ни пълнота ще бъде заменена.
Из „Невъобразимият Свръхдревен”
Как можем да Го изразим, когато Словото не е Негов свят? Как можем да Го изразим с Мълчание, когато Мълчанието е един беден свят пред Него? Как можем да Го изразим с Безмълвие, когато Безмълвието е един възвишен свят, който е само подножие? Никой не може да Го изрази. Но когато вървим с Любов към Истината и към Него, Той малко по малко ще се изразява в нас. И така ще дойде ден, когато нашата Тишина ще стане сияеща. И после всички ние очакваме великия миг да дойде Той в нашата Тишина, да почука и да каже: „Ела!”
Из „Невъобразимият Свръхдревен”
И поисках да узная за Него и рекох Му: „Не искам да мисля за Тебе, не искам да мъдрувам. Но Ти ми речи за Себе Си.” И тогава Върховният Глас ми рече: „Нямам име, не съм и безименен. Но Аз съм Бащата на всички, които имат имена и на които още не са дадени. В Мен няма светове, но Аз съм Източникът на световете. Ако искаш да видиш малките Ми Лъчи, търси Ме в наведените неща — тревичката, наведеното от плодове дърво, в изворчетата и най-вече в смиреномъдрия човек. Там са малките Ми Лъчи, там са упътванията към Мене.”
Из „Невъобразимият Свръхдревен”
И много исках да Го видя и рекох Му: „От дълго време все искам да Те видя”. И рекох Му: „Дай ми Видение за Себе Си, нещо от Себе Си”. И яви ми се първо толкова нежен вятър, че беше като застинал. И казах си: „Неуловим е”. И яви ми се слънчев облак толкова сияен, че наведох глава. И казах си: „Той е ослепителен”. И яви ми се Древен Мрак. И беше Хаосът и видях, че Той го държи в ръцете си. И казах си: „Той е Всемогъщие”. И после видях особен Лъч да излиза от Него. И този Лъч беше толкова нежнотопъл и привличащ. И разбрах, че той е Велик Баща. И тогава рекох Му: „Ще мога ли един ден да Те видя изцяло?” И рече Гласът Му: „Ще можеш. Но ти вече няма да съществуваш, защото едно е Сърцето Ми, а ти си част от Сърцето Ми, което е излязло навън. В Трона на Неведомото Несътворение има само едно Сърце.”
Из „Невъобразимият Свръхдревен”
От Мрак съм роден и затова съм Всевиждане. От Мрак съм роден и затова съм Небивал Устрем. Устремът е този, който реже Мрака. Голям е Мракът, преголям е Устремът. На Устрема е дадена необикновена сила и проникновеност. Всички, които са постигнали Тайната, която е отвъд Мрака, са същества на Устрема. Устремът ги е родил, той ги е обучил, той ги е взел при себе си.
Дълбоко в Мрака няма зло, но това е само за този, който може да вижда. А вижда този, който преодолява. Устремът е, който воюва зад нас и преодолява. Устремът няма лице и затова е неуязвим. Когато Устремът воюва зад нас, ние сме избрани. Няма такова зло, което да не се прекланя пред Устрема, защото Устремът е бил преди злото и пре-ди Мрака.
Всичко, което се случва, е Скритост. И ние трябва да изучаваме тази Скритост. Злото е Скритост, Мракът е Скритост. Устремът е Яснота. Устремът е Воля на Нероденото Могъщество. Защо това Неродено Могъщество не се е сътворило навън? Защото никой не ще може да го понесе. Когато събуждаме Устрема в себе си, ние призоваваме Нероденото Могъщество да ни води и учи.
Любовта сияе в трудности, наслаждава се на своето уединение, живее неизказано, общува с вечното, изумява ангелите, учудва боговете, стреми се към вътрешното, търси Мъдростта, слива се с Истината. В Любовта тъмнина няма, светлината и е близка, сродна е с духовността, но най-много от всичко тя търси Мрака, защото чрез него възкръсва завинаги и става свободна Птица.
Волята е началото на човека, а Бог е краят. Когато волята постигне Висшето съзнание, тогава Бог се присъединява към нея. Волята е подвигът и когато тя постигне себе си, тя се осъзнава като Дух. А Духът е поразяващата Слава на Бога. Волята в златото се проявява като постоянен блясък. Що е волята? Невидима Тайна, Скритост на Духа. Много воля значи много Дух. Много Дух значи много Истина, а Истината е Присъствие на Всемогъщата Воля.
Истината изразява Бездната, Древното. Истината е в скритото значение на обикновените неща. Волята движи Огъня в човека. Воля, която пробива смъртта, се ражда облечена в живот. Волята е вътрешно място в нас. Тя е сила на Душата и поглед на Духа. В нас трябва да оживее едно отдавна забравено минало и то се нарича воля. В миналото тя се е наричала Небесният Камък.
Търпението е силата на Невидимия свят. Търпението е Дълбочина и в тази Дълбочина злото се дави, защото Търпението възприема Любовта, а това е, което злото не може да възприеме. Търпението възприема Небитието, а злото иска битие. Чрез Търпението ние постигаме прозрение за Дълбокото. Който е имал търпение, той е дочакал правото си да влезе в Дълбокото място на Любовта.
Тъмнината е сътворена, а Мракът е несътворен. Мракът е прозорец към Несътвореното. В Мрака се ражда мистичното тържество на Търсача, защото който е търсил, той е влязъл в Мрака и го е преодолял чрез Бога в себе си. Така сътвореното умира и се ражда Новото Мистично съзнание, защото Мракът е прозорец.
Любовта е Жрец на Вечността и Безкрая. Името и е Вечност, Пътят и е Безпределност. Ако имаме тази Неизменна Любов, значи Вечността е влязла в нас. Любовта в нас, това значи да сме уловили Същността. На тази Същност Мракът гледа с меки очи, но срещу злото Мракът е строг, защото злото няма корен в Същността.
Любовта се явява в човека, когато Божеството е излъчило Себе Си в човека. Любовта е Звук Древен в Тайната на нашето Сърце. Слушай в Съкровеното си Сърце и ако наистина слушаш, ще чуеш Древността. Сега Сърцето е твоят корен, а в Древността Любовта е била без корен, без опора. Тогава Нищото е било опората. Няма по-голяма опора от Нищото и истинското Сърце пътува натам.
Абсолютът е скрит в Скритостта. Никой не знае Скритостта Му. На нас ни е близка само Вътрешността Му, Покоят Му, Божествеността Му, но Той е още по-навътре — там, където никой не стига. Можем само да кажем, че там е Мистерия, Велик Център, от Който в бъдеще ще произлязат други светове, светове необясними.
Смирението е невидим вътрешен магнит. То е тайна дума, тайна сила. То е с Мир в другия по-възвишен Мир. Който е с Мир в себе си, влиза в Мира на Тайните. Така Смирението става познавач на Пустотата, а Пустотата е източникът на Мъдростта. Смирението се усъвършенствува чрез жертвата, а Мъдростта — чрез Пустотата. Висшето Смирение означава да имаш Център, да си достигнал до Центъра си, а Центърът е отвъд звездите и вселената. Центърът слиза в Смирението.
Познай себе си. Къде? В Мрака. Затова Мракът идва. И ако ти търсиш себе си, Мракът ще те изгуби. Но ако ти си илюзия, Мракът ще те погуби. Познай себе си означава: определи това, което търсиш. Да търсиш, значи да станеш Бездна и Мистерия. А щом не търсиш, ти ставаш време и времето ще те руши. Който е познал себе си, страданието и Мракът вече не го познават.
Който е познал себе си, и Мракът го познава, и Бог го познава. Който не е познал себе си, от него се интересуват илюзорните същества. Който е познал себе си, придобива собствената си Неизменност. Който е познал себе си, той е прехвърлил злото си на Сатана, защото той вече няма тази склонност. А който не е познал себе си, той носи тази зла склонност в себе си.
Истината отстранява светлината от своя път, защото Истината е Дълбочина, а светлината е долу в низините. Истината е била, когато светлината не е била още родена. Когато светлината още не е виждала, Истината е имала Око. Истината отстранява светлината, защото целта на Истината е да открие това, което светлината не може. Истината е тази, която открива Мистерията.
Познай себе си е Отвъдно Рождение. То е Рождение отвъд времето. Познай себе си е домогване до Скритата Светлина, която е вътре в светлината. Познай себе си е Откровение за Дълбинния Извор в човека. Познай себе си е скрит опит за Реалността. А който не познава себе си, има осъден опит. Познай себе си е правилно умение да се откриеш отвъд собствения си ум.
Само Истината умее да търси Бога, а човекът трябва да се научи как да търси Истината. Ако човекът не се научи как да търси Истината, Мракът ще го гони и обучава. Когато човекът е Търсач на Истината, той завежда Мрака при Бога и Бог осветява този Мрак. Когато човек не търси Истината и не е насочен изцяло към нея, тогава Бог прави Мрака грабител на човека.
Свещеното е породено от Висшата Тишина и затова то е Неизразимо. Сега светлината в човека трябва да се усъвършенствува, докато се върне в Свещеното. Светлината се усъвършенствува чрез жертвата. И когато светлината се извиси в жертвата, тогава се явява Свещеното, което разкрива Същността на Любовта. И тогава Любовта става начин на мислене на човека. Когато Мракът се приближи до тази Любов, той само се прекланя, защото тя е дело на Древната Бездънна Мистерия.
Последната Дълбочина засяга най-висшето докосване до Мистерията. Последната Дълбочина е Дълбинно Раждане в Бездната. Вече няма време и вечност, няма ден и нощ. Последната Дълбочина е завръщане в Място, за което и слънцето, и боговете мечтаят. Тук човекът не е вече нито дух, нито материя. Основанието на Последната Дълбочина е Безмълвието.
Истината е вечно живата Сила. Истината е особен Говор. Тя гледа чрез Очите на Зората. Истината призовава верните на кладата. Истината е придобиване на тялото на Бездната и това тяло е едно велико непроизнесено тяло. То е тялото без име. То се изплъзва от обятията на времето и вечността. То е онази Безкрайност, която ни очаква всякога.
Мъдрият е дълбоко незнаещ и остро проникващ. Понеже не знае, но е мъдър, дава му се. Понеже е чист, Тайната идва при него. Понеже е отвлечен, улавя събитията. Той говори като шепота на огъня. Той е Древна, устроена земя. Той царува в своето уединение и в своето скрито наблюдение.
Мъдрият е породен от Тишина. Мъдрият носи в себе си скрито Гласа на Духа. Мъдрият има Център и този Център е скрит в Безкрая. Мъдрият е Слово на Безкрая. Докато утрото освежава хората, то Мъдрият освежава утрото, защото Мъдрият е бил преди утрото.
Когато Хаосът видял усмивката на Мъдрия, той се смутил. Когато Хаосът видял очите на Мъдрия, той се учудил. Когато Хаосът видял смирението на Мъдрия, той се възхитил. Това били скрити неща, които Хаосът не познавал. И така Хаосът станал слуга на Мъдрия.
Мъдрият е Мистична Земя — Земя от Огън и Древност. Мъдрият е приел в Дълбините си Огъня и той го учи. Мъдрият е приел в себе си Древността и тя го изумява. Учител е Огънят. Изумителна е Древността. И Вечността учи Мъдрия, и Безкрайността го учи. Във Вечността го учи Вселената на Чистото Слово, а в Безкрайността го учи Премъдрото Безмълвие.
Съкровенолюбието е повик от Пречистата Светлина. Съкровенолюбието е метод, който отстранява четирите вида тъмнина. Съкровенолюбието прави човека дълбок, осмислен, същностен. Но ако Съкровенолюбието иска да познае Тайната на живота, то трябва да умре в Истината и тогава ще има Поглед, който е нещо повече от самото него. Този Поглед е нещо от Неведомото.
Мъдрият е Мъдър, защото е познал Истината и защото е напуснал своите собствени предели. По пътя си към Истината Мъдрият е срещнал Мрак, който го е извисил. А не е ли това предназначението на Мрака? Да. Мракът е създаден да извисява достойните и да прекъсва пътя на недостойните. Мракът е Свещена сила на Мистерията. Той е Огън, който изгаря нечистия огън в човека.
Мъдрият първо е очистил себе си, после е създал себе си, после е погубил себе си в Мрака и после се е извисил. Очистване, създаване, погубване и извисяване — четири пътя на Мъдростта. Очистването е подготовка, създаването е въведение, погубването е тайно очистване и извисяването е достъп до Новата Мъдрост. Тук Мъдрият става светещ, мистичен и уверен в своята Тайна.
Ал Ходот е Велика Неизлъчена Същност. Ал Ходот няма произход. Нещата произлизат, Ал Ходот не произлиза. Съществата произлизат от най-скритата Древност, но Ал Ходот не произлиза. Този Прадревен Велик Тъмен Разум сияе само в Себе Си и само на малцина се е загатнал. Те са преживели бури и ветрове, но са оцелели и затова ги нарекли Древните, Старите, а по-късно — Старци. Но и те не познават Този, Който е преди Древността.
Ал Ходот безмълвствува в Собствената Си Дълбина, в Собствената Си Неизбродимост. Ние Го наричаме Прадревен Прескрит Разум, но Разум ли е Той? Никой не знае това, което превъзхожда Разума и Истината. Никой не може да Го изучава. Никой не може да Го мисли. Няма такава воля, която да води към Него.
Любовта е странен, древен Дар от Ал Ходот и тя много ни дава, дори ни прави вечни. Но Той не е напълно в Любовта. Тя е само Негов малък Отломък. Ал Ходот е Планината, а Любовта е Камъчето от тази Планина. Ще минат вечности, ще минат безкрайности, но дали ще имаме правото да вървим към Ал Ходот — това никой не знае. Той е Върховно Нищо, Прабездна, в която е скрита цялата Истина, Абсолютната Истина.
За Ал Ходот няма гледна точка. Ал Ходот не е даже Съкровеното Древно Пространство. Към Ал Ходот води само Мистичната Истина. Но тя само води, без да достига. Ал Ходот е Древност отвъд Древността. Ал Ходот покорява с Прабезмълвие. Ал Ходот е спуснал в световете Корена на живота, но Ал Ходот е без Корен.
Любовта е Сияещата Душа на Космичния Мрак. Любовта е Тайна, която Мракът не може да разгадае. Любовта е без мирис и без ухание. Към нея се върви без размисъл, но с Полет — вечен, безметежен, могъщ Полет, Полет, който пробива времето и вечността. Любовта е създадена, за да ни спаси и от вечността.
Любовта обича Мрака, защото някога е живяла там, но е съумяла да се изтръгне. Любовта във времето е настроения. Любовта във вечността е състояния. А Любовта в Бездната е Мистерия. Тук в Бездната Любовта има Мистичния образ на Безмълвието. Тук Бог наблюдава Любовта като най-древното, съкровено Питие. Кой пие това Питие? Ал Ходот. Но Той е дал част от това Питие и на Бога.
Има Врата, която води в тъмнината. Има Врата, която води в светлината. Има Врата, която води в Дълбочината. Вратата е метод за придобиване на Дълбочина. Смисълът на Вратата е да отключиш Дълбочината. Това е Дълбочината, която е била всякога твоя, но която си изгубил. Вътре в Дълбочината живее Истината, а вътре в Истината живее Бог, а вътре в Бога — Древният Древен и Прадревен — Вратата, от Която е излязло всичко.
Има Ключ, който води до познанието на Бога. Има Ключ, който води отвъд Бога. За да отидеш отвъд Бога, трябва да прекрачиш вечността. Любовта е Ключът за вечността, но Ключът за Бездната е Таен Ключ. Той е тъмен, мрачен, но който може да го осветли, тогава Ключът ще просветне и ще изчезнат Любовта, тъмнината и мракът. И тогава какво ще остане? Ще остане само Необятната Свобода.
Листата живеят в светлината. Те я виждат, чувстват и и се радват. Корените живеят в мрак. Те не виждат светлината, но те дават на дървото силата му да се извисява в светлината. Тогава не са ли корените скритата светлина? Тогава не е ли злото в човека скритата и все още непроявена светлина? Казвам: Корените раждат светлината. Всеки човек от своя мрак трябва да зароди своята светлина.
Водата е Шепот на Древността. Чистата Вода е, която погубва Тъмния разум в човека, защото в чистата Вода няма зло, в Извора няма зло. Чистата Вода е Воин, тя е жив Меч. Но хората не познават Водата като Меч. Тайнствена е тази Вода. В нейната чистота е скрита Древна Сила — Сила, която е дори отвъд явленията. Ако човекът разбере тази Вода, то тази Вода може да го спаси от пропастта на неговите земни желания.
Вятърът е състояние на движеща се Духовност. Вятърът е чиста, озарена, сияеща и просветлена Същност. И който умее да влиза в него, осъзнава, че влиза в Светилище, и тогава Този, Който храни Вятъра, му се открива. Вятърът е път към Древните знания. Вятърът има своето скрито и невидимо Лице, но Древното Сърце в човека умее да общува с него.
Огънят има Свята власт. В долните светове той чисти, а в горните ухае. Огънят има Свещени очи. И когато човекът има Любов, Огънят знае как да му даде своите Очи. Когато откриеш Тайната на Огъня, заживяваш с мисълта да откриеш Центъра му и да се слееш с него. Огънят е Древен Пламък на живота. Той е спуснат от Свещената Бездна, за да обожестви световете. А тия, които не го познават, го наричат мрак.
Ритъмът на Пустотата е Ритъмът на Неизменността. Това е езикът на Чистото Сърце, Сияещата Душа и Духа, който копае в Безкрайността своето Прасияние. Ритъмът на Пустотата е нематериалният Ритъм на Освободената Енергия, Енергията, която се е завърнала в Безкрайността. Този Ритъм е Мистична Предвечност. Той е Ритъмът на Първичното Съзнание, Съзнанието, освободено от тела и обвивки.
Когато старанията ти не дават резултат, бъди изпълнен с Радост, Увереност и Благоговение. Когато старанията на Търсача не дават резултат, към него идва прилив на Радост, защото той съхранява представата за Центъра, Който излъчва Радост. Когато старанията на Търсача не дават резултат, той се изпълва с Увереност поради осъзнаването на Изначалното си тяло — Искрата, Единоподобието с Абсолюта. При това осъзнаване всеки неуспех е повод за възход. Когато има истинско Търсене, Благоговението към Абсолюта е толкова дълбоко, че то не може да забележи неуспеха, защото всъщност в него не съществува неуспех. Истинското търсене не се нуждае от резултат — то се храни със самото себе си.
В отчаянието стремежът трябва да е троен. Отчаянието е Велик Дар, но трябва да го съзреш. То идва, за да откриеш в себе си Потайния Древен Стремеж. Отчаянието не е зло, но то става зло, ако не откриеш и съзреш този Пречуден Стремеж в себе си. Отчаянието идва, за да ти покаже, че в тебе има нещо по-дълбоко, но ти трябва да го търсиш. Отчаянието е Небесен Подарък, то слиза по тънките закони на Невидимия свят. И в това отчаяние ти трябва да изгрееш. Отчаянието е също служител, но само Духовнотърсещият ще го разбере.
Великият Тъмен Разум има голяма Любов към нас и Дълбоко Доверие в нас, затова си позволява да ни предизвика на много дълбоко ниво. Всеки, който преодолее Великия Тъмен Разум, той вече познава своя Произход, той вече става самия себе си — Изначален и Единороден. Великият Тъмен Разум отнема на човека нисшата природа и човекът става Духовен, Осветен и Освободен. Бремето е паднало, миналото си е отишло. Останало е Единородието. Тъмният Разум не е унищожение, а Възраждане.
Великият Тъмен Разум носи в себе си Първична Съкровеност, която произтича от Най-Древния, скрит в него. Скрит е този Тъмен Разум, отвъд словата е. Чрез него Мистерията на Живота ни проверява и чете в нас това, което сме написали чрез собствения си устрем и слово. Едно е необходимо да знаем: че Великият Тъмен Разум е пратеник на Бога. Той е сянката на Бога, която проверява Истината в нас.
Великият Тъмен Разум някой път идва, за да съкруши човека, а друг път — за да уточни пътя на човека. И тогава той се явява като Обучител, като скрит Наставник. Този Тъмен Разум руши всичко нечисто, за да освобождава място на Творителя за нещо ново. Друг път този Разум предизвиква човека да очисти себе си и тогава той се явява като скрит Обучител и Подготвител. Този Тъмен Разум е бил наричан в миналото Арима Хаватара — Книгата на Изпитанията. А малцина знаят, че изпитанията са по-важни дори и от нашето дишане. Изпитанията са пресътворители.
Авародон — Бащата на всичко съществуващо и несъществуващо — е създал бездната, за да я преодолее заедно с теб. Авародон е Правеликото Скрито, което прониква в чистото съзнание. Авародон превъзхожда съществуванието и несъществуванието. Бездната от светове е Негова и всички Осъзнания Го търсят. Когато следваме Пътя си, наш Дом става Пречистото Съзнание и тогава то възприема Мистерията на Авародон. Авародон е събудил живота, но Той е над живота.
Великият Замисъл на Ал Ходот е да се зароди Светлина, по-велика дори от Изначалната Светлина. Ал Ходот заражда Нова Потайна Светлина. Страданията са изпратени на хората, за да открият в себе си Сиянието на своя живот, което е отвъд живота. И това Сияние определя Новата Светлина, по-велика от Изначалната, защото в Новата Светлина има нещо добавено от Великия Замисъл. Това е Засиялото Новосветлие.
Във Великия Замисъл на Най-Древния има нещо, което е скрито дори от самата Премъдрост. Великият Замисъл крие нещо Древно в Себе Си и то е по-дълбоко от самата Премъдрост. Премъдростта стига много надалеч, но само Великият Замисъл открива Ядрото на Произхода и Центъра на Ослепителната Мистерия. Великият Замисъл дарява Премъдростта, но Той и обучава как Премъдрите да се освободят от нея. Великият Замисъл е Първооснованието на Несъществуванието. Великият Замисъл дарява на Премъдрите тайна вътрешна Мисия. Но в по-дълбоко измерение Великият Замисъл освобождава Пемъдрите от тяхната Тайна Мъдрост и от тяхната вътрешна Мисия и ги дарява с Праоткровение за Себе Си.
Мистерията на Втория Старец, за да остане Непокътнат, се е случила в Дълбоката Древност. Това биде в момент, когато се яви Могъщото Изпитание. Тогава Старецът си наложи Върховна Неизменност към Абсолюта. Той не пожела да Го познае, а само да се докосне до Него. И поради това получи в Себе Си нещо от Великия Корен на Непознаваемостта. Това се явява и Скритият Център на Стареца. И Той остана Непокътнат. А всички, които пожелаха да познаят Абсолюта, изгубиха себе си и странстват в пътищата на световете.
Когато Старецът е бил подложен на Могъщото Изпитание на трудността, Той е задвижил в Себе Си Върховната Неизменност към Абсолюта. И тогава се явява Скритото Лице на Древния Вихър, който отделя себе си от трудността и така отмахва и трудността от Стареца. Така чрез този Древен Вихър Старецът е преодолял трудността, защото е съумял да преодолее и Себе Си. Старецът е установен в трудността — това означава вплетен в Изпитанието заради идеята на преодоляването.
Препятствието се превръща в Път, когато срещне по-голяма сила от себе си. Когато човек се научи да задвижва Древния Вихър в себе си, тогава препятствието се видоизменя — то се превръща в Път и разкрива самото себе си като Път към Дълбокото Място. В това Дълбоко Място човек узнава своята неуязвимост. Това е Древен метод, защото Великата Сила е изявила Могъществото на преобразяването. И всеки, който може да преобразява нисшите сили в себе си, той се приближава до този Древен метод. Преобразяването е първото Могъщество, което е показала Древността.
Авародон е създал бездната от светове, за да я преодолее заедно с теб — за да намериш Него, защото без Него не може да има преодоляване. Авародон е излъчил от Себе Си Бездънното Начало, за да може всеки, който Го търси, да се освободи от бездната от светове. И всеки, който се завърне в Бездънното Начало, сам е станал бездънен и се е освободил от сътворените и от несътворените светове. Завръщането в Авародон е Тайна на Океаничната Бездънна Мистерия.
В Предълбокия Замисъл Той — Върховноскритият — в тъмнината се скрива от Себе Си, а в мрака се изправя срещу Себе Си. Върховноскритият в тъмнината се скрива от Себе Си, като се отделя, става на две, но това е Потайно двуединство. А в мрака се изправя срещу Себе Си и побеждавайки мрака, Той побеждава една част от Себе Си. И който се е слял с Него, побеждава тъмнината и преодолява мрака. И отмахва двете була, двете забулености, защото Върховноскритият го е призовал към Себе Си.
Пътят на Ослепителнотъмната Мъдрост е скритият двигател на всеобщото развитие. Пътят на Ослепителнотъмната Мъдрост е Велика преграда срещу съществата. Но тази преграда е и Път. Тя е Път за тези, които са възстановили Чистотата на ума, сърцето, волята, душата и духа в себе си. И тогава към тази Чистота полетява Вихърът от Бездната, наречен Искрата. Тя е чакала от много времена тази Чистота и сега се вселява в тези пет елемента и преодолява преградата на Ослепителнотъмната Мъдрост, като я изявява по нов начин, от което става ясно, че това просто е било Ослепителната Бяла Мъдрост. И така завесата е вдигната и Искрата се слива с Прапроизхода си.
Най-древната Стихия в миналото е бил Хаосът. Първият, който го е преодолял, е Вторият Старец. И това е видоизменило световете по един незнаен начин. Вторият Старец се е вклинил в Хаоса, проникнал го е и го е видоизменил чрез Могъщата Сила на Своята Незнайност. Хаосът в началото си помислил, че е пълен господар, но после съзрял Незнайната Сила и разбрал, че съществува Неведомост, Старец и Път за всички, които търсят в Хаоса своята Дълбочина.
Днес най-могъщата Стихия, която трябва да се преодолее, е Прамракът — Преизобилието от Скрита Светлина. Огромно е това Преизобилие и поради голямата си натрупана Сила изглежда като Прамрак. Но тези, които го преодоляват, разбират, че с тях заедно е Онова Прадревно Същество, Което е създало това Преизобилие, но се е скрило. Истинският Търсач отива отвъд това Преизобилие на Прамрака, защото Истинският Търсач е едно с Прадревното Незримо Същество.
Трябва да се преодолее един Велик Предел и някога Старците ще станат Праоснови, Прастарци, а много същества ще станат Старци. Пътят на Истинните е все по-голямо вътрешно Извисяване. И така Старците ще станат Прастарци и ще отворят Врати за другите, които ще станат Старци — Старомъдри. И така ще се отваря Врата след Врата, докато всички се слеят с Праобраза на Неведомия Незрим Абсолют, Който е Скрит, Скрит, Скрит в Дълбината на Самия Себе Си.
Когато минаваш през Кладите за своята Идея, за теб това да бъде Мистично Тържество. На Кладата се явява Потайната Сила на Духовния Подвиг. И тук Идеята се превръща в Живот и Безсмъртие. Тук Идеята слиза вътрешно в човека и го оживява завинаги, защото и тя го е приела така, както той я е приел. Кладата не е само външен огън, тя е Древен Огън — Огън, Който е Произходът на боговете.
За да се приближиш до един Старец, трябва да си устойчив във Великите Принципи. Два от тях са Абсолютна Вярност и Абсолютно Доверие, и то когато велико Същество те е изоставило. Абсолютната Вярност — това се дължи на Чистата Духовност. Абсолютното Доверие — това се дължи на познаване на Невидимия свят. Трябва да имаш живо разбирателство с Невидимия свят. Чистата Духовност ще те просветли. Познанието на Невидимия свят ще те освети. Но ако ти отидеш по-навътре, и двете ще ти бъдат отнети, защото в Неведомото се крие по-дълбоко Даване. То ще ти даде своята Незнайност.
Има и други Велики Принципи, в които трябва да устоиш в Пътя към Старците. Единият Принцип е онова Чисто Безмълвие, което се ражда, когато словото е надминато, когато словото е било пречистено до своя корен. Тогава се явява Чистото Безмълвие. Друг Принцип е Свещеното Уединение. В това Уединение има Полъх на Покой и Древност. Това Уединение е чисто освобождение от веригите на ума и сърцето. Това Уединение е недокоснато от смърт и упадък, от разбиране и неразбиране. Това Свещено Уединение е Древен Знак.
Има 8 степени на злото. В първата степен е допустимото зло. Във втората степен е самовлюбеното зло. В третата степен е болното зло. В четвъртата степен е атакуващото зло. Всички тези степени са поучителни. В осмата степен е демоноядното чудовище. Който е предизвикал това зло, той се разрушава отвън и отвътре. В осмата степен са отнети поученията. Всички степени на злото са слуги на Тайната Всемогъща Воля.
Човекът може да постигне абсолютна недосегаемост от 8-те степени на злото, ако осъзнае пътя на своята саможертва и ако тръгне неотклонно по този път. Тогава тук човекът има право да борави с Истината и тя го учи как той да стане абсолютно недосегаем за 8-те степени на злото, защото какво зло може да се изправи срещу Истината? Истината е Поразяващата Слава на Скритостта.
Първо е имало Митично време, Митично съществувание. А когато хората са съгрешили, духовете са създали време. Всяко същество може да се върне в Митичното време. В Митичното време са живели боговете. Тогава те още не са били хора, защото те живели в единство с Богоскрития Първосъщностен — Самосъздателят на Митичното време. То е Неговата Аура. Но по-късно боговете не Го разбрали и станали хора, а Той се отдалечил в Себе Си и се скрил в Себе Си. А те станали земни падения и за тях слязло времето, защото те станали избраници на смъртта. А къде живее смъртта? Смъртта е там, където го няма Вдъхновението. Вдъхновението е, което води към Незнайното Вътрешно Място в Митичното Прасъщество.
Прави постоянни усилия с Лекота, а това означава: прави постоянни усилия с Него, защото Той Единствен е Лекотата. Дори Голгота може да се олекоти. Дори Голгота е лека, ако си създадеш това Съзнание на Лекотата. Лекотата не е в събитията, в явленията. Тя е част от Съзнанието — Съзнанието, което е единно с Него, защото чрез Единение с Него всичко е Лекота. И наистина кой може да Го обремени, защото Той е Ключът, а Голгота е само Чуден Преход към Него и към Вечната Безметежност.
Това, което Старците проявяват, спада към Непроявеното. Това, което не проявяват, спада към Скритите Мистерии. Проявите на Старците са прояви на Непроявеното. Непроявеното работи, изявява се, но си остава Непроявено. Който е разбрал това, се завръща в Древния Път. Това, което Старците не проявяват, спада към Скритостта на Великата Непроявеност. Това е наречено Заключената Непроявеност. Няма проявеност, няма създаване, а само Неизмерима Пълнота.
В Мястото на Истината има необходимост от Изстрадване. Има нещо, което трябва да бъде доказано по отношение на Прадълбината. Който е съумял да изстрада Истината, той е съумял да я съхрани. Така той е съхранил в себе си и Непознаваемата част от Истината, а познаваемата част само го е въвела в Мистерията, в Мястото, което е Безподобие. Изстрадването е съхраняване на най-древното отношение на човека към Прадълбината и поради това човекът се завръща в Нея.
Старците са преминали през най-дълбинните отвъдкосмически страдания. Те са били поставени да престоят от Върховното Нищо в милиарди години самота. И ако те успеели да запълнят тази самота с нещо от Дълбините си, те щели да бъдат наречени Арамоните. Те устояли и изпълнили тази самота с Нищото, което открили в себе си. И затова те били наречени Вратите или Древните, а по-късно — Старците. Самотата им била нечувана, но Дълбината им се оказала Величествена.
Старецът е преминал през изключителна духовна нищета. Това е Най-Древният Път, Прадревният Път. Старецът е преминавал от Дълбочина към Дълбочина, за да отмахне от Пътя си 12-те Дълбочини, за да стигне до 13-та Дълбина и да бъде преработен от Върховното Нищо. Така Той станал Арамон — Врата. И така чрез Него щели да текат Неведомите Сили на развитието към бъдещите сътворени и несътворени светове и същества.
Старецът е постигнал Върховен отказ от себе си. Когато в Древността Абсолютът предложил на Стареца Чистото Съзнание, Старецът се отказал от него, защото Старецът видял, че Чистото Съзнание е състояние на Висшите светове, но Той знаел, че тези светове са ограничения. Когато на Стареца му бил предложен Чистият Дух, Той се отказал от него, защото осъзнал, че това е състоянието на боговете. Когато на Стареца нищо не било предложено, Той пожелал дълбоко в себе си Върховното Нищо. И така Старците били наречени Най-Древните, защото те са самата Древност, която е Състоянието на Абсолюта.
В Прадревността срещу Старците се е изявила Великата Строгост. Към тях е бил насочен най-големият студ на Любовта, другият полюс на Любовта. Този Могъщ духовен студ всичко смразява. Това бил изтребителен студ. Изявявало се Всемогъщието на Строгостта. Това е бил духовен студ, по-тежък от външния студ. Но какво се е случило тогава? Едно Прадревно Око е наблюдавало събитието. То видяло как се самозапалили 24 Пламъка. В този голям студ Старците запалили в себе си Велика Топлина, Велик Пламък. И сега тази Топлина огрява и сътворените, и несътворените светове. Тези Пламъци са отвъд историята, защото са Предвечни.
В Прадревността се е случило и друго събитие. Древните били подложени на огромно налягане — гъст черен мрак се спуснал над тях като бездънна нощ. Тогава нямало слънце, нито луна, а само Древна, Древна тъмна мъгла. Това предизвикало Древните да зародят себе си като вечно живи Слънца. И така се родили 24-те живи Слънца, които оттогава досега не спират да огряват Тайната Мъдрост. На големия мрак те противопоставили самозараждането. Това са Най-Древните Слънца, които чакат човечеството да се запъти към тях.
Старецът е Същество с Велика и Страховита Безусловност. Старецът не носи на хората светлина, за да ги заблуждава. Старецът носи в Себе Си Най-Древния Принцип — Принципа на Истината. Този Принцип е Безусловен. Той е преди светлината, той е роден преди светлината. Старецът не носи добро на хората, за да ги залъгва. Старецът носи в Себе Си Безусловната Истина, която е освобождение от доброто. Светлината и доброто са ограничения на Истината, а Старецът е Същество Безусловно. Той не търпи никакви ограничения.
В най-древните времена Могъществото било в ръцете на Великите Изпитания, но тези Изпитания е трябвало да се срещнат с Арамоните — Древните Старци. Така Изпитанията се срещнали със Скала от Страховита Безусловност. И тази Безусловност ги поразила. Тази Страховита Безусловност изненадала Могъщите Изпитания. Тези Изпитания, които са Древни Сили, срещнали срещу себе си по-страшна Сила и тази Сила била Страховитата Безусловност. Така Могъщите Изпитания разбрали, че те не са господари във вътрешната вселена. Страшна била тази Безусловност за тях, Страховита била тази Твърдина, тази Неречима Безусловност. С тази Страховита Безусловност Арамоните създали Абсолютно Доверие между себе си и Прадревното Същество. Така те станали едно цяло със Скритата Реалност на Прадревното Същество. Така Старците успели да създадат Авахара — Праединението си с Абсолюта. И чрез Авахара Той вече можел да тече в тях.
Изначалните Старци предначално са имали Праединението с Абсолюта, но е трябвало да го потвърдят. Всички останали трябва да създадат Праединението — да се домогнат, да се свръхусилят, да се свръхнадмогнат, да се свръхизвисят, да свръхзаслужат Праединението. Старците са имали Праединението, а в Свръхизпитанията те само са го утвърдили. Дълбоко незнайна е Скритата Природа на Старците. Те са Древните Врати на Абсолюта. Те живеят всякога в Праединение с Абсолюта. Всички останали трябва да станат достойни за Праединението. За да станат достойни, те трябва да извървят дългия път на самоусъвършенствуването, на себепознанието и на Великата отдаденост на този път. Най-важното в този път е Халатира — Целеустремеността. Халатира е Скритият Ключ, Древният Ключ. Вътре в човека има метод, чрез който той да превърне дългия път в къс път. Този метод е да се свръхмоли, да се свръхизвиси, да свръхработи, да се свръховладее и да се свръхпосвети на Истината. Тогава върху неговата естествена вродена енергия ще му се прибави и духовна сила отгоре, за да превърне дългия път в късия и тесния път.
Да създадеш Праединението — това решение не е твое. Това е решение на Прадревния и Той те повежда. Да създадеш Праединението — това е най-древното Действие на Абсолюта. Това решение е Негово — Той трябва да се задвижи. Но преди това твоите усилия трябва да постигнат Вечността. Когато постигнеш Вечността и влезеш в нея, твоите усилия трябва да продължат и да се изострят още повече. Твоята Целеустременост трябва да продължи своето дело. И когато твоите усилия станат остри като Меч, Праединението ще те призове. И Абсолютът ще извърши Своето Действие.
Когато се достигне до Праединението, Пустотата разкрива своите Прелести, Бездната разкрива своето Величие. Смъртта си е отишла, безсмъртието си е отишло, времето си е отишло, Вечността си е отишла. Бог се е завърнал навътре в Себе Си. Той вече действа като Абсолюта. Оттук нататък Абсолютът се загатва на Бездната. И това е Велика Реалност, която надминава всички чудеса и явления.
Мракът е огромно, дълбинно, зеещо чудовище, но когато се срещне с Бездната, той забравя своето дихание, защото вътре в Бездната е скрит Най-Древният Господар — Тайносияещият, Който превъзхожда всичко. Мракът знае, че не може да воюва срещу тази Прадревна Сила. Но за външните светове Мракът е силата. Но този Мрак е срещал много хора, срещу които не е могъл да се изправи. И той е разбрал, че те са докоснати от Тайносиянието на това Велико Страховидение.
Тайната на Великото Древно Същество се постига с мощно, динамично приближаване. Този динамичен Вихър пробива Мрака, осветява го, отваря си врата през него и прониква в Неведомите Дълбини на Премъдростта, която е друго име на Древното Страховидение. Защото Вихрите имат право да Го познават поради позволение.
С какво се хранят невидимите същества и боговете? Тази Божествена Премъдрост и Мистиознание са поток от неизтощима храна. Това е и храна, и път, и Истиновмещение — препълване. Кои се хранят с тази храна? Лишените — лишените от ума, от света, от сътворението. Лишеният е мъдър. Но има и лишени от Мъдрост. А този, който е лишен от Мъдрост, е Премъдър. Велик е пътят на лишенията.
Прадревният Абсолют е отвъд световете, отвъд духовността. Той е създал вътрешна мъдра причина, за да се движат определени хора към Него. И това движение към Него е смисълът. Към Него се върви с Безмълвие, защото Безмълвието е Неговият символ — символът на Непреходния Бог. Говоренето не може да Го определи. Безмълвието Го загатва. Но никой не може да разкаже за най-дълбокото, то е неразказуемо.
Мъдрият човек търси Прасъществото в Безмълвието на нещата. И колкото повече се извисяваме, толкова повече се съкращават думите. Така ние вървим от говор към Безмълвие и от Безмълвие към Съвършено Безмълвие. И така Безмълвието ни се превръща в Сияйновиждане. Тук духът се разцъфтява и озарявайки себе си, той става себепознал се. А който се е себепознал, встъпвайки в непрогледния мрак, той го озарява.
Безмълвието го наричам спасител, но говоря за онова чисто, тихо, свято, божествено, смирено Безмълвие. То е онова Безмълвие, което е вкусило от Истината за нещата. Това Безмълвие е Мистично. То идва от Дълбините на най-древната Същност. Който е достигнал до това Пречисто Безмълвие, той се е съединил с Неизречимото и той пак живее, но подобно на Неизречимото.
Там, в тъмнината, трябва да познаеш себе си. Там, в мрака, трябва да познаеш себе си. Ти самият си по-древен от тъмнината и мрака. Ти си бил преди световете-призраци. Ти идваш от Място, което превъзхожда всичко. Ти си отломък от Прадревно Ядро. Ако следваш своя Път с велико Постоянство и Неизменност, ти ще откриеш скритите проходи на своя Път и ще преминеш през тъмнината и мрака, завръщайки се в Древното Ядро. На разумния е разкрита дейността му. Това е изпълнението на Дълга, който завръща към проходите. На този, на който не му е разкрито това, той няма да види проходите, а ще види прегради и твърди стени.
Трябват ли му на човека път и пътеки? Трябват ли му на човека живот и светлина? Трябват ли му на човека мрак и тъмнина? Трябват ли му на човека небеса? Трябват ли му на човека слънца и времена? Топли ли студът и осветява ли тъмнината човека? Върви ли човекът, или се движи? Казвам: Едно единствено нещо му е необходимо на човека: Ахарава Метор — Древният Метод, Древният Подход. В този Подход е всичкото завръщане. Тогава проходите се отварят. Тъмнината е осветена. Мракът е просветлен. Ражда се ясното завръщане. И който се е завърнал, минавайки през проходите, той напълно е осъзнал бедността на световете-призраци. Тайната на живота е в Древния Подход, не е в събитията, които се явяват, не е в явленията, които се случват. Древният Подход е мярката. Той е Метод на Покоя и на Скритата Същност в нас. Той е целта, той е смисълът, той е тайната, той е завръщането.
Живяло в Древността едно същество, което много искало да лети високо. И така то мислило, мислило, мислило и си създало крила. Това били могъщи крила, сякаш като крила от вятър. И дошъл денят, когато му било позволено да полети високо. И издигнали се могъщите крила като вятър, и стигнали до най-високото място. И видял го един Старец, отишъл до него и казал му: Ето, постигна голяма висота и ще се наричаш Аахор. — Това означавало Висотата или Високият полет. И казал му Старецът: Ето, това е вече името ти и това е наградата ти — Висотата. — И тръгнал Белият Старец да си ходи, но Аахор го настигнал и го попитал: Кажи ми, Древний, постигнах такава висота, но не видях Тайната на своя Създател, не видях Лицето Му. — И тогава казал му Старецът: Чуй, Аахор, има и друга висота. Когато постигнеш и нея, Той ще ти покаже Лицето Си. — И тогава Аахор казал: Кажи ми, Древний, коя е тая другата висота? — И казал му Древният Старец: Другата висота се нарича Амариха. И когато съединиш Амариха със своя постоянен стремеж, тогава ще постигнеш цялата висота. Това е зрялата висота и всеки е длъжен да я постигне. — Попитал Аахор Древния Старец: Какво означава тази висота? — И казал му Старецът: Проявление, проявление, проявление. Тук в тази висота ти вече си проявление на Прадревния, Абсолюта. И това проявление е Лицето Му. — И попитал Аахор Стареца: Кажи ми за Тайната на Амариха. — И казал му Древният Старец: Амариха, това е Смирението. Това е Печатът. Така Древномъдрите са се облекли с Върховния, защото Сам Той живее във велико Смирение. — И казал Аахор: Учи ме, Древний Старецо, на Амариха, защото искам да видя Лицето Му.
Живял в миналото голям търсач. Той все търсел и все питал старите хора около себе си: Кой е правилният път? — Старите хора му казвали: Правилният път е любовта. — Други му казвали: Правилният път е добротата. — Трети му казвали: Помагай на хората. — И той изпълнявал, изпълнявал и все не постигал. И най-накрая му казали да отиде в пещерата на Стареца. И отишъл той, стигнал до входа на пещерата и се помолил вътрешно да бъде приет. И след малко се появил Старец със строго сияние и с могъщи очи, сякаш това били очите на Древната Мъдрост, на Древната Светлина. И казал му Старецът: Не е достатъчна само Любовта. Истинската Любов знае кого да люби. Когато обичаш Древния си Създател, вървиш по един път, а когато не Го обичаш, ти си просто търсач и изследовател. И дълго ще търсиш, и много ще изследваш, но няма да намериш. Търсенето ще е изморително, изследването ще е напразно. Но когато Го обичаш, когато Го възлюбиш, Той ще ти даде нещо от Себе Си, чрез което да Го познаеш. Той ще ти даде Авирая — Същност. Ако ме попиташ какво е Авирая, ще ти отговоря. Авирая — това е позволението. И тогава ще имаш Любов, но Любов правилно насочена, насочена към Истината, защото Той е Цялата Истина. И тази Истина ни е начертала Замисъл в живота, и ние трябва да го следваме, защото така Той ще ни даде Авирая. — И още нещо добавил Старецът: Любовта към нещата, това е пътят на ангелите, но Любовта към Истината, това е Любовта на боговете. Който има Любов към Истината, се движи към боговете и става сроден с тях. — И узнал търсачът своя път, и погледнал великото сияещо лице, и разбрал, че никога няма да забрави тези древни очи.
Това било в Древността. Древното Тайнство призовало всички птици и те трябвало да полетят нависоко. И било им дадено да полетят, всяка птица според своето намерение. И попитало Древното Тайнство птиците за целта на техния полет. Една от птиците казала: Полетях заради бързината. — И била наречена Бързокрилата, но не и било дадено Древното име, трябвало да почака. Друга птица казала: Полетях заради пъргавината. — И била наречена Пъргавата. Друга птица казала: Полетях, за да си уловя жертва. — И била наречена Търсещата жертвите си. Дошъл ред на една странна птица. Тя казала: Полетях заради висотата, защото исках да проникна в себе си, да узная Истината в себе си и за себе си. — И била наречена тази птица Аахор — Орелът. И казало Древното Тайнство: Понеже ти търсеше Истината в своята висота, ще живееш като Дух, сроден с боговете. — И досега казват за Аахор, че тя била символ на мистичното проникновение в Същността. А кой живее в Същността? Древното Тайнство, чието друго име е Непроявеният Творец.
Съществувала в Древността и друга тайнствена птица. Тя била много смела и дръзновена. Тя обичала риска. И един път когато видяла големия огън, той много я привлякъл и тя решила да го прониже. И така огънят се слял с огъня, безсмъртието се сляло с безсмъртието, Духът се слял с Духа. Древните я нарекли Бенуха — Огнената Птица. По-късно тя била наречена Феникс, или Съществото от огън. Какво е открила тя в огъня? Преданието казва: Тя е открила в огъня собственото си възраждане. Тя е открила себепознанието. Тя е открила себе си в Свещения Огън. И оттогава досега се носят предания за Огнената Птица. И тя е Бенуха. И тя все се възражда, защото е постигнала вечното безсмъртие. Тя се възражда от самата себе си, защото и бил дарен чистият Огън, чистият Дух. А не е ли това и пътят на човека?
Всичко в света и световете е була, воали, символи. Разликата между обикновения човек и търсача е в това, че търсачът се посвещава на Истината и открива за себе си Видението на правилния символ. И поради Истината този символ се саморазбулва. После търсачът придобива правилни невидими помагачи, които го водят към друг символ — по-вътрешен. И този символ също се саморазбулва постепенно. И накрая се явяват Върховните Тронове. Това са Великите Учители, или Старците. Те са Вратите на Абсолюта и те водят към Него. Те са було, без да са було. Те са символи, без да са символи. Те са Вратите, те са самата Скрита Реалност, която открива на свръхотдадените Върховната Непознаваемост. Тук вече във Върховната Непознаваемост няма було, няма воал, няма символ, няма реалност. Тук е Последният Трон — Върховната Свръхреалност, която е Върховното Нищо, Върховният Център. Това е и Мястото на Върховното Освобождение. Това е Мястото, в което няма светове и реалности. Древните го наричаха Арамавахая — Върховното Отсъствие, Последният Трон, Праотсъствието. Там води Пътят на всички великоотдадени търсещи. „Арамавахая Авахатори — Праотсъствие, всепогълни ме.”
Върховноскритият търси Непознаваемото в Себе Си. Той се самопрониква, Той се самопронизва в Собствените си Дълбини, за да се скритопознае, но все открива Непознаваемост, все открива нови и нови Дълбини. И тези Дълбини нямат нито начало, нито край. И Той отново се самопрониква и отново се самопронизва. И най-накрая Той открива Прадълбини и в тях отново открива Непознаваемостта. И отново се самосвръхпрониква и не може да се открие, не може да се познае. И макар че е стигнал до Свръхпрадълбината Си, Той отново не може да се познае и открива Свръхнепознаваемост, Свръхнеограниченост. И това Място е наречено Върховното Нищо. И тук Той среща единствено Себе Си в свръхнепознавание. И всички, които стигнат дотук поради могъща привлеченост, те не познават себе си, защото са уловени от Махаватора — Всепоглъщателя. И тук те живеят във Всепоглъщателя, във Върховното Нищо поради разтвореност и изчезналост в Махаватора.
Абсолютът е създал проявата не за да познае Себе Си, а още по-дълбоко да не се познае. В проявленията ние все повече познаваме себе си. И колкото повече се познаваме, толкова повече Непознаваемото израства в нас. Себепознанието е път, по който Непознаваемото израства в нас. Проявлението е създадено, за да ни учи и води по пътя към Непознаваемото. Чрез много проявления ние израстваме до Непроявлението. И когато постигнем най-висшата точка на проявлението, ние достигаме до преодоляване на всичко, преодоляване на нещата и преодоляване на себе си. Човекът е създаден да преодолява и когато достигне най-голямото преодоляване — преодоляването на себе си — тогава той е достигнал до най-високата точка на Чистотата. И тогава Непознаваемото се вкоренява в нас. И то започва да ни учи на пътя към себе си. Ето защо Абсолютът е създал проявленията, за да могат те да ни водят към Нашия Древен Корен — Непознаваемостта. Тайната на човека е в това, че човекът е образ и подобие на Непознаваемостта.
Мистичната Мъдрост търси чрез Незнание и намира Невъобразимото. Колкото по-дълбоко е Незнанието, толкова по-дълбока е Мистичната Мъдрост. Колкото по-дълбока е Мистичната Мъдрост, толкова по-дълбоко е проникването в Невъобразимото, в Неразгадаемото. Може ли Неразгадаемото да се разгадае? Не може. Но то прониква чрез Незнанието в Мистичната Мъдрост. И там се самосъхранява, скривайки се от погледа на света. Що е Невъобразимото? То е това, което се дава на Незнанието, а на знаещите не е дадено да си въобразяват Невъобразимото. Невъобразимото е заключено в Мистичната Мъдрост. То се пази от силата на Незнанието. Незнанието съдържа най-древното Богатство. То е Богатството на проникновението. А на това проникновение е дадено позволение да прониква в Невъобразимото. Така Невъобразимото му става Дом. В това Невъобразимото нещата и съществата се преоткриват. Така те постигат своята завършеност. В тази Невъобразимост ние сме открили най-древното Съкровище и то постоянно ни се преоткрива. И няма край, и няма начало, защото ние сме открили Неоткриваемото. Намерили сме това, което не се намира в световете. Намерили сме това, което е Бащата на световете. Постигнали сме намереност — Съкровището на Съкровищата. „О, Барахот, Дара Махира Мордот Аварамордот — О, Безименний, дай ми Мистична Мъдрост и Премъдрост.”
Върховното Изчезновение е Намирание на Прабащата, Който е Върховното Нищо. Върховното Изчезновение е Велико Призоваване на Върховния Всепоглъщател. Това се е смятало в Древността за най-великото Праявление. Древните Харомони, Древният Народ казваше: „Няма повелико от това Праорелът да те скрие в Крилата Си”. Когато Праорелът те е скрил в Крилата Си, ти се намираваш на Място, където няма Мрак, нито Прасветлина. И нито желаеш Слънцата и Деня на световете, защото се намираваш в Прадревното Място. Има едно Прадревно Призоваване. То е било явено на Харомоните. И то е: „О, Аахортот Нахая, Уахарон Шехира — О, Върховно Нищо, уподоби ме на Себе Си.” Това Върховно Слово е слязло от Праотсъствието. И уподобявайки ни на Себе Си, то ни всепоглъща в Сърцето си, отстранявайки световете. В това Всепоглъщане ние ставаме, според Харомоните, Сърце от Сърцето на Праорела.
Случи се във Величието на Прадревността Върховно Събитие, Величествено Изпитание, Изпитание на Скритостта. Върховният Прадревен, Който е и Върховният Безименен, беше избрал за Себе Си 33-те Древни Същества. И посочи им Той Прамахара — Прадълбината, наречена впоследствие Прабездната. И каза им: „Които искат да Ме последват, нека да скочат в Прамахара”. Те знаеха, че Прамахара е Бездънието. И те скочиха. И това Скачание продължи милиарди години. И се случи така, че първо се явиха 24-те Старци, и те бяха облечени в Одеждите на Прасветлината, дарена им от Прамахара — Сияещата Прабездна. Тези 24-мата щяха да ръководят народите, расите и сътворените светове, защото те познаха своя Древен Произход. Прапреданието загатва, че седем от другите Старци ще останат още милиарди години Скрити, за да могат да ръководят след време несътворените светове. И Прапреданието загатва още, че двама от Старците ще останат в Прамахара най-дълго. Навярно те ще ръководят световете на Мистерията и Неведомостта.
Когато се случи Скачанието в Прамахара, 24-мата бяха потопени в Древното Безименно Безмълвие. И това трая милиарди години, в които всеки имаше своето Изключително Преживяване на Върховния Абсолют. И когато Върховният Абсолют ги събра, те веднага узнаха, че са сродни с Прасветлината на Върховната Безименност. Те знаеха, че ще има порождение на светове, и започнаха усърдно да се подготвят в Прамахара, за да излязат след време всеки по своите пътища, за да ръководят сътворените същества по пътя към Великото Безимие и Безначалие.
Тържествува само Мракът поради Тайната на своето Преизобилие.
Злото ще дари падналото човечество с жив, съзнателен разум. Човешкият живот е зло, духовният живот е добро, Божественият живот е благост и еликсир. Злото трябва да преработи човешкото добро, а доброто трябва да стигне до благостта. Когато злото заведе човека до благостта, тогава това зло ли е, или не е? Казвам: Злото е имало план да осъществи нещо разумно и Божествено. Злото проваля само човешкото добро, защото то е лицемерно. И така недостойният се отстранява от доброто, а достойният се утвърждава в доброто, защото е бил истинен. И затова злото съществува в света — за да осветим собствената си тъмнина.
Ако стремежът устои на греха, ражда се духовното начало в ученика. Ако вдъхновението устои на Мрака, ражда се Божественото начало в ученика. Ражда се и още скромното величие на духа. Дори и ученикът да преодолее Мрака, той няма да узнае неговата Тайна, защото Древният Мрак има друга скрита способност. Той ще иска да ни направи Мъдреци, Учители и Старци за бъдещите нови светове.
Незнанието е Мистично Единение с Бездната. Това Незнание не може да бъде обяснено, защото Бездната му е дала Безкрайност, Дълбина и Премъдрост. Незнанието е благословено от Бездната. То е отвъд логика, чувства и природа. Незнанието е Дух от много висш порядък. Мисълта не го достига, но Духът го улавя. В своя най-мистичен смисъл Незнанието е Свръхбитие — преизобилен, скрит Извор, протекъл в Древния Мрак и успял да го учуди с пречистите си води.
Древен Мрак забулва светлината и тъмнината. И само този, който открие своята Мистерия, излиза от световете на времето и вечността. Нашият Най-Древен Произход е скрит в Мистерията, а преградата е Древният Мрак. Той не може да бъде пресечен от ангели и хора, а от велики Търсачи на Истината. И когато дойде техният ден, стрелата на Търсача пробива Древния Мрак и той се завръща в Безкрайния си Дом.
Не съществува самостоятелно зло в света и вселената. Злото е слуга на Най-Скрития от Скритите. Всеки човек трябва да стане Бездна от Безкрайност и част от Мистерията, за да погълне злото в собствените си дълбини. Ако в тебе съществува някакво зло, Безкрайността няма да те приеме. За тебе отклик ще има само времето и фалшивото отвъдно пространство. Който служи на времето, той погубва Окото си за Видението на Най-Скрития от Скритите.
Злото ще те разрушава, докато ти се съградиш по законите на Древната Тайна на живота. А Древната Тайна е в това да станеш несъществуващ. И тогава злото се погубва в тебе, защото в теб нахлува Тайната, а нейният Шепот е най-великата вътрешна Сила, от която злото бяга. Ако Древният Шепот ти заговори, дошъл е краят на злото.
Абсолютно Незнайното няма ограничения, няма брегове, няма качества. Абсолютно Незнайното е Неведом Океан без брегове, Океан без вълни, Океан без вода, чист Първичен Океан. Древното Неведомо не е нито разум, нито душа. То е подобно само на Нищото, а Нищото е безподобно. Колкото по-неразбрано е това, толкова по-обширно е то и Свободата му е неизчерпаема. Името на тази Неведомост се изрича като Безименното.
Познаването на Бога е свързано с отстраняване на световете, с отстраняване на времето. Познаването на Великата Мистерия е тайно саморазкриване на Бога навътре в собствената Му скрита Същност. Той решава на кого да се саморазкрие като Любов, на кого като Тайна и на кого като Бездна и Мистерия. И всичко това зависи от степента на Незнание и Дълбинност, защото има незнание, има и извисено Незнание.
Да видиш Тайната на Бога, означава да видиш Любовта Му, Същността Му, а да видиш Същността Му, то е вход към друга Тайна. Тя е безмълвна и води към Бездната Му. Тук вече Същността Му е друга — Необятна Бездна. За да се познае Бездната, се изисква Дълбинно, осъзнато Незнание. Тук всичко е изоставено, всичко замлъква. Външното замлъква, вътрешното угасва и така изключвайки всичко, включително и себе си, ти започваш да принадлежиш на Бога и на Скритостта Му. Така изоставяш пределите и навлизаш в Безпределното.
Вътре в Тайната има нещо наизречимо. То е от Бездната. Има нещо, което е от Бездната, и когато то ни докосне, ние вече сме спасени и от Вечността, която е ограничение на Бездната. Вечността е само подготовка за Безпределността, така както времето е подготовка за Вечността. В Тайната има скрити лъчи на Неизречеността. Който е познал Тайната на живота, може да стане ученик на Древните Старци.
Има степени на Близост с Безкрайността. Това се определя от Мистичния опит и от Силата на Древния Мрак. Който се срещне с този Мрак и съумее да го превърне в Покой, дава му се нещо, което е по-дълбоко от Покоя, нещо, което е скрито в Покоя. То е неизречено, но е ясно. То е неуловимо, но дарява себе си явно отвътре. Такъв човек заживява изворно. Той започва да пие Същността.
Гори Огън в Любовта. Гори могъщ Пламък в Бога. Гори Древност в Бездната. Гори Мрак в Мистерията. Гори Прасияние в Абсолюта. Гори Неизречено Преизобилие в Абсолюта. Гори Мълниеносно Величие в Абсолюта. И ако световете биха Го видели, нямаше да устоят, защото страшна е Тайната Му. И понеже е страшна Тайната Му и Неведомостта Му, Абсолютът се е ограничил в Себе Си и е станал Бог. Като Бог ТОЙ е станал достъпен, поносим, защото Бог е само част от тази страховита Тайна и Мистерия.
Всичко е произлязло и изтекло от Огнена Любов. Само Тайната е от друго естество и затова Тайната превъзхожда Любовта. Любовта е път към Тайната, а Тайната знае къде да те заведе, ако си подготвен. В Тайната върви само подготвеният и за него се случва Древното Откровение. И в това Откровение Тайната ти казва: „Ела, приятелю, защото ти си Съкровен и Богоподобен. За тебе е създадена Свободата. За теб не съществува вече Древният Мрак, Древното Було. Ти вече си самото Първично Знание.“
За да разбереш пресветлите Тайни, ти трябва да си минал през Древния Мрак и да го осветиш чрез собствената си Тайна. Ако ти познаваш себе си, ти ще познаваш и собствената си Тайна. А тази Тайна е преди Вечността и Сътворението. Тя е била в Безвремието, тя е била винаги. Тя е и сега, но е забулена. Всеки трябва да разбули себе си в своето скрито Съвършенство, а то е изтъкано от силата на Чистотата — Мястото на Покоя, Благостта и Безпределността. Който живее тук, има ясно озарено Сияние. Чистият Пламък, който гори, сякаш е без огън.
Само Пустотата може да тълкува Тайните на Бога, защото тя е устояла на Древния Мрак. Неизменният може да тълкува. Изменчивият да се пази, защото ако той тълкува Дълбините, той увеличава мрака в себе си и ще угасне. Неизменният се е слял с Тайната на Бога, но без да познава тази Тайна напълно. И затова и неизменният трябва да се пази, макар че е Богоподобен, защото Тайната, скрита в Бога, колкото и да е близка, си остава дълбоко Непристъпна и завинаги Неузнаваема.
Мистерията, това е Пълнотата на Неизречеността и всички Древни Старци и Велики Учители, които сияят тайно или явно, те сияят с част от Неговата Неизреченост. Те са навлезли в най-дълбоките степени на себепознанието, без да се познават. Тези Древни Старци и Велики Учители имат Богоенергия и Неизразимост в себе си, дарени им от Мистерията. Тези Неизразими Същества не говорят човешки неща. Те изразяват вечни думи и безпределни състояния. Те изричат Неземното и Безкрайното и не всеки може да разбере това Неизразимо и тази Безпределност, защото те не са за човешки уши, а за Древното, което е скрито в човека.
Древният Мрак е скрито Було, обвита Тайна. Древният Мрак има в себе си Лице Съкровено, но невидимо. Той има Лице, което сияе, но можеш да го видиш само ако си станал едно с Истината. Само тогава можеш да бъдеш въведен в него, а тогава ще бъдеш въведен в онова, което е било преди съществуването. Тези, които са обвързани с този свят, за тях Древният Мрак няма Лице. Сиянието му остава скрито, защото те не са достойни да прогледат Тайната и Величието на Древността. Те, недостойните, не отиват по-далече от собствения си провал. Древният Мрак приема само тези, които са избрали твърдо Истината, а тя ги прави мъдри и скрити от погледа на света.
Няма звук и реч в Древния Мрак. Няма чисто и нечисто, няма нисше и висше. Тук само Истината може да направи пробив в Древната Скала, Духовната Скала. Тя може да бъде пробита само от волята за Истина. И тук е Мистичният опит. Тук няма място за човешките способности, те угасват. Това, което може да изгрява тук, е само Силата на Истината. И тогава Непознаваемото става узнаваемо. То те докосва мистично и ти вече не си от този свят, нито от отвъдния. Непознаваемото е започнало да живее потайно в теб. Ти не го виждаш, но знаеш, че то е отвътре и че животът ти вече е съвсем друг.
Любовта е създадена, за да откриеш Тайната на живота, а Тайната е създадена, за да откриеш собствената си Древност. А за да откриеш собствената си Древност, трябва да изоставиш всички слова, мълчания, звуци и идеи. Древното е преди идеите. Идеите са изразимото, Древното е неизразимо. Когато стигнеш до своята собствена Древност, ще зърнеш Най-Скрития от Скритите и тогава в нас ще засияе Прабащата на Сиянията и това, което е било, преди да потекат Водите на живота.
Къде обитава Този, Който превъзхожда всичко? В Недостъпно Място, в Мястото на Дълбините. Мъдреците се докосват до Него само като се освободят от всички познати неща. Старците се докосват до Него, като се освободят от всички непознати неща. Но Той, Абсолютът, е всякога Недостъпен, а същевременно е близък и подава ръка на Съкровеномъдрите. Всеки, който е станал Съкровеномъдър, е имал истинска Любов към Него. Истинската Любов, това е Любов без условия и условности и поради това той е бил призован. И който е бил призован, дадено му е било Откровение, а то е Единение с Този, Който си остава отново Скрит и Неуловим. Но вече Той е близък Приятел и това се нарича възлизане към Неговата Скрита Непознаваемост. Това възлизане е за слънцеподобните и сияещоподобните.
Чрез познание нямаме достъп до Великата Мистерия. Чрез Мъдрост имаме само път към Великата Мистерия. А чрез Незнание имаме само приближаване — тайнствено встъпване в Неговата забулена Обител. И знанието, и Мъдростта Го скриват, но Незнанието Го открива, и то само за да стане Той още по-скрит. Тук вече Незнанието Го познава като Непознаваем, но това е придобивка, защото е преживяно приближаване и защото към Незнанието Великата Мистерия изпраща нещо от Своите Лъчи — към Древнотърсещия. И така чрез Незнанието си Древнотърсещият открива, че колкото Мистерията е по-непознаваема, толкова тя е по-възвишена и дълбинна. И тук незнаещият се изпълва с Древното си състояние, което е нещо по-дълбоко от живота в световете — земни и духовни.
Истината пази в себе си страшна Тайна, която е вход в бездънна пропаст за недостойните. И затова е създаден един дълъг път от духовното към Съкровеното, от Съкровеното към Божественото и от Божественото към Абсолютното, защото кой може да издържи, когато види лицето на бездънната земя? Много е важно хората да не искат да разберат Истината бързо, защото е необходимо продължително узряване. Истината се движи тайно между Синовете на Светлината. Те я съзират, но не я познават. Истината се движи тайно между синовете на тъмнината. Те я разбират като илюзия. Истината броди всред тъмнината и светлината, но си остава скрита в себе си. Тя рядко се дарява на съществата и когато се дари, те стават Старци, Велики Учители или Посветени в нейната Тайна, за да я търсят още по-вдълбочено.
Злото е особен гений в този свят. Само Чистотата може да улови неговите ходове. Само Любовта може да отдели човека от злите действия. Само Мъдростта може да прозре хитростите на злото. Чистотата е преди историята на злото. Любовта е, преди да е било злото като действие. Мъдростта е преди хитростта. И затова те управляват злото. Злото в човека говори за отклонението му от Древния Път. И понеже се е отклонил, той е образувал себе си навън в един сътворен свят. Когато човек очисти себе си от собственото си зло, той ще се очисти и от сътворението, ще се освободи от сътворението и ще се завърне в онази Изначална енергия, която е съставена от Чистота, която ще му покаже изгубения Древен Път — Пътят към собствената му душа. Сега човекът носи в себе си чужда душа и това е бремето му.
Мисли за Чистотата и ще създадеш несътвореност. Ще създадеш душата си и ще се завърнеш в нея. Не мисли никога за злото и така то ще угасва. Това, за което мислиш, това съживяваш. И затова мисли за Тайната на живота, защото когато я съживиш, ще видиш Сияние, по-голямо от света и вселената. Това Сияние е преобразената Истина. Истината в нас поразява всеки Мрак, когато се преобразува в Сияние. Когато всеки ден мислим за Истината, тя се пресътворява в нас, докато се превърне в Сияние, което е името на Древната Свобода.
Когато Аз съм устремен към Истината, Аз привличам и Мрака. Той се явява, защото иска да узнае Аз наистина ли горя за Истината, или това е само илюзия. Мракът е много взискателен. Той ще Ме провери до дъно и ако Аз устоя на Истината, той ще Ме погледне, ще се усмихне и ще каже: „Не можах да се справя с Тебе. Ти се оказа Истинен Човек. Тогава върви по Своя нов Път.“
Има Тайна в нас, която воюва срещу злото и нашите трудности. Но ние трябва да я познаваме. Всъщност ние трябва да станем тази Тайна и тогава тя знае какво да стори за нас. Ако вместо Тайната воюва човекът, тогава злото става спътник на човека и негова съдба. Тайната в нас има онова скрито действие, което обикновено ние не разбираме. В Тайната има Лъч, който злото не разбира, но знае, че трябва да му отстъпи. Древен е този Лъч. Той е Лъч от нещо в миналото, което злото помни, и види ли този Лъч, злото отстъпва. При срещата с този Лъч в миналото злото е умирало и сега всяка среща с този Лъч е странен спомен за злото. Злото е зло за недостойните хора, защото срещу недостойните хора го изпраща Господарят на злото.
В злото, което идва срещу тебе, няма никаква угроза, никаква заплаха, но заплаха има, ако ти изгубиш контрола в себе си. Ето защо човекът трябва да изучава Тайната на контрола. Който е постигнал контрол над себе си, той знае как да се справя с тъмната страна на живота и да избягва, когато трябва, светлата страна. Не е страшно злото. Страшен е Бог, Който го управлява. Развихрянето на злото е само част от Вихъра на Божията Сила, част от Вихъра на Божия Гняв. И кой може да оспорва нещо от Божия Гняв, защото когато Божият Гняв се развихри, то е просто раздаване на Правосъдие. Ето защо злото е Божия Сила и Власт. Всеки, който е изгубил Любовта си към Бога, рано или късно, но в точно определения момент, се среща с Божия Гняв и тогава няма кой да му помогне, защото Гневът на Бога е любящо Въздаване.
Целта не е да се борим със злото и трудностите в живота, а да се слеем с Тайната на живота. Когато се слеем с Тайната на живота, ние узнаваме, че за нея няма такова зло и такава трудност, които да не й се подчиняват, защото всяко зло и всяка трудност са само част от Тайната. Ако не търсим сливане с Тайната на живота, ние навлизаме в тъмната страна и тя се проявява към нас като грабителя. Грабителят е благороден, защото ще дойде ден, когато той ще ограби тъмната част в нас. И ние ще разберем, че тази тъмна част е била наше творение.
Злото е потайно намерение на Бога, за да може човекът да се извиси в собствената си Неизменност. Ако човекът допуска зло в своя живот, той изменя на себе си и понеже изменя на себе си, самото това зло го наказва в определения момент, за да може чрез наказание човекът да тръгне обратно към своята Неизменност, за да види Лицето на Тайната. В Тайната изменчивото се саморазрушава. И това, което остава от човека, е Първичното чисто състояние — Неизменното състояние, Сияещата същност. Целта на злото е такава, че чрез злото Бог иска да ни върне в собствената ни Сияеща Същност. И тогава ние изведнъж разбираме, че злото не е било зло, а Потайно намерение на Божия Замисъл. Бог ни обича тайно и това, което обича в нас, е Неизменното. На него се основава бъдещата Нова вселена, която няма да бъде материална, от вещество, а духовна.
Злото служи на Бога, защото е разбрало Тайния Замисъл на Любовта. Няма зло, което е против нас, но когато ние работим срещу себе си, тогава мислим, че и злото работи срещу нас. Доброто е приспало милиони хора и затова Бог е избрал злото да работи за Неговите цели. Когато ние се пробудим в Бога, тогава злото вече ще работи и за нас, тъй както работи и за Бога, защото злото е служител на Бога в нас. Но понеже сега сме излезли извън Бога и сме Го изпъдили със своите собствени желания, то злото сега служи на Бога, а не на нас, защото ние служим на собствените си неразумни желания. И понеже имаме неразумни желания, имаме и бреме.
В домогването до Тайната на живота е скритият Възход, но Тайната първо минава през залез и ако можеш в залеза да изгрееш, ти превръщаш себе си от стремеж във Вдъхновение. Що е залезът? Прастара изостанала материя. Тя трябва да бъде преработена и тогава целият този безсмислен живот се одухотворява, защото и сам той е един стар залез. И тогава ще дойде Утрото и ще донесе Новото — Изгрева. Що е Изгревът? Нова обновителна енергия, нов Възход. И в този Възход участвуват Светлите сили. Изгревът е маршът на Светлите сили.
Който узнае себе си и Същността си, той се изплъзва от своя залез и изгрява в нова атмосфера, в нова сфера, където обитават тези Висши духове, които ще го учат. Всяка гъста и материална вселена е уловила в ръцете си нисшите души. Ето защо се иска Нов Изгрев, Ново разбиране, Ново осмисляне. Нисшата душа, това е култура с прастаро падение, с прастаро минало. Тази култура може да се излекува само от Висшата душа. Нисшата душа е падналият Месия. Висшата душа е Новият, извисеният Месия. Когато човек се завърне в своята Висша душа, той ще познае Месия.
Който няма Тайната в себе си, няма и Покой. Тайната е силата на Покоя, а Покоят е силата на чистото духовно Битие. Когато злото види лицето на Покоя, то онемява. Покоят е Прадревно Послание. Тук злото се заличава и остава да блести и ухае само Същността. Покоят е обезличаващата сила за злото и затова злото не иска да се среща с него. Покоят не е за психичните хора, нито за чувствените хора. Покоят е за духовни и Божествени същества. Когато Покоят дойде, той ни учи на Древност.
В Мрака е скрито най-голямото Поучение. Който има Духа в себе си, може да изтръгне Поучението. Това Поучение е преобразяващо. То преобразява света и го заменя с Вечност. Който може да се преобрази, той отстранява времето и навлиза в потока на Вечността и на Вечното Търсене. Това Поучение разрушава света и древното минало на човека. То погребва старата му памет. И тук човекът се освобождава от човешкото и от своето минало и започва своя Истинен Път, определен му още от Правремето, от Замисъла.
Във Висшия свят няма знания, няма способности, но има Древно действие. А то може да извърши всичко, защото не е обременено от знания и способности. То е действие на Тайната в човека. Духът на човека е скрит в това действие и това действие поражда Свободата. Духът в човека е Майстор на Древното действие. Това действие е изкуство на Безкрайността. В това действие ти не правиш нищо, но променяш събитията, защото в това действие присъства Духът — Древното Начало. А той е мярка.
Всяка трудност е пълна със сила, която ако бъде разбрана, става твой приятел и допълва нещо в тебе, ако я разбереш. Трудността не е враг на човека, но ако човекът не я разбере, става враг на себе си. Мъдрецът пие Пълнота от всяка трудност, защото тя е, която го прави по-дълбок. Всяка трудност очиства нещо в нашето минало и ни дава нещо, което някога сме изпуснали. Мъдрият има древен и чист подход към голямата трудност, защото той използва силата на трудността и така се самоосвобождава. Така Древното в Мъдрия тържествува.
Мракът ни очиства от всичко ненужно, което е стаено вътре в нас. Няма страст, лъжа или омраза, която да устои на изпитанието на Мрака. Мракът е велик очистител. След изпитанието на Мрака заражда се Изгревът, заражда се Покоят, заражда се Новият човек. Заражда се човекът на чистото действие. Мракът е носител на порядъка, на нещото, което липсва на човека. Мракът е, който ни преобразява. Питат Ме кое е най-необходимото в живота. Казвам: Изпитанието на Мрака.
С Любовта ти работиш, а чрез Мрака ставаш Истина. Любовта винаги ще те води към Мрака, за да станеш Истина, защото само в Истината ти си правилно действуващ, а не учащ се. И затова Любовта те води до Голгота, за да преодолееш старото си мислене. И тогава Истината ти подава ръка. Така ти ставаш истинен. Истинният човек е лишен от себе си — останала е само Сърцевината, Древното Начало, а то е без думи. То не се обяснява нито с думи, нито с мълчание.
Стани истинен и ще разрешиш най-важното — ще разрешиш себе си. На истинния Истината му разрешава въпросите. Истинният човек е по-дълбок от всеки разговор. Истинният човек не разговаря — той говори Истината. Разговорът е доказателство за това, че няма ясност. Истината е Древна Пълнота — Пълнота без обяснения, без разговори, защото тя е несподелима, тя трябва само да се постигне. И когато си постигнал Истината, тебе вече те няма. Останала е само Истината и вече само тя действува. А когато Мракът я види, той леко се отдръпва настрана.
И най-голямото знание не познава Мрака. Мракът го поглъща. Но може ли Мракът да погълне Любовта? Не, Любовта е, която поглъща Мрака. Любовта е по-древна. Любовта поглъща и смъртта, и живота, защото те са само нейни отражения. И смъртта, и животът, и Мракът имат граници, но Любовта няма граници. Произходът й е безпределен, древен и мистериозен. И затова Мъдрите се чудят на тази удивителна Сила. Ето защо Мъдрият човек живее по нейните закони и чрез нея постига своята Вечност. И оттам пак тръгва на път към нейните Дълбини.
Който е минал през Мрака, не спори. Той вече е заживял в своето вечно скрито място, в своята Тайна. Който спори, е беден — той не е стигнал до Мрака, не е станал достоен и затова спори. Спорещият е в неразбиране на себе си и затова някога на помощ ще му дойде Мракът, защото в Мрака всичко се изяснява. Мракът отделя Духа от човека, отделя истинския човек от земния човек и тогава вече човекът осъзнава своята истинска Същност. Тук вече всеки спор умира, защото от Мрака се ражда онова истинско Безмълвие, което надминава всеки спор и всеки разговор.
В Мрака е скрито чудното умиране, защото умира старото и се ражда Древното, умира крайното и се ражда Безкрайното. И започва ново странствуване, което е без начало и без край. Тука вече ти сам се движиш в своята Безкрайност, защото вече си неведом. И затова се наслаждаваш на Безкрайното в нещата. Тук след Мрака ти си вече неопределен, нищо не те определя. Станал си вечен и същностен, защото Мракът ти е подал ръка.
Когато влезеш в Мрака, твоята справедливост няма да ти помогне. Тук само едно нещо може да те преведе отвъд Мрака и това е Истината. Мракът се прекланя само пред Истината, а дали имаш добродетели и качества, е без значение. Същественото е носиш ли Истината в себе си. Който се е отдал на Истината, преодолява Мрака. Добродетелите не могат да преодолеят Мрака, но яви ли се Истината, Мракът става отворена врата, защото той се възхищава само на Истината.
Има нещо, което е било преди времената. То е съществувало преди тях, преди небето и земята. То е било твърде скрито, неподвижно, безтелесно, свободно, мистериозно, непознаващо промени, движещо се навсякъде, без да знае предели, потайно, странна Дълбина — то е нямало име. Наречено е Скритото. Но по-късно всички разбрали, че то е Велика Истина — Истина, която превъзхожда всичко. Съществата го познават като Истина, но какво е скрито в него, не може да се види. Отвън то е Истина, отвътре е Мистерия. Но когато Мракът се срещне с тази Истина, той знае, че трябва да стане път, и затова широко отваря вратата си.
Истината е назоваването, но истинното Му име е Мистерия, Скритост. Никой не може да Го изучава, не може да Го предвижда. Но всеки, който е избрал Истината за свой път, ще преодолее някога Мрака и ще се сближи малко с това Мистериозно Същество. Само този, който е минал през Мрака, има право да види част от Величието на това Мистериозно Същество и да се приближи до Него, защото Истината може да Го види от определено разстояние и да се удивлява на Мистериозното, понеже тя е част от Него.
Тъмнината и мракът съществуват само за тези, които са се отрекли от Древността и нейния Замисъл. Но тези, които имат в себе си Истината, те чуват дори и в мрака Гласа на Древността. Така тя ги вика при себе си. А тези, които нямат Истината в себе си и са я продали за този свят, те и в светлината не могат да чуят Повика. Те не познават Тайнството Глас. За тях Гласът говори на неразбираем език. Докато Древността говори на разбираем език. Древността познава езика на чистото сърце. Който има това чисто сърце, е заключил тъмнината в ъгъла. И тя стои там като камък и не мърда.
Тъмнината е само една сянка. Мракът е една по-голяма сянка. И ако ти познаваш себе си и Истината в себе си, няма да се занимаваш със сенките в живота, нито със светлината. Ти ще търсиш единствено Древния, защото Истината в тебе Му е Древен Приятел и Брат. Аз познавам много хора, които бяха хора на тъмнината, и те преодоляха светлината и се завърнаха. Знам и такива, които живееха в светлината и си останаха в нея. Те не познаха Истината.
Тъмнината и светлината са само енергии, а Истината е свързана с Прасъщността. Тази Прасъщност е по-тънка, по-скрита, по-дълбока. В нея слиза и живее Древният. Имай търпимост към всичко, но не и към невежеството си, защото невежеството чува само гласовете на празнотата. А ти, който търсиш Истината, ще чуеш Нематериалния Глас — Гласът, който ще те отведе в Древния, защото този Глас е Негов Служител. Защо ти са тъмнината и светлината? Те са второстепенни. Задай си въпроса: „Защо Древният не живее в мен?“ Не „Кой съм аз?“, а „Защо Древният не е вътре в моя живот?“ Защото ако Древният е вътре в твоя живот, тогава животът не е живот, а Безкрайност.
Мракът е Тайна. Мракът е Скрит Поток на Любовта — Магическото оръжие на Бога. Само в Мрака ти изгряваш, не можеш да изгрееш в светлината. Мракът е условието, където изгрява Същността. Знаят ли хората, че Мракът е Изворът на Същността? Но трябва да имаш Огън, силен Огън, голям Огън. Иначе Мракът си остава Мрак.
Когато влезеш в Мрака, имаш ли ти съзнание за Скритата си сила? Когато си в Мрак, можеш ли ти да светиш в себе си? Можеш ли да бъдеш свещ за себе си? Можеш ли да се свържеш с Гласа в себе си — Гласа, Който е над всички стихии? Да познаеш този Глас, изисква се разбирателство с Невидимото. И тогава този Глас ще те просветли. Този Глас е повече и от слово, и от Тишина. Този Глас е Смисълът на живота, Смисълът на уединението, защото уединението е Тайнственият Път към Този Глас. И Този Глас се нарича Истината.
Този Древен Глас, превъзхождащ и словото, и Тишината, е недокоснат от упадък и възход. Той е постоянен Сияещ Център. Този Глас е Древен Знак. Той дарява уединението. Той дарява неизказаното. Той дарява Духа. Той дарява Свободата. Но трябва да Го спечелиш на своя страна. Този Глас е скрит в Мистерията. Той е произнесъл всичко, което е станало. Той живее в Скрит Мрак, откъдето осиява съществата.
Древен, Древен Мрак — но това е Скритият Източник. От Него е произлязло всяко достойно Вдъхновение. Мракът е Скритата идея на Истината — той е Обетованата Земя, но ако можеш да преодолееш себе си. Който не може да преодолее Мрака, той пропада в собственото си аз. Чрез Мрака човек става просветлено и осъзнато същество на Вечността. Мракът няма нужда от религия, а от това да стигнеш ти до себепознание.
Мракът заражда в нас Вечността и Безкрая. В Мрака е скрито Откровението за твоя живот. Висшето Откровение е Тайнство на Мрака. Светлината не може да ни даде такова Откровение. В светлината ние се отпускаме, а в Мрака ние се мобилизираме и себепознаваме. Мракът ни разбира по-дълбоко от светлината и затова той ни дава Откровение, по-дълбоко от светлината. Светлината ни дава само прозрения, а Мракът ни дава Откровението. Когато Откровението на Мрака се излее върху нас, ние придобиваме своята Цялост.
Това, което Адам е загубил, е Мракът. В своето минало той не е могъл да познае Мрака и да се сприятели с него. Христос е познавал Мрака и затова когато Неговата Голгота дойде, Той влезе в Мрака с познаване и се сля със Своя Отец. Адам не беше достоен за своята Голгота, за срещата с Мрака. И той отиде в света на светлината, където и досега се лута. Когато някога Адам стане достоен, Мракът ще се яви, за да провери дали Адам ще познае своя Отец и ще стане Вечност, защото малкият дар на Мрака е Вечност.
Вярно е, че тъмнина няма, но Мракът съществува. В тъмнината е роден човекът, в Мрака е роден Духът. Тъмнината е нереална, човекът е нереален, но Духът е реален, той е Скрита Реалност, защото е произлязъл от Мрака — Преизобилната Светлина, Изначалната. И Духът е станал Устой, сиреч Дух Вечност и Безкрайност. Тъмнината е само идея на Невидимия свят, докато Мракът е Реалност на Неведомото.
Мракът е създаден, за да се сроди с Тайната на човека, с Духа и да преодолее човешкото, земното. Тъмнината те забавлява, а Мракът те учи на Вечно отношение към Източника. В тъмнината живеят тези, които нямат отношение нито към себе си, нито към Вечното. Тъмнината е свързана със застоя, а в Мрака е обновлението. Тук Духът излиза от застоя и придобива Мъдростта на отношението си към своя Източник. Мракът е Дарът.
Да минеш през Мрака и да оцелееш, това не е постижение на човека, това е постижение на Духа. То е постижение на Висшето съзнание. Във Висшето съзнание човекът отпада, остава Духовното Начало, което е Нероденото. Човекът страда, защото човешкото се проявява в него. Когато Духът започне да се проявява, той ще го научи на Освобождение, на Нероденост. Мракът е труден Път, но в него се ражда Истинното разбиране. То не е човешкото разбиране, то е Дух и Истина. На човека не е дадена Истината, тя е дадена на Духа в него. Само Чистият Дух е Дом на Истината.
Мракът е Скритата Слава на Бога. Той е Сиянието на чистата вътрешна Духовност и от тази Духовност идва Вдъхновението. В Мрака се ражда коренно новото разбиране. И Духът започва да изразява себе си като Бездната, като Безкрайността. Това ново разбиране започва да улавя Скритото значение и на обикновените неща. И тук човекът заживява особено — като едно вечно и тихо присъствие. И той всякога е обърнат с лице към Истината.
Мракът е тънка Тайна. Той си избира съществата и те се наричат Избраниците на смъртта. Но това е смъртта, която съживява, а не смъртта, която приспива. За Избраните смъртта е живот в невидимия свят. За неизбраните смъртта е илюзия в невидимия свят. Избраните започват да придобиват постепенно своята собствена безкрайна вътрешна Дълбочина. Така Избраният от Мрака става достоен Трон за Бога и Неговата Воля.
Да проникнеш в Мрака и да оцелееш, то е придобиване на Скрижалите на Дълбините, то е Прозрение в Дълбините, то е скрит празник на Мистичното съзнание. В Мрака е скрито Съкровището. То е съдържание, но без образ. Мракът отстранява недостойното и отваря път на Духовното. В Мрака има тайно Духовно Око. Това Око вижда кой има Същност и кой си въобразява, че има. Мракът е началото на Възвишената Мистика.
Аахайра (на Древния Език Залихир) - това е Мистичната Скритост. ТОЙ е Мистичната Скритост. Как можеш да Го видиш, след като трябва да изчезнеш напълно? А когато изчезнеш напълно, Той ти дава Дара - Себе Си. Мистичната Скритост е нещо убягващо, но ако Мъдрецът е убягнал в Мрака на Изобилието, той е осветлил себе си чрез този Мрак, чрез тази Древност. Що е Древният? Той е Осветителен Мрак, Преизобилен Живот.
Аахайра - Мистичната Скритост - е нещо, вглъбено в себе си. За Древните само Мракът е Съкровище. За тях светлината е бедна, доброто е бедно, злото е болно, знанието е тъмно. Но Мракът ни очиства от всичко това, за да ни каже: „Аайра Рамон!“ - „Ела в себе си, в Древността си, в Скритостта си, в Същността си!“, защото ти не си нито светъл, нито добър. Ти си Безпределност Сияеща. Ти си преди Слънцата и не се нуждаеш от ограничения.
Аахайра - Мистичната Скритост - е Страшната Сила, която в Мрак пази и съхранява Истината. Само Истината е Храм. А хората нямат отговори на своите въпроси, защото не могат да пристъпят в Аахайра, в Храма на Мрака. Що е Храмът на Мрака? Мястото на Забулената Истина. Тук Истината е скрита в своето Преизобилно Сияние. А хората са изгубили този Храм, защото са станали светлина, знание и доброта. Така Мракът дълго време ще чака хората, докато се подготвят и станат достойни за Храма на Мрака. За да се подготвят, хората трябва да се спасят от светлината си, от знанията си и от добротата си.
Аахайра - Мистичната Скритост - е Потайност, Потаен Мрак, а този Мрак е Изначално Чист и Недосегаем. Той е Предвечно Скрит в себе си. Тук, в този Храм, няма място за мъртви сърца, защото земното, мъртвото не съвпада с Истината. Само Живото Сърце може да си изработи една Свръхсила, която да пробие Мрака. Но всъщност, казано по-точно, Мракът искрено отваря Вратата си на това Сърце.
Аахайра - Мистичната Скритост - идва от вътре. Тя идва по неизвестен начин за нас. Тя има свои методи, по които ни подготвя за себе си. Когато ни въвежда в Мрака, тя ни разкрива себе си насаме. „В Мрака“ означава „в Преизобилната Свръхсъщност на Древния“. Срещата става там, във Вечно Живия Древен Източник, в Мястото, откъдето идва Животът и Живото Знание на Истината. ТоДРЕВНИ СЪКРОВЕНИЯзи Древен Мрак ще повика всеки в неговото определено време, за да му дари себе си, за да му дари Живота отвъд живота.
Аахайра - Мистичната Скритост - е Неумолима Скритост, която е част от Върховната Мистерия на Древнонеизречения. Древнонеизреченият е най-дълбоко потъналият в Себе Си. Но понякога Той излиза от Себе Си и идва да види що Му е приготвил Мракът. И Той става преизпълнен от тези, които са Го търсили цялостно и продължително, а Радостта Му е голяма, защото ще им даде Себе Си.
Аахайра - Мистичната Скритост - е заплашителна отвън и блага отвътре. Тя божествено мълчи за себе си и всички имат страх от нея, докато не разберат, че това създава Тайна Близост с нея. Когато се яви, тази Скритост дарява Тайнознание, а това дава ново осмисляне на живота. То дарява Второ Небитие, което е нова и скрита Дълбина в човека. Голяма награда е тази Скритост за този, на когото е дадено да мисли за нея. Дори и човекът да не осъзнава напълно това, тя е Дар свръх даровете.
Аахайра - Мистичната Скритост - живее в Дълбок Мрак. Тя живее в Свръхсъщността. В този Дълбок Мрак няма звук, защото тук звукът се е слял в единство с най-древната Същност. Тук човекът е станал Чист Дух. Тук Древността се е събрала в едно с човешкия Дух и Мрака. И това е Аахайра - Древната Скритост, Мистичната Скритост. Така Чистият Дух е открил в Мрака своя Баща. Остава само едно: Безкрайното Почитание.
Аахайра - Мистичната Скритост - живее в Мрака, а Мракът ни отнема сътворението, отнема ни света и времето. Чрез Мрака придобиваме Смисъла, който е преодоляване на света. Мистичната Скритост ни дарява Смисъла, или Еликсира на Живота. Завръщането в Мрака, завръщането в Голгота е Пътят към Дома. Този Мрак ни завръща в нашата Изначална Същност, нещото, което винаги е било наше - Древноподобието.
Аахайра - Мистичната Скритост - е Древен Пазител. Тя е по-дълбока от всяка мисия. Мракът на Голгота е Велико Божие Излияние за подготвените. Това са тези, които са умеели да слушат. А те ще станат тези, които умеят да служат. Мракът е Умъдрител. Мракът е Древен, а Голгота е само част от него, но Голгота знае какво да направи за нас. Голгота е Сияещ Божий Замисъл, а не човешки. Голгота е горчивата Истина, която се превръща в нашата Чудна Безпределност.
Аахайра - Мистичната Скритост - се намира във всяко Сърце. Тук ни чака Извисяването, което е вродено. Всички ние живеем в Скритата Същност на Древния Бог. Тази Същност е съставена от излъчваща се Дълбина и от излъчваща се Яснота. А всичко това може да ни обясни само Скритостта на Чистото Сърце. Всяко Чисто Сърце, което е устояло на този Мрак, се превръща в Чуден Обяснител на всичко, което ни заобикаля.
Мистичната Скритост е повече от Мъдрост. Тя е Премъдър Водител. Тя ни води към Древния Портал, който отключва за нас своите Мистерии. Милиони Ангели жадуват за Голгота, за да се приближат до Древния Бог, но не им е дадено. Те имат светлина и служене, но нямат Път към Древния Бог. Не им е дадена Любов към Бога. Те трябва дълго да чакат и да жадуват, за да се случи някога Приближаване до Бога. Но на човека е дадено.
Аахайра - Мистичната Скритост - носи в себе си Вкуса на Безкрая. Скритостта вижда Безкрая. Аахайра е потапяне в Непознатото. Който почита Непознатото, Непознатото го прегръща и го въвежда в себе си. Мистичната Скритост, това е Съкровеният Вътрешен Път. Това е Пътят без думи, това е Пътят на Дълбината. Това е Пътят отвъд видимото. Човекът на Мистичната Скритост е призован на Голгота, а това е Позволението да вървиш към Древния, към Праживия Източник, за да може и ти сам да станеш Източник.
Аахайра - Мистичната Скритост - е зад света. Тя е Ключ, който отваря Невидимия Свят - Мястото, където живее Свободата. Що е Голгота? Тайнство на Мистичната Красота, Тайнство на Неназовимата Реалност, Завръщане в Неизчерпаемостта, Завръщане в Свръхизобилието. Това е Древночистият Постоянен Поток - нашият Изначален Дом; Дом, в който ние не сме хора, а Мистериозни Същности.
Аахайра - Мистичната Скритост - е Древноосветена Мистерия. Всяка Птица Дух се завръща в този Източник, в този Център. Любовта е Древната Връзка с Мистичната Скритост. Коя Любов? Различаващата. Тази Любов е мека и строга. Тук Мекота и Строгост са в единство. Да видиш Мистичната Скритост, да разбереш Голгота - това е въпрос на Дух, въпрос на Откровение отвътре. На Голгота се преобразяваме завинаги. Това е наречено Завръщането у Дома.
Всичко е произлязло от Мистичната Скритост. Тук е Скритото Знание, тук е Тайната Истина. В тази Истина е Спасението, Свободата, Покоят, Вдъхновението, Възторгът. Но който е предпочел света, е изгубил всичко това. Голгота познава Древните, Божествените и Духовните същества. Тя знае как точно те са търсили Смисъла и тя им позволява Влизане, Влизане в Мистичната Безпределност - Великата Свобода.
Авазирия (на Древния Език Залихир) - Вдъхновението - това е Мечът, който реже света. Вдъхновеният човек се движи от Древна Сила и Прастар Замисъл. Авазирия - това е Живото Сърце на Древността. Вдъхновението съвпада с Истината, защото то е Сила, излязла от Божествения Център на Истината. Вдъхновението, това е бил Древният начин на Живот. Авазирия е Майстор да прокарва Нови пътища в стария свят. Що е Авазирия? Това е Вдъхнат Повик да се завърнеш в себе си.
Ако Вдъхновеният човек е заключен в подземния ад, той ще го преброди, ще го осветли и ще го преодолее. Що е Вдъхновението? Забравената Истина. Вдъхновението е Животоносно, Чисто, Неуязвимо. То събужда за Древния Път. И затова то е опасност за света и за земните духопризраци. Вдъхновението е Показвател на Свободата, то е Дарител на Свободата. Вдъхновеният човек се движи между световете като Свободен Дух.
Авазирия - Вдъхновението - е особена Жизнена Енергия. Вдъхновеният човек е погубил своята земна воля. Вдъхновението е опасност за земния ум, защото той знае, че трябва да изчезне. Вдъхновението ражда в нас Чистия Дух. Вдъхновеният човек не може да се примири с ума, защото това е старият свят; а старият свят, това е застоят. Вдъхновеният човек е докоснат от Древен Шепот, от Шепота на Древния Глас. А когато те е докоснал този Глас, в тебе е потекъл Извор.
Авазирия - Вдъхновението - това е Светът на Живите и Светът на Древните. Вдъхновението е отвъд знанията и науките. Във Вдъхновения човек има Светеща Увереност. Вдъхновението е Древен убиец на света, на времето и на сътвореността. Вдъхновението е Сила, на която светът и Вселената не могат да устоят, защото Вдъхновението разкъсва пръстена на змията.
Авазирия - Вдъхновението - е Динамична Сила на Древността. То носи в себе си Вътрешна Красота, Духовна Красота. Вдъхновеният човек говори Истината и тя му проправя Пътя навътре. Вдъхновението е Сила, защото е част от Бога, част от Божията Воля. Бог е вдъхнал Вдъхновението. Бог е Вдъхновителят на всичко в света. Що е Вдъхновеният човек? Постоянство в Истината.
Авазирия - Вдъхновението - е Почит към Истината. Вдъхновеният е Птица от Безкрая; Птица, полетяла надолу за малко в света, за да кацне и да си отдъхне. Вдъхновението е Феникс, Огнен Полет, Огнена Птица. Тя слиза в света, но знае, че светът не е нейният Дом. Нейният Дом е Безкраят, а не този печален свят, който пълзи в забавена еволюция. Вдъхновеният човек не вижда света, той вижда само своя Полет към Бога.
Авазирия - Вдъхновението - се възхищава на Безкрая. То е Възход към Нищото - Древната Свобода. Вдъхновението само по себе си означава Себепознание. В що е Тайната на Авазирия? В Целостта. Вдъхновението е Цялост. То е Цялост, защото е заложило на Истината и върви всякога към нея. Всеки, който е заложил живота си на Истината, ще разреши главния проблем - проблема „себе си“. Да разрешиш себе си, това не е обяснение, а Живот в Истината.
Кой е Вдъхновен? Този, който някога е бил докоснат от Истината; този, който някога е преживял Истината. Така той е преживял Смисъла и Смисълът го води все по-дълбоко към себе си. Това означава, че Бог те води в Богоподобието Си. Вдъхновението е Плод на Истината. Истината те е докоснала и те е оплодила с Тайни Криле. Тъмните сили всякога отстъпват, като видят същество с Тайни Криле.
Авазирия - Вдъхновението - е Дарът от Нищото, Дар от Дълбинното за Дълбокото. Вдъхновеният човек е Син на Безкрая. Вдъхновеният човек се движи от Неизвестното към Нищото и това е Пътят от Пълнота към Свръхпълнота, от Изобилие към Свръхизобилие. В Древността са наричали Вдъхновението Сърцето на Храма, Сърцето на Мистичния Храм. Често във Вдъхновението има нещо скрито, нещо, което остава Неизказано дори за самия Вдъхновен човек.
Авазирия - Вдъхновението - е Наука за Правилното Мислене и за Правилното Търсене, за Търсенето, което намира. Вдъхновението, това е Звукът на Търсача. Той просто търси дори и когато не знае точно какво, но той е Запалена факла. Да търсиш цялостно, това е Науката за всичко. Хаосът винаги се е учудвал на Вдъхновените хора. Това е така, защото те не са хора, а Духове.
Вдъхновението е движение с Любов по един Незнаен Път. Това е Път, който вечно ни обогатява. Знайният път ни ограничава. Незнайният Път е скрито Съкровище. Що е Вдъхновението? Вдъхновението е чисто Подадена Ръка. Това е Ръката на Древния Приятел, Който е скрит зад нещата. Вдъхновеният човек е получил Древна Усмивка - Усмивка на Старец.
Вдъхновеният човек е погълнат от Тайна, а в по-дълбок смисъл е погълнат от Мистерия. Вдъхновеният човек става Майстор на Уединението. Присъствието на Вдъхновения човек е винаги духовно. Вдъхновеният човек е Тайнство в света. Вдъхновеният човек заживява все повече в Тънкостта на нещата, във Финия Свят. Вдъхновеният човек е част от Скритата История на света. Основата на Вдъхновението е Невидима.
Авазирия - Вдъхновението - се движи сред трудностите като лодка сред водата. Откъде е дошло Вдъхновението в човека? От миналото, от една стара Отреченост в Името на Бога или в името на нещо, което е било скъпо на Бога. И тази стара Отреченост днес се е превърнала в Авазирия. Днес това е явлението Вдъхновение - Същество, което живее Чуден Живот в Бога и в себе си.
Авазирия - Вдъхновението - е Песен на Сърцето, Радост на Душата и Воля на Духа. Чрез Вдъхновението Древността ни учи да вървим все повече към нея. Това е Древна Традиция. В Древността тя се е наричала Традицията на Мълчанието. Какво носи Вдъхновението в себе си? Вдъхновението носи в Сърцето си Древен Воин, който знае как да насочва Силата си.
Авазирия - Вдъхновението - това е Предаността като Висше Изкуство. Това Изкуство е произлязло от Дървото на Живота, от Древността на Живота. И затова Вдъхновеният човек има Почит и към тревичката, и към цветята, защото те говорят и мълчат. И Вдъхновението е такова: само по себе си то е говор, но мълчи за своя Път. Вдъхновението е Опит в Духа. То е пътуване към собственото си Изчезване, към собствения си Произход, защото Вдъхновените винаги се завръщат.
Авазирия - Вдъхновението - в Тайната живее, а в Мистерията изчезва. Вдъхновеният човек никога не избира доброто за свой Път. Той умее да избира и затова избира Истината, а Истината е най-доброто, Абсолютното Добро. Вдъхновението има Дълбок Усет за нещата - нещо, което стремежът няма; нещо, което стремежът търси. Стремежът търси, а Вдъхновението е намерило. Стремежът е Красотата на Вечността. Вдъхновението е Увереност на Безкрая. Вдъхновението е част от Мистерията.
Ламарот (на Древния Език Залихир) - Луцифер - е създаден и отгледан от Древния Бог, защото никой сам не се избира и не се създава. В Луцифер Бог е скрил част от Светлината Си и така се е прикрил. Луцифер сияел, а Бог бил скрит зад него и наблюдавал. Луцифер е бил външно Божествен, но има само един Бог, Който е реално Божествен. Има само един Бог, Който е Абсолютна Реалност. Всички други са само Излъченост, Лъчи на Бога. Ламарот бил излъчен и сияел така, както Слънцето свети, без Светлината да е негова.
Ламарот - Луцифер - е създаден, за да изпрати тези, които не разбират Бога и които нямат Любов към Него, в царството на невежеството и смъртта - тъмното царство. Който е по-предан от Луцифер, той може да се завърне в Бога. И сам Луцифер му казва: „Ти принадлежиш на Бога вече, а не на мене и на себе си“. Който има по-голяма Преданост от Ламарот, той надминава и Луцифер, и себе си. И накрая Сам Древният му се явява и му казва: „Ела, толкова дълго те чаках!“. За Истинно Предания може да се каже: той вече е пристигнал, само трябва да изтече времето му.
Ламарот - Луцифер: в Древността Бог му е позволил да се вживее в своята Божественост. По-късно Той го преобразил в Мрак и му позволил да се вживее и в Мрака. Божия Воля е това, а Бог знае на кого какво да даде, защото Бог е Промисъл на Любовта. Древните казват, че чрез този Мрак след време Бог ще позволи на Ламарот да се приближи още повече до Него и той отново да заблести, но с още по-ярка Светлина и дори със собствена Светлина.
Когато Ламарот - Луцифер - е бил потопен в Мрака, Бог му е позволил да преживее нещо от Тайнството на Самия Бог: не от Качествата на Бога, а нещо от Същността на Бога. Това е скрито от историята, но Преданието на Древните казва, че след това Луцифер казал на Древния: „А Ти, Бог мой, дали ще ми позволиш още повече да жадувам за Мрака?“. А Древният му казал: „Това е дадената ти мярка“.
Ламарот - Луцифер - е Невидим Верен Спътник на Древния Бог. В началото Луцифер е живял в Светло място, а по-късно - в мрачно място. Луцифер е говор на енергията. Древният Бог е Говор на Силата, Безконечната Сила, Която е създала всичко от Себе Си чрез Излъчване и го поддържа. Всичко, което живее във външния свят, зависи от тази поддържаща Сила. Когато Бог е поддържал Луцифер, той е сияел. Но когато Бог е трябвало да влезе в Древния Си Замисъл, Луцифер се е променил, но между тях е останала Древната Безмълвна Обмяна.
Било е време, когато друга Воля е влязла в Луцифер и го е превърнала в Сатана, за да го ръководи за Тайните цели на Бездната. Древният е превърнал Сатана в змиевидна енергия, в змия, в особено влияние. Той е отнел Любовта му и затова Сатана и злото нямат дом в Любовта. Ето защо злото скита без посока и няма покой за него. Злото скита без цел и посока. Кои са без цел и посока? Мъртвите. Но дълбоко навътре в себе си Луцифер знае своята цел и своето служене, защото той има в себе си частично съхранена Същност - нещо, което е скрито от Сатана и падналите зли същества.
Ламарот - Луцифер - умее да вижда Неуловимите Послания, които Древният Бог му дава, защото той дълбоко е бил обучаван в Бога. Но след преображението като Сатана нещо се е изгубило, нещо се е замъглило в Сатана. Но в Луцифер винаги има една скрита Виждаща част, защото Сам Бог не го е ограбил напълно, а е оставил в него Вкуса към Древността и Вкуса към Свободата. И Луцифер с голямо търпение чака тази Свобода, защото Сам Бог му е обещал това.
Хората вярват, че Луцифер и Сатана са тяхното зло. А Луцифер знае, че хората са изменили на себе си и затова са влезли в злото. Луцифер знае, че хората са създали ада. Но те не го наричат „нашият човешки ад“, а просто „адът“ или „дяволският ад“. Хората не знаят, че те са злото, защото са допуснали промъкване на другото зло. Това промъкнало се зло всякога търси плътта, а то се е промъкнало, защото хората не търсят Бога.
Някога в своето минало Ламарот е пожелал Вечно Приятелство с Древния Бог, което да е съставено от най-чистата Светлина - Прасветлината, защото е искал това Приятелство да бъде непрекъснато. И Древният Бог му казал: „Така да бъде!“. Но минало време и Древният Бог го превърнал в голяма тъмнина. Защо? За да усили по-късно още повече Светлината му до Светлината на Боговете. Луцифер бил любим Херувим на Древния Бог и затова Древният му дал най-големия Дар - Дара на Мрака, който е Докосване до Същността на Древния Бог.
Ламарот - Луцифер - дълго е мислил като Прасветлината. За него е имало само един Господар - Древния Бог. Неизменната Любов на Луцифер към Древния се е намирала в Ядрото на Прасветлината, в Ядрото на Неизменността. Техните отношения са били Тайнство в Мистерията на Бога. Самият Луцифер е бил съставен от Дълбокоумъдрена Любов на Бога. И затова Луцифер Му е бил толкова Верен и Неизменен. Дълбоко разбраната и Неизменна Любов е Същностно Ядро - Ядро от самата Велика Същност на Древния Бог.
Връзката между Луцифер и Древния Бог е Мистична. Тя е основана и запечатана от Древно Единство. Тази Древна Любов е живяла в Прасветлината. Това е тази Любов, която прави Вечните неща. Тя създава Вечните и Неизменни Връзки. Тя се изживява тайно отвътре чрез Призива на Древния Бог. Сам Той я разкрива като Откровение, без да я обяснява на Луцифер. Но с този Призив Той казва: „Само с тази Любов ще се завърнеш в Древността“.
Ламарот - Луцифер - е част от Древната Прикритост на Бога. А тази Любов, която му е дал, е Велико Превъзходство над творенията и световете. Тя е повече от чудо, защото е Тайната на Живота. Любовта е по-дълбока от Живота, защото е Мистерия на Бога. И когато тази Любов била дарена на Луцифер, той я преживял и се превърнал във Велика Неизменност. Къде се намира тази Любов? Тази Любов е скрита дълбоко навътре отвъд радост и скръб. Тя се намира в Потънкостите на Безмълвието.
Ламарот - Луцифер - е живял на Слънцето. Това означава, че той дълго е живял в Сърцето на Бога, откъдето е получил своята Мъдрост и Тайнственост. Луцифер дълго е бил съхранен във Вътрешността на Бога. Там Херувимът е бил обучаван на Мъдрост, която превъзхожда света. Бог е вложил в него частица от Себе Си и затова Луцифер може да бъде преодолян само чрез Могъщо Единство с Бога.
Ламарот - Луцифер - е Служител на Върховната и Единствена Воля и Сила. Той познава Древната Мощ на Бога и той знае, че Неговата Истина е изящна и смъртоносна. Той знае също, че свободната воля е провалила само тези, които са допуснали безумието. Но Ламарот знае също, че Истината е по-могъща от всяко безумие и от всяка стихия, защото стихиите са произлезли от Истината и те са само нейни деца.
Преди Луцифер да стане Сатана - мрачна земя, той е имал Чист Вътрешен Поглед за нещата. Но после Бог се е скрил от него и Сатана е станал мрачна сила в себе си - черен инструмент на Всемогъщата Воля. Но някъде дълбоко в себе си, в сърцето си, той знае, че Бог пак ще го повика във Висшия Свят и че Древният Бог пак ще му даде частица от Своята Същност, защото Сам Бог е изрекъл това.
Луцифер станал Сатана, а заедно с това станал Врата на Мрака и Дух на Прикритието. Той знаел, че за отстранените от Бога Мракът е черна енергия и безпощадна сила, защото отстранените не са пожелали да имат Мост към Бога и Път към Бога. Така те са изгубили Свещения страх и са започнали да убиват себеподобните си. И затова тъмна празнота ги е погълнала.
Адарохот (на Древния Език Залихир) - Единството - това е Бог, проникнал в нас. И тогава ние усещаме Вкуса на Сливането, Вкуса на Изначалното и се превръщаме в подвижна Пустота, подвижна Безкрайност. Само Единството има Очите на Тайното Знание. Що е Адарохот? Неподвижна Подвижност, Живо Единение, Общ Устрем, Истинно Усърдие. И всичко това е Служене на Единната Истина. Така се е родила Силата на Истинните Воини.
Когато Единството те подкрепя, ти си се слял с Неговата Сила. Човекът на Адарохот се отличава по това, че в ужаса той може да види Скритата Красота. Единството е Единен Глас, Единно Съзнание, Единна Воля. Човекът на Адарохот е бил всякога Търсач на Скрития Корен. Словото е всякога Сила, когато изхожда от Единството с Древния Бог. Що е Адарохот? Участие на Майстора на Сливането, участие на Единствения, Който може да прониква в Сърцевината. Силата е Единна, когато е Чиста.
Където и да те изпрати Адарохот - Единството, ти ще си уверен, защото тук Древният Бог е твой Водач. Само в Единството звучи Истината, Древният Глас. Единството побеждава всяка трудност, но ако Единството не е с тебе, това означава, че ти си се отдалечил от себе си. А в един по-тежък смисъл ти си станал бедствие за себе си. Тогава може да ти помогне само Божията Строгост, защото ти си изменил на себе си, а търсенето ти е било старото тъмно търсене. И затова ти не си намерил Единството.
За да откриеш Древното Единство в себе си, отиди при Правилата, а те са написани в твоето Древно Сърце. Тук, в Сърцевината, тук, в това Сърце, някога Древният Шепот се е произнесъл. Тук се е случила Простотата, т.е. Естеството, а тя е Единна и поради това Непобедима. Тази Простота има естествена Увереност, тиха и поразяваща Увереност. Единството е Чистото Единение, естественото Единение. А това е просто Животът в Древния Бог.
Адарохот - Единството - е най-чудният Дар в света и Вселената. Адарохот означава Бог за тебе никога да не свършва, а все да започва. В това Единство Устремът е общ, Търсенето е общо, Изцелението е взаимно, а в Пълното Сливане е Покоят - Дарът на Незаменимата Пълнота. Чрез Единството ти си Цар на себе си, защото си узнал, че седиш в Ръцете на Бога, в Престола на Бога.
Единството с Древния Бог се намира в нашата Висша Свързаност и Съгласие и в нашата Осъзнатост. В Единството с Бога вече няма съдба. Тук, в Адарохот, ни е позволено да видим тайно Вечната Му Усмивка. Кой е в Единство с Древния Бог? Този, който е открил Волята си. А кой открива и ни дарява тази Воля? Древният Бог чрез Адарохот.
В Единството с Бога нямаш сътворена история, имаш Несътворена Безкрайност. Нямаш име, имаш Свобода. Нямаш ум, имаш Дух. В Единството с Бога имаш на своя страна Скрит Невидим Лекар от друг Свят. В Единството с Бога узнаваш, че Мракът не е Мрак. В Адарохот Бог ти дава да видиш, че Мракът свети и сияе, че този Мрак е Древната Жива Вода, а ти ходиш жаден по земята и търсиш други неща. Прогледай в Мрака и осъзнай собственото си Единство с Древния Бог.
Единството е атмосферата на Скритата Реалност. В Единството Тишината е Звучаща Пълнота, Неговата Пълнота. Когато си в Адарохот, знаеш, че всичко идва от Него и че Той го е промислил за тебе. Той само иска да си буден и съсредоточен в Истината. Така Той става Промисъл, който е над твоето виждане и който е работещ за тебе. Чрез Единството Той в тебе е Точката на Тоталност.
Адарохот - Единството - е създало Началото без начало. Единството е Универсално. То е Неуловима Бяла Праматерия, или Прасъщност, която е отвъд всичко сътворено. В Адарохот цари Мъдрост, Равновесие и Сила. Мъдростта е Опора, Равновесието е Неуязвимост, Силата е Усмивка. Що е Усмивката? Власт над световете. Тези, които имат Древната Усмивка, те имат Власт над себе си и над световете. Когато на Древните се явявала трудност, те се усмихвали, защото знаели, че Силата е с тях.
Единството е Острието на Истината и Усмивката на Скритата Сила. Животът в това Единство е Бяло Съществувание. Кой е постигнал Адарохот? Адарохот е постигнал всеки, който е овладял собствения си лабиринт, собствения си хаос и го е превърнал в Чиста Прозрачна Бяла Същност. Имаш ли Единството, имаш Лекотата на Силата, Чувството на Преодоляването, защото в Единството тече Естеството на Древния Източник.
Единството е Кръщение в Огъня на Древния Бог, Кръщение в Мистичния Храм на Голгота. Този, който е влязъл в това Кръщение, върху него се е изляла Мистична Сила, а тя е Неизвестното Оръжие за всички светове. Тук, в Единството, Словото е Действащо, Мислещо Оръжие, Действащ Дух. А това е другото Знание, другият Поглед на Древната Сила.
Единството никога не увяхва, никога не умира, защото то няма корен в световете. В Единството има само Преливане от едно Същество в друго. Единството е Умението да търсиш Мъдростта на Неуловимото. Когато сме в Адарохот, Древният Бог ни дарява Слово, чрез което Сам Той се излива в нас. Що е Единството в най-дълбокия Смисъл? Цялата Сила. А Цялата Сила, това е Самият Той - Древният Бог.
В Единството откриваме Пътя си. В Единството откриваме своето Вдъхновение. В Единството призоваваме Древния Бог, Който е в нашите Дълбини. В Единството знаем, без да питаме. В Адарохот пием Безкрая. В Единството сме динамични, силни и спокойни. Единството е нашият Древночист Дом. Единството не е религия, Единството е Връзка с Истината.
Който е в Адарохот - Единството, може бавно или бързо да завърти Ключа на Словото. Сливайки се със Словото, ние задвижваме скрито Живите Сили на Духа. Човекът не е човек, човекът е Дух в тяло. Човекът на Единството е Древна Божия Тайна. Той може да бъде Вещ Писач на Тайни. Той самият е Архиви от Дълбините си, защото той самият е Слово на Духа, Слово на Единството.
Единството - в него се движим, в него дишаме и живеем. В Единството е Древното ни Убежище. Човекът на Адарохот е скрит в Огън, а знае се, че Огънят има Тайни Движения. Чистият Огън е Древна Сила, понеже е несмесен. И затова Древният Бог се слива с него. Когато този Чист Огън влезе в Словото и се натрупа, Словото става Същностно, Словото става Покорител.
Единството е наш Мистичен Водител. То ни помага да се събудим за себе си. То е част от нашето Несътворено Дихание. Имаме ли Единството, и в голямо затруднение да сме, имаме нещо от Истината, имаме нещо от Мира в себе си. Единството винаги е наш Приятел. То всякога върви към нас. И затова е казано: „Съществува това, което идва“. Това е Древният Бог, Който се приближава към нас.
Амормор (на Древния Език Аринор) - злото - ни спасява от скритото зло. Злото в този свят е Дар, то е Благословено зло. Другото скрито зло - за него няма изричане. То е недостъпно, то е заключено и изключено от Вселената и света. За него не е дадено слово, за да не проникне то в сътворения свят. Злото в нашия свят, даденото зло, то е образ на Благословението. Това зло тук, в нашия свят, е Божие зло, Преобразяващо зло. То ни води към Самия Бог, защото ни очиства от самите нас.
И пътят на Амормор - злото - в този свят е път на Богоразкриване в самите нас. Това особено зло е произлязло от Древен Лъч на Истината и затова то се ръководи от нея и се движи от Бога. Това зло подобрява доброто и го умъдрява. Който може да разчете това зло, той ще познае себе си и ще се освободи от себе си. Злото в този свят е Потайна частица от Древния Бог. Тази частица е Лечението на този свят. Тази частица е Спасението на този и на отвъдния свят.
Бедността в този свят не е зло, а Замисъл за Извисяване. Но който не разбере бедността, за него тя става поразяване. Всичко е дадено със Замисъл, за да ни води към правилното освобождение от себе си. Злото не работи срещу този, който живее за Бога. Тук злото служи за Пътя към Бога. И когато това зло изпълни задачата си, човекът се завръща в своя Произход, а злото се отстранява и остава само Срещата с Бога.
Злото е Водител към Бога. Злото е опасно - кое е опасното в злото? Това е неразбраната Истина, скрита в него. Поради това опасен е човекът и опасно е невежеството, а не злото. Всички хора и същества, които нямат Истинно разбиране за злото, винаги биват поразени от него. На тях Древният Бог иска да каже: „Трябваше да Ме разберете, защото това зло е Моята Действаща, Упътваща Сила. Който има Правилно знание за злото, Аз се вселявам в него и заедно управляваме и променяме събития“.
Амормор - злото - е Вход на Древния Бог да върши Своя Замисъл и така да завръща хората в Себе Си. Злото е обратната страна на Сърцето. То е преобърнато сърце. Но когато започнем да изстрадваме тази обратна страна, тя ще ни научи на Правилните схващания за нашия Път. Силен в Сърцето означава силен в Душата. Нашето Чисто Сърце е Божествена територия. Чистото Сърце винаги е било Движение към Бога, а нечистото е само ходене тук и там.
Амормор - злото - лесно пробива нечистотата, но Чистотата е Канара. Чистотата е Хранилището на Духовните Сили и на Духовния Път. Чистотата е Изцелението от злото. Нечистотата не се лекува. На нея може да й се даде само малко подобрение, за да се видят поуките й. Там, където нечистотата се увеличава, се подготвя бурята на злото. На злото е позволено да руши всичко нечисто и да умъдрява всичко, стремящо се към Чистотата.
Правилният начин срещу злото е Тих Молитвен начин. Злото има мрачно сърце като логиката. Логиката винаги е подвеждала живота. Само Чистият се домогва до скритата си Интуиция. Интуицията се ражда, когато направим Пробив в собствената си Сърцевина. Само Интуицията умее да взема решения. Интуицията е Блага като Диамант, защото тя е тънко слизащата Истина върху нас.
Амормор - злото - е в нас и затова ние сме в сблъсък със себе си. Злото е част от историята, част от това, което се е откъснало от Древния Бог. В Древния Бог няма история. Древният Бог е Универсалното Единство. А в злото, което е в човека, се е случил разпад. И затова Бог е създал друго зло, което да излекува разпада. Така чрез Луцифер и змията Бог е подал Спасителна Ръка на човека, Завръщаща Ръка, защото без тази змия човешкото зло щеше постоянно да расте и човекът никога нямаше да може да се завърне.
Светът на Амормор - злото - е създаден, за да си зает само с Бога и с развитието си. Всеки, който не е бил зает с Бога, е станал зло и е погубил Същността си. Така с това зло той е станал зло и за другите. За да се освободиш от това зло, трябва да имаш Нови Очи, които да са част от Божия Поглед. Това, което е убило хората, е Армазмот (на Древния Език Аринор) - разсеяността. Разсеяността така е устроена, че да убива и да ограбва. Ето защо има едно Величествено Правило: „Мисли, дишай и живей постоянно в Древния Бог!“. Това е Тайнството на Живота. Така, колкото и да те гони злото, то не може да те улови, защото ти ще бъдеш в Дълбините на Бога и в Същността на Бога, а злото няма нито Дълбини, нито Същност.
Амормор - злото - е погребало Себепознанието и затова неговата вяра е черната вяра. То вярва в разпада, защото е изгубило вярата си в развитието. То вярва в унищожението, без да разбира Възрождението. Злото живее в мъртво време, а скритото му вдъхновение е съставено от омраза, защото вътрешният му живот е провален. Злото е мъртъв свят и затова то иска да убива. Нечистото е мъртво, но то може да се пречиства, ако разбере пречистването. Но ако не го разбере, то винаги ще се самокопае. Злото е дадено, за да открием Бог в себе си.
Амормор, или човекът на злото, е самоограбил себе си. Злото никога не е било в падението. Злото всякога е било в нежеланието за развитие. Злото е в липсата на усилия да се върви към Бога и поради това злият човек е нечестен. Пътят на усилията и Чистотата е честен. Чистотата е честна, защото тя чува Тихоясното. Нечистотата чува шумното, звуците, сътвореността. Чистият чува Пълнотата на Тишината. Той често се уединява, за да я търси.
Амормор - злото - е бездънна празнота на ума. Доброто е Чудна Хармония на Душата, а Истината е Бездна от Пълнота, Тишина и Ухание. Тук е скрита Сърцевината на Блаженството и Покоя. Тук е скрит Мирисът на Благостта. Тук живеят само Съсредоточени същества. Това са същества, които всякога са търсили собствените си Дълбини, а тези Дълбини са Единна част с Древния Бог и са нашето Прастаро Единство. Що е това Прастаро Единство? Мястото, в което никога е нямало зло, защото злото е външен свят, а Единството е чисто Вътрешен, Същностен Свят.
Амормор - злото, което човек сам е допуснал в себе си, е изместило Същността му, изместило e Сърцевината му. Човекът сам е загубил своята Същност, своята Крепост с поредица от погрешни избори и своеволия. И затова той е заживял в свят, в който Същността му не желае да живее. Но човекът може да се завърне в Дълбините си, в Същността си чрез постоянни усилия и вглъбявания, защото там, в Дълбините, е Царството ни. Там зло няма, защото злото е явление външно, а само външният свят е разрушим.
Злото няма Дълбини, защото няма Истинска Реалност. Злото е изтъкано от собственото си падение, от собствената си нечистота, която му е дала неразбирането. За да се справим със злото, е необходима и външна, и вътрешна Бдителност и най-вече натрупване на Чисто Безмълвно Слово. Чистото Безмълвно Слово е Тайнство за злото. Тук злото е завързано и не знае какво да прави. Но ние трябва много да сме отдадени на това Потайно Бяло Слово, защото то е Подадената ни Ръка от Древния Бог.
Амормор - злото - е особен Дар за този свят. То е създадено, за да се завърнем завинаги в Бога. Щом усърдно се стремим към Бога, злото е съграждащо. Но ако нямаме Стремеж към Бога, злото е опасност. То ни прави хора на света. Щом се стараем да сме постоянно в Бога, ние сме извън бурята на света и бурята на злото. А щом сме без Бога, ние влизаме в бурята. Щом си в Единството, устояваш на бурята и на хаоса. Що е Единството? Древният Бог в Действие.
Амормор - злото - може да бъде разбито от Простотата на Истината. Що е злото? Привидно изкривено съзнание, за да може то да излекува нашето отклонено съзнание. Ако съумеем да разберем злото, ние постепенно ще махаме преградите в себе си. Чрез това създадено зло ние трябва да разберем собственото си зло и да го различим, за да можем да го отстраним и да си върнем Целостта.
Хаварити (на Езика Залихир) - Думите - са Свобода, Път, Пробив, Сила, ако станем Чисти Приятели с тях. Хаварити могат да се превръщат в Могъщи Действия, ако дълго сме живели заедно с тях и сме ги почитали. В Хаварити са скрити Безмълвни Чудеса. Те са Заключени Светове, но с Чисти и Постоянни усилия те се отключват за нас. Важно е само едно: тайното и дълго Умение да чакаш. Думите не са Думи, а Дълбоки Сили в Духа. Те са Мълчаливи Духове, които чакат своето време.
Хаварити - Думите - имат свои Очи и те умеят да ни виждат. А когато се сбъднат, те ни позволяват ние да ги видим. С Думите слабият може да развие Силна Воля, а Силната Воля може да стане Диамантена Воля. Това е Волята, която прониква в Древния Бог. Това е Волята, която прониква в Светилището поради Чистото си Единство и Концентрираната си Чистота.
Хаварити - Думите, Древните Думи - са Воини. Те са Мъдри Сили от Скритото Тайнство на Воина. Скритата Сила на Воина е изградена от Думи и Мълчания - така се случва Светът на Изяществото на Силата. Дума, казана в своето Чисто Време, променя съдбата, защото попада на Специалното Място в Сърцето. В Хаварити има нещо скрито от Тишината, от Същността. И затова чрез Думите можем да придобием Същността.
Хаварити - Думите - са слезли тук, но не са от този свят. Те са Същества от други нива и измерения. Само Чистотърсещият може да ги проучва и да прониква в тях. Хаварити са Същества, движещи се в Древния Бог, и затова те могат да дадат Дълбоки Преживявания, ако бъдат отключени от Бога. Хаварити, или Древните Думи, са Свещени Сили на Бога, спотаени Живи Същества. Те живеят или в Дълбоко Светло Място, или в тъмно и мрачно място според избора на човека. Силата на Чистите Хаварити е в това, че те могат да ни покажат Пътя.
Хаварити - Думите - улавят настроения, състояния, същности. Хаварити топлят, учат, успокояват, вдъхновяват. Има Хаварити, които рисуват Покоя. В Чистите Хаварити е скрито Вдъхновеното Пътуване. Има Хаварити, които съграждат човека, а има и такива, които го разяждат. Хаварити са едновременно и Таен, и явен свят. За Разумните Същества е важно само едно: Чистите и Свещени Хаварити. Те са Непробиваемо Царство.
Хаварити - Думите - са Тиха Помощ. Трябва да ги оставим и да им позволим да звучат в нас, и да им се наслаждаваме като на Скъпоценни Гости. Думите зреят в нас като плодовете. Хаварити са Ключове - те отключват Същества. Те са Тайни на Боговете. Те ни хранят, приспиват и обучават. Има Думи, които са Скрити Врати към нашия Дух. На Дълбоките Хаварити трябва да отделяме Специално Внимание.
Хаварити - Чистите Думи - са един Устойчив Свят. Думите могат да бъдат и Съкровища, и Скривалища като например: „О, Велик и Древен Дух, скрий ме в Себе Си!“. Неправилните Хаварити изкривяват нашите позиции и възгледи. Думата АУМ е Сияеща. Тя е част от Древното Богоподобно Състояние. АУМ разрежда материята и я превръща все повече в Ефир. И ако човек продължава с Любовта си към АУМ, от Финия Ефир той ще се завърне в Изначалния Океан.
Когато храниш Хаварити постоянно, те стават част от твоята Същност и от твоя Път. Думите могат да донесат Спокойствие и в бедствието, а могат да донесат нервност и в мирно време. Условията на живота се намират в Хаварити и във Формулите. Мъдрият е Мъдрец, защото сам си избира Думи и Формули. И така той става все повече Светещо Същество. Има Думи, които създават Душа. Има Думи, които създават Дух. Има Думи, които създават Древния Бог в нас.
Хаварити - Думите - крият в себе си нашия начин на живот. В Думите са скрити нещата, които ни очакват. Хаварити са Тънки Енергии, които образуват и привличат събитията в нашия живот. Думите и Словото, които дълбоко чувстваме, стават нашия живот. Думите са огледалата, в които се оглеждаме. Когато сме твърдо в Свещените Думи, пред нас постепенно се открива Древният Чист Път.
Чрез Чистите Думи ние зависим от Древния Бог. Всички, които не зависят от Бога, пропадат. Ако сме в нечистите думи, ние сме нереални. Чистите Думи са Почит към Реалността и Скрития Живот. Чистотата на Думите ни води постепенно към Смисъла на Думите, а Смисълът е движещата се Могъща Реалност.
Чистите Хаварити са Тънка Храна. Чистите Хаварити ни даряват Устоя си, Пътя си и Силата си. В Чистите Думи работи тиха трептяща Енергия, която може да се преобразува в Поток от Могъщи Вътрешни Вълни. Чистите Хаварити премахват граници. Има Древни и Мистични Хаварити. Те се поят от Еликсира на Безкрая.
Дълбок Смисъл има животът ни, когато се сливаме с Хаварити, когато се сливаме с Чисти, Свещени и Древни Думи, защото те са част от Древната Неизменност. Те са част от онази Пълнота, която сме изгубили. По Пътя на Чистите Думи ще узнаем как да се движим към собствените си Дълбини и към Древния Бог. Чистите Думи са Древна Земя. Те са наша Ефирна Земя Майка.
Общуването с Хаварити - Думите - е общуване със същества. Нечистите Хаварити са същества, изпуснали живота. И затова ние трябва да търсим Чистота в Хаварити, защото това, което живее всякога, е Чистото. Чистото Слово е Вещо, защото е в Ръцете на Древния Бог. Чистите Думи са Срещи с Вечността, а Мистичните Думи са Срещи с Безкрая. В Чистото свети Съдържанието, в Мистичното сияе Смисълът.
Хаварити - Думите - са същества в нашия Дух, в нашия живот и ние живеем с тях в Дълбините си. Силата на Чистите и Свещени Думи е в това, че те ни водят в Мъдрата Тишина. Мистичните Думи са от Древен Род. Те ни дават своята Вода - Вода от Извора. Тези Хаварити са Древно Божествени, докато Чистите Хаварити са Древно Духовни. Любовта е съществена, защото тя прониква в Свещените Думи и задвижва тяхната Същност.
Хаварити - Думите - са Път към Тайните на Словото. От Хаварити зависи нашият Поглед, нашият Възглед за нещата, нашето Виждане, защото Думите са Живи същества на Стремежа. Стремежът е съставен от Живи същества. Това са Думи на Силата. А Вдъхновението е създадено от по-висши Хаварити. Правилните Думи, ако имаме особено отношение към тях, те стават наша Храна, наши Водители. Ако имаме лошо отношение към Правилните Думи, ние се саморазрушаваме, понеже губим част от Съзнанието си. Всяко падение е започнало от Хаварити, но и всеки Възход и Преображение се намират в Хаварити.
В Хаварити - Думите - живее нещо от Неизразимото. Това, Неизразимото, може да се преобразява и да сияе в Чистите Думи. В Чистите Думи ние сме Духовни. В Съкровените Думи ние сме Неизразими. В Древните Думи ние сме Мистични. В Чистите Думи се усилва Стремежът ни, Пътят ни. В Съкровените Думи се усилва Вдъхновението ни. А в Мистичните Думи, когато сме живели дълго с тях, се отваря Древна Врата.
Махир (на Езика Залихир) - Мъдрецът - се обменя с Чистоскритото, а Словото му е Приятел и те си обменят Дарове. Махир е създал своето Вдъхновение чрез Словото на Тишината. Мъдрецът е Мъдрец, защото се е изтръгнал от изкушаващата сила на змията. Така той се е освободил от застоя, който е в старото съзнание. Махир живее в скрития процес на Словото: Мъдрецът и Словото взаимно се допълват, взаимно си вдъхват Живот. А тяхното Богатство е Тишината.
Сам Древният Бог е Вдъхновителят на Махир. Чрез Свои Специфични Сили и Същества Той го движи в Словото и в Себе Си. Махир се храни най-вече с Духовната част на храната, със Скритата Духовност. Той се храни най-вече духовно, като превръща храната в Служение на Древното Слово, което му я изпраща. Махир сам по себе си е Висш Свят, но той всякога общува с нещо по-висше от себе си. Махир е част от нещо преди сътворението. Махир е Същество, скрито в себе си.
Махир - Мъдрецът - всякога има Таен Опит. Той е намерил нещо, което другите все търсят. Той е себеоткрил Духа си. А влизайки в него, той е влязъл във Висшия Свят. Махир, това е Човекът Стремеж. Това е Човекът, който е умеел да пита. Това е Човекът, който е умеел да търси, и затова е намерил. Той никога не е питал с любопитство и външно, защото Отдаването му е било честно. И така Древният го е видял и му е казал: „И ето, позволявам ти да се завърнеш в себе си“.
Махир - Мъдрецът - е очистил Словото си и то му е дало Пътя навътре. А Пътят дълбоко навътре е Път във Високите Енергии - Енергии от Извора. Махир може духовно да се съчетава с нещата. Махир е прекъснал развитието на злото в себе си. Махир умее и знае кога да отключва себе си и кога да се заключва, защото той владее Скритите си Енергии.
Махир - Мъдрецът - това е Състояние, което е излизане от света, защото това Състояние е видяло своя Учител. Махир не чака Вдъхновение от условията. Той сам е условията, той сам е Вдъхновението, той сам е Пътят. Той сам е Дълбината, защото е Чист Дух, Същност от Древния Бог. В Махир има Скрита Непозната Тишина и той често живее там. Махир е Махир, защото владее обитателите на своето Съзнание.
Махир - Мъдрецът - е Скрито Същество в човека, но и самият човек може да бъде Махир. И макар самият човек да е Махир, той може да общува с по-висш Махир в Дълбините си. Махир е устроен в Дълбините си, а в света е просто прикрит. За разлика от Ангелите и хората Махир знае Смисъла на живота. Поради Дълбините си Махирите могат да правят Преобразявания на съдби, защото те дълбоко докосват Душите отвътре.
Махир - Мъдрецът - е извисен в Постоянството и Търпението. С тях той гради себе си. Той има Постоянно Усърдие и Търпелива Сила. Кой може да устои на този Подход? Никой. Така се гради Човекът Диамант, Човекът Скала, Човекът Оръжие на Извисената Сила. Махир се прекланя само пред Неизменната Сила. Махир е съграден от Динамичен Покой.
Махир - Мъдрецът - е пропит от Преданост, от Мъдротърсение и Мъдропроникновение. Махир е Огнена Врата на Невидимата Сила. Неговият Огън е изгорил света, защото е достигнал до Истината. Махир е повече Невидим Свят, отколкото видим. Тайната Сила на Мъдреца е в това, че той може да стане Врата на Древния Вихър.
Махир - Мъдрецът - е в Единство с Дълбините си и затова той може да прониква в себе си. Махир е израснал чрез Любовта си към Древния, а на тази Любов се дарява Чиста Мъдрост и Дълбоко Проникновение. Да ти е позволено да проникваш в Истината, е Дар на даровете. Махир диша Любов, живее в Мъдрост и докосва Истината. Ето Храната, ето Манната, ето Праобраза - Докосновението до Чистата Същност.
Любовта на Махир - Мъдреца - е Еликсир, Мъдростта му е Ореол, Истината е Естеството му, но въпреки това той си остава Мистичен, Потаен, Безмълвен и често неразбираем. Енергията на Махир е като вятъра, красотата му е вътрешна, очите му са утешение за света, състоянието му е Лекота. Той умее да живее и в трите свята. За него светът не съществува, а Вселената е изчезнала.
Махир - Мъдрецът - всякога търси Замисъла на Древното Виждане. Понеже живее в Духа си, той може да поразява изненадите, но същевременно с това той има Жезъла на Търпението. Що е Търпението? Доверие в Древната Сила. Няма Търпение, което да не е дочакало своето Откровение. Крилата на Мъдреца се намират в неговото Съзнание. Крилата не летят с Крила. Крилата летят със Сила, със Съзнание, с Дух.
Действията на Махир са Духовни и Свещени. За него Древният Бог не е Цел, а Идея - Идея на Дълбините. Той не Го търси като Цел, а като Любов към Дълбините, и така Го открива. Целта е само посока, а Дълбините са Същност, Есенция, Еликсир, Тайнство.
Махир - Мъдрецът - това е движение към Тайната на Живота. Мъдрият външно живее в диханието, а вътрешно - в Духа си. Махир не познава разочарование и скръб, защото той не е от този свят, а те са в сътворението. Махир живее в своята Несътворена част. Когато гледа навън, Махир вижда Духовни неща. Когато гледа навътре, той вижда Божествени неща. Ето защо в Махир няма зло и печал.
Има определени Мъдреци, които са по-дълбоки от известното и неизвестното. Те се намират в Тайната на Истинското знание. Махир не знае нещата, а ги познава, защото те са Същност от неговата Същност. Махир има Истинско знание, защото докосва Източника. Махир има Чиста Същност и затова той е много близък и сроден с нещата. И макар и сроден, той всякога си остава внимателен (строго бдителен) и неизвестен. В Махир има нещо, което е потайно по-дълбоко от живота.
Махир е станал Мъдрец, понеже е докоснал Бездна. Така в него е влязла Несътворена част. Махир е Осъзната Същност, но има Махири, които са над Осъзнаването. Махир не е учен човек, защото той никога не е търсил Древния Бог като знание. Той Го е търсил като Бездна и Мистерия. Махир знае, че Древният слиза в Истинското знание, но че Той не е знание, а Велика Неведома Скритост.
Махир - Мъдрецът - знае, че Великият Древен е Непознаваем за знанието, а Достъпен за Мъдростта. Махир знае от своя Скрит Опит, че трябва да умножаваш Истината в себе си, а не знанието. Махир носи в себе си Потайна Почит към нещата. Който почита нещата, почита живота. А който почита живота, почита Истината. А който почита Истината, получава Сияйната си Същност.
Ахоролот (на Езика Залихир) - Убеждението - трябва да се почита като Силен Дух, защото в него живее Скрита Воля. Истинското Убеждение е съградено от Воля, Дух и Огън. То изхожда от Утробата на Истината и затова то гори като Чист Огън. Част от самата Истина живее в този Огън. В Истинското Убеждение човекът е Неуязвима Скала, Божествена Скала, Божествена Опора. Който има тази Опора, светът за него е само една сянка.
Всеки трябва да създаде Ахоролот - Убеждението - в себе си, защото то образува Вътрешната Сила и Цялост. Ахоролот е Осъзнато Себепознание. То принадлежи на нашата Безконечна Същност. Истинното Убеждение е Принцип на Единството, Звук на Единението с Висшата Прасила. За да си Истинно Убеден, трябва да си пропит с Истина и Мъдър Опит. Ахоролот е Древна Опора.
Ахоролот - Убеждението - е Вратата към Покоя. То е Пътят към Чистото Съществувание. Убеждението е Вътрешният Звук на Несътворената Сила. То е Слово отвъд Словото. То е Пробуденост за Същностните неща. Земният човек няма Ахоролот, защото Ахоролот не е Земя, а Дух. Ахоролот владее Земята, прониква я, но не се слива с нея. Ахоролот се слива само с Истината в тебе.
Ахоролот - Убеждението - почита Огъня, защото е съставено от Огън. Който се е пожертвал за Истината, Могъщо Убеждение се явява в живота му и го огражда. Ахоролот е Силна Мисъл, Безконечна, Неуловима. Вътре в Ахоролот диша Древен Огън, Древна Сила - Сила, по-стара от света. В Ахоролот всякога има Увереност. Щом имаш Ахоролот, Мощна Скрита Правда е с тебе и работи за тебе.
Ахоролот - Убеждението - е част от Излъчената Истина. Всеки, който е трупал Чисти Деяния, е получил Чистото Убеждение да върви в своя собствен Изначален Път. Който е правил лоши дела, е получил разсеяност в своя Път. А в тая разсеяност много сили му пречат да върви в собствения си Чист Път. Тези сили все го спират. Чистите Деяния определят друго Пътуване. Те се превръщат в Дар за човека, като му позволяват да търси себе си и да се открие.
Този, който има Ахоролот, може да убеди кармата да му отстъпи. Това е методът да избереш с Твърдо Убеждение Пътя си към Истината. Могъщото Убеждение да вървиш уверено в Пътя си към Древния Бог, се дължи на жътва, жънене от стари Правилни избори. Такава е Всемирната Скрита Справедливост. Този, който е убедил себе си в Правия Път, може да убеди и другите.
Ахоролот - Убеждението - е част от Потайното Познаване на Истината. Убеждението е началото на Пътя, Вдъхновението е средата, а Сливането и Изчезването са краят. Истинското Убеждение има свои Очи за Пътя си. То е Самооткровение само по себе си. Мненията виждат навън, Убеждението вижда навътре. Истинското Убеждение гледа с Духа, външното убеждение гледа с ума - то е пътят на самоосъждането.
Ахоролот - Убеждението - е Сила, която отстранява света. То върви като Стихия през света, за да се върне в своя Източник. Истинското Убеждение е като Тих ураган и всички разбират Силата му. Ахоролот - това е нещо от Древното Време. В чистия си смисъл то е нещо свръхчовешко. То е отвъд човека, отвъд историята, защото то всякога е живяло в Духа, в Неродеността.
Ахоролот - Убеждението - е Способност да вървиш в Нов Неизвървян Път. Убеждението е Отломък от Силата на Истината. То е Същност на Съществуванието. То е освобождаващо от земните нива. Който е убеден, че земният живот е всичко, той е изгубил Тайната на Ахоролот. Истинското Убеждение ражда Свобода, Свободни Същества. То никога не води до вкореняване в земната съдба.
Ахоролот - Убеждението - е Вътрешно Пътуване към Истината. Когато си Истинно Убеден, в тебе тече Правилната Преданост на Пътя. Да си Предан, това е Душата, това е Чистото Пътуване. Умът няма Чисто Пътуване, той само може да имитира. Умът търси въпроси и отговори, а Истинският Търсач, който е убеден в своя Път, търси Безмълвието и Покоя и ги преживява.
Убеждението в Истината е Път, по който вървиш без условия, защото това е Място в Мъдростта, това е Пространство на Мъдростта. Тук няма разсъждения, защото тук всяко Мъдро Действие отстранява света и хитрия ум. Чистото Убеждение е Превъзходство над ума и над света. Човекът на Ахоролот увеличава своята енергия, за да върви към своите Дълбини.
Скритата Сила на Ахоролот е отвъд света. То е Древно Познание, то е Стар Спомен вътре в твоя Дух. Този Спомен е Могъща Тайна и Висша Цел на Завръщането. Истинското Убеждение е натрупана концентрирана Сила. Ахоролот е Дума, скрита в Огъня. Тя е Същество, облечено в Огън. Тук Огънят е, който прави нещата. Ахоролот, или Истинското Убеждение, е поканено на Пиршеството на Завръщането, на Тържеството на Единството.
Ахоролот - Истинското Убеждение - има Орлови Очи. Зад човека на Ахоролот стои Силен Дух, който го води. В Истинското Убеждение е заключена Особена Сила. Тя чисти, обновява и умъдрява. Истинското Убеждение е Влияние на Висше Същество, което знае нашия Път и участва в него за нашето израстване.
Ахоролот - Убеждението - подчинява тежките условия на живота на себе си. То превръща скръбта в Прозрение. Пречистеното Истинно Убеждение ни освобождава от човешкото мислене, което само по себе си е престъпление, защото е падение. Застоя, всеки застой го очакват тежки страдания и катастрофи, докато човекът на Ахоролот скъсява своя Път, защото живее в Благословението на Тесния Път.
Ахоролот - Убеждението - ни води към Ново Тънко Развитие, докато застоят е спрял поради стари възгледи. Ахоролот пробива мъртвото виждане и повежда човека към собствените му Дълбини. По Пътя на Истинното Убеждение човекът ще съгради в себе си онази Чиста Сила, в която е самото Спасение. Застоят е всякога обречен и заради това човекът трябва да стане Търсач.
Ахоролот - Убеждението - то е да се докоснеш до нещо Незнайно в себе си. Истинното Убеждение е Общение с един по-висш Глас. Убеждението е Битка за Мъдрост и Свобода, докато дойде Диамантеният Час да се движиш свободно в Етера. Истинното Убеждение е мярка за Чистия Път.
Аторит - змията - ограбва всичко в тебе, което не е Бог, защото кой може да ограби Бога? Колко мъдро е създадена змията! Понеже човекът ограбва другите, на помощ му идва змията, за да го ограби и да го върне в Източника. Аторит създава страданието, а страданието създава Разумност и Вечност. Древните казват, че змията е Слънце, облечено в Мрак, но това Слънце никога не се разкрива лесно, защото всеки Мрак очаква Духовен Подвиг от човека.
Аторит - змията - е огън без крака. Този огън тече в човека. Този огън може да го улови само човек със Силна Мисъл и със Силен Дух. Ако ти си уловил собствената си змия, собствената си хитрост, ти си пречистил своята Вселена. Да уловиш собствената си змия, това означава да познаеш Скрития Смисъл. Змията движи еволюцията, защото тя движи Пробуждането. Злото долу е тъмнина, но качено горе, е Божествена Светлина и Сияние.
Аторит - змията - това е енергията на Развитието. Аторит е слуга на Развитието. Когато змията е захапала опашката си, това означава за Мъдрите, че краят е винаги начало, а началото е ново начало. Змията не може да вижда - не може да влезе - в Смирението, в него тя не може да се учи, защото не й е дадено. Древните казват: „Смирението е по-силно от отровата на змията“.
Аторит - змията - е хаос, който всеки трябва да подреди в себе си, защото във Вътрешния ред на човека влиза Силата на Промяната. Змията не се страхува от човека, тя се страхува от Бог в човека. Змията - това е злото, това е забранената енергия, отровената енергия. Но Мъдрият от тази енергия си прави Еликсир и пие своето Безсмъртие. Който се е посветил на Истината, ще бъде научен да управлява змията. За змията Истината е непозната Земя.
Аторит - змията - е скрита в ума. Неовладеният ум е змия. Овладеният ум е овладяна змия. Тук човекът е вече Дух, а змията е слуга, служител на Свещеното Начало, което змията е ограбила. Земното съществуване е змиевидно - добро и зло, любов и омраза - докато човек преодолее тази двойственост и се върне в Единството си с Древния Бог. А това е Завръщане в Произхода, в Свободата.
Аторит - змията, или умът - обича плътта и желанията, докато Духът е безтелесен в тялото и името му е Вдъхновение. А името на ума е Хазира - разпръснатост, разсеяност. Умът обича ограниченията, насилието, хитростта. А Духът е лек, тих, всеобхватен, всякога мъдър в себе си. Духът е всякога стабилен дори и в нестабилното, змията всякога е нестабилна дори и в стабилното.
Всеки трябва да овладее змията в себе си и да я извиси в Реалността, в Мястото на Покоя. Всички други практики са само подготовка. Контролът е Висша мярка, Висша наука. Това е Чистият Път към себе си. Ако ти не си овладял себе си, и милиони ритуали няма да помогнат. В Контрола човекът е овладян, защото е станал Дух, станал е Реалност в тялото. Това е Пътят да заживее Вдъхновението в човека.
В основата на Аторит - змията - лежат желанията. Многото желания означават много змия. В основата на Душата седи Любовта, а в основата на Духа лежи Мъдростта. Змията в нас, това е земното знание, а то е вечно тревожене. Душата в нас, това е Свещеното знание; то е всякога успокоително. Духът в нас е Божествената Мъдрост. Умът в нас е създал кармичното физическо тяло поради многобройните си желания. Чрез тези желания човекът се е отделял все повече от Древния Бог. Така човекът е станал материя.
Ако на Аторит - змията - се дадеше свобода, тя щеше да я нагоди на себе си. Тя щеше да иска да застави Бога да я слуша. Но свободата е била дадена на човека и той я е нагодил на себе си. Падението на човека е в това, че той иска Бог, Който е Великата Мъдрост, да го слуша. Но какво може да каже човешката мъдрост на Този, Който е преди нас и преди всичко? Кой може да каже нещо на Този, Който е отвъд всичко? И така, бедни човеко, научи се да говориш на себе си тихо, леко и мъдро. И когато изтече срокът на Мярката от четири милиарда години, тогава ще дойде ден, Бог ще ти се яви и ти ще разбереш дали си готов за Разговор.
Аторит - змията - е Пазител на Скритото знание. Който може да мине през змията и да има по-голяма Преданост от нея към Бога, само той получава Скритото Съкровено знание. Невежеството всякога се проваля в борбата с Аторит. Защо? Защото змията е скрит Тъмен жрец, но там, в Дълбините, тя е Светъл Замисъл на Древния Бог. Аторит е Потайна Полуреалност, излъчена от Самия Бог за Неговите Цели.
Аторит - змията - е силен влиятел на промените. Аторит е тук, за да те спаси от самия тебе, от твоя застой, защото ти си изоставил Бога и така си изоставил и себе си. Ти, човекът, си самосъздал своето падение, а доброто не може да те пробуди. Само злото може да те събуди и да ти покаже, че ти сам си станал зло отвътре. Понеже си изоставил Бога, ти си допуснал в себе си корена на злото. И то във всеки твой обикновен земен живот все се разлиства.
Аторит - змията - е тук, за да разбереш себе си, да разбереш собствения си Път и да го различиш, и да разбереш дълбоко, че без Бога всякога ще пропускаш живота си. Ти си тук, за да разбереш, че Пътят е труден, но достоен. Змията е тук, за да разбереш своето отделяне от Бога и да видиш своята призрачност, защото всички призраци са земна слепота. Ти си тук, за да се възродиш в своята Древна изгубена Реалност. Тази Реалност отдавна те чака.
Който познае Древния Бог, прекратява влиянията на змията и злото. Аторит - змията - е създадена, за да осъзнаем кое Единство да търсим. Змията е създадена само като движеща причина. Тя движи нашето лично развитие към Самия Бог. Овладяната змия става Способност на Виждането, Пробуждането, Осъзнаването. Неовладяната змия става овладяване на илюзията, а това е неспособността да виждаш и да се развиваш. В илюзията няма развитие. Илюзията, това е старият мъртъв свят.
Аторит - змията - е завесата, която скрива Истината от нас. Но в нас има Скрита Дълбока Реалност, която може да премахне завесата на илюзията. Древният Бог е нашата Дълбока Реалност и ако сме в Единство с Него, завесата е разкъсана. Търсачът намира, защото той се самоочиства. Самоочистеният се самопросветлява, а самопросветленият се завръща. Свободно Блажен е този, който е овладял своята змия.
Аторит - змията - е качество, а Древният Бог е Същност. Змията е обхванала всичко смъртно, всичко, което се е провалило в себе си. А в Древната Същност всичко е Свобода. Тук са тези, които правилно са се пожертвали; а които правилно са се пожертвали, засияват. Сиянието - това е Древната Земя на Чистия Дух. Тук е Древното Царство. Тук виждаш Изначалното Слънце, в което няма изгрев и залез. Тук никога е нямало посоки на света, а само Център и Дълбини Незнайни.
Аторит - змията - това е злото, което не може да преодолее Мъдреците, защото какво може да направи то на този, който е осъзнат като Нероден? Злото е нещо, което действа като Скрита Божия Ръка. То тече към хората и пита: „Каква е твоята реалност?“. Ако тя е човешка, течението те завлича. Ако ти си Божествена Реалност, злото се покланя.
Мерива Азор (на Езика Аринор) - това е Древното зло. В него няма Спасение, срещу него няма защита. То е отвъд Вселената. То е заключено. Силата му от Древни времена е парализирана. То е най-древният поток от черна енергия. То е създало тъмнината, преди тя да е съществувала. Черният цвят в сравнение с него е бял. Ако имаше власт, то можеше да прониква до кокал Душата и Духа и да ги обезличи, защото то прониква до дъно. Но то е заключено с Древен Ключ, за да не действа.
Мерива Азор - Древното зло - е могъщ унищожител. То може да прониква до Духовните Корени на нещата. То е свръхизпитание, което Душата и Духът не могат да понесат. Ние сме пощадени от това зло, защото Древният го е скрил от погледа на Вселената и света. При това Древно зло няма изход навътре. То ограбва всяко мислене и чувстване, докато Благословеното зло, което е в нашия свят, те учи да мислиш, да страдаш, да прощаваш.
Ако Мерива Азор - Древното зло - беше допуснато в света, нямаше да има зърна, а само плевели. Това, Благословеното зло, което ни е дадено в света, е Велика Милост, Велика Почит към живота. То е Благоухание. Но тези от света трудно ще разберат Словата Ми, защото те са изгубили Корена си. Нещата се разбират само от Истинските Търсачи, защото те са водени от самата Истина, която ги привлича към самата себе си.
Мерива Азор - Древното зло: него и Мъдростта не може да го понесе. То е преди Дървото за познанието на доброто и злото. На нас ни е дарено това Дърво, за да познаем и различим Вечното Добро, Истинното Добро, за да не се погубим и самопогубим в света. Древното зло е неразбираемо за нас. То е бездна от празнота. Микроскопични остатъци от това зло на празнотата са крокодилите и най-отровните змии.
Мерива Азор - Древното зло - е тайна, скрита и страшно унищожителна сила. Някога в Древността при Големия потоп й е била дадена власт. И когато тя се развихрила, Висшите йерархии занемели от нейната мощ и от могъщото унищожение на милиони същества. Древното Предание казва, че са умрели не само живи същества, но и отвъдни. Но то е било нещо, за което не можело да се говори. Това спада към най-древните и мрачни времена и епохи. Тук оцелели само Въоръжените с Истината, а вярващите и невярващите били поразени.
Мерива Азор - Древното зло - е в Ръцете на Всемогъщия Абсолют, Всевластния Мъдроповелител и Създател на всичко. Този Абсолют е излъчил от Себе Си Подобие на Себе Си и това е наречено Бог, Който съществува като Древночиста Сила. Само тази Сила е можела да се справи със силното и мъртво сърце на Древното зло. Тогава, в тази Древност, за падналите надолу е нямало Път. Това е част от Скритата История преди расите.
Древното зло, движейки се в своя път, никога не е искало да съвпада с Истината. Ето защо силата му била отнета и заключена. Вулканите и динозаврите са частиците остатъци от тази Древна сила на злото. Това Древно зло е било отстранено, защото то напълно обезценило живота и пожелало да го обезличи. Но Всемогъщият Абсолют излъчил от Себе Си Древност, наречена Бог, и този Бог е пожелал животът да бъде, за да може чрез Извисяване духовете да се завърнат в Безкрая.
Древното зло не се е нуждаело от нищо друго освен от себе си. В Древното зло са скрити в запас най-ужасните чудовища, които са живели някога в моретата и на сушата. Това са били свръхзверове, които по-късно са били смалени и са станали така наречените динозаври. По-късно техни остатъци и бледи отражения са демоните и вампирите. От гледна точка на Древното зло добрите хора са нищожни същества, а Мъдреците са странни. Само Старците били заплаха за него, защото Те знаели нещо друго.
Мерива Азор - Древното зло - е мъртво и празно пространство. Тук няма нито изгрев, нито залез, нито Зора. То е запечатано с тъмнина неплодна. Тук не се ражда нищо, има само едно очакване, а то е повече от 350 милиарда години - от времето, когато то се е сблъскало с Поразяващата Сила на Абсолюта. От Могъщия сблъсък с Истината то е станало празна тъмнина без избор. Но някога Абсолютът ще го посети.
Мерива Азор - Древното зло - не може да бъде очистено с потоп, нито с огън, но само с Величието на Истината. Но засега то я отрича абсолютно. В Древността Древното зло е искало да унищожи Истината, но в този сблъсък то е провалило себе си. А след сблъсъка Истината се е скрила в себе си, в своето Безмълвие. Древното зло не може да я види, чуе или разбере, защото Древното зло няма качества, а само черен поток от тъмна енергия - енергия на празнотата.
Тук, в Древното зло, има голям глад за унищожение и разруха, но няма храна за това, няма условия. Така неговата ярост се саморазгражда и обезсилва. Древното зло живее чрез забавено полудихание подобно на вулканите. Така то диша своята празнота, а когато много се самоизтощи, някога Древният ще му даде път и посока. Древното зло е враг на всеки живот, защото то самото е изгубило живота, и затова то може да се храни само от унищожението, което е илюзорна храна, защото унищожението увеличава празнотата.
Храната на Мерива Азор - Древното зло - са руините и развалините. То всякога е обичало руините и развалините. Неговите корени са в руините. То не обича водата, то цени блатото, разлагането. Древното зло няма почитание към живота. В Древността то не е обичало чистите извори и е слагало в тях Арзоний (на Езика Аринор) - Древна силна отрова. Древното зло обитава всички нечисти места на планетата и отвъд нея. Но и то някога ще бъде преобразено.
Мерива Азор - Древното зло - е създало голямата сила в Древните черни котки и затова хората имат прастар спомен за черната котка, която е пресичала пътя на човека. Но тя не просто е пресичала пътя на човека, а го е поразявала. Но Атлантите и Боговете преобразили тази сила и сега това е само едно минало, което вече почти не може да влияе. Пратуранската раса в Атлантида е малка част от това Древно зло. С течение на времето силата му се е разреждала, защото Древният Бог е дал голяма Сила на Боговете и Атлантите.
Мерива Азор - Древното зло - днес има само малки следи, защото на хората е дадено като Милост Благословеното зло. И сега това зло, дори когато убива, помага на развитието, макар че то невинаги знае това. Някога във времената на Древното зло страхът е бил огромен. Той е можел да поразява, той е можел да пречупва воля. Но днес дори слабият човек - ако се моли много усърдно и мисли много за Бога - може да се справи със злото, защото чрез Молитвата и Усърдието Бог му дава нещо от Силата Си.
Мерива Азор - Древното зло - днес няма силно общение с нашия свят. Има само малки докосвания, които не са фатални, защото на съществата е дадено да израстват чрез прераждания и Уединение. Съществува място, което е по-тъмно от тъмнината, и това място е една дълбока Мазарва (на Езика Аринор) - празнота. Днес Благословеното зло върши своята мисия, своето дело. То движи Развитието. То улавя нечистите и ги кара да изправят своя Път, но то не може да улавя Смирените хора. Злите същества умират в Смирението, понеже не могат да го обсебят. То е Тайна за тях, а всъщност то е част от Нищото.
Благословеното зло, което е Дървото за познанието на доброто и злото, е дадено, за да спаси света. Този свят, ако беше без добро и без зло, щеше да се провали много, и то навътре. Това Благословено зло работи за преобразяването на съществата. Това Благословено зло ще излекува и върне изгубената Съзнателна част на доброто. И така всички хора след време ще се поклонят на Божия Замисъл и на Истинската Любов на Древния към съществата.
Махаротот Аяра (на Езика Аразума) - Върховният Неизречен - живее в Потока на Своето Скрито Безвремие още от Древни времена. Той е казал: „Аз ще бъда всякога с вас. А тези, които искат да Ми станат най-близки, нека да знаят: Пътят към Мене е Могъщо Себеовладяване. Който се е овладял, Аз го овладявам. И ставайки Едно с Мене, той става Господар на себе си. Добрите и разумните не вървят към Мене. Само Потайно Мъдрите следват Моите Стъпки и Аз им дарявам Тиха Неизреченост. Правя така, че да им се възхищават Търсещите“.
Махаротот Аяра - Върховният Неизречен - е Неподвижно Съществуващ и Истинен. От Своята Неподвижност Той е обхванал всичко. Той живее в Древна Тишина - Място без светове, Място без желания, Място без мисли. Той е Отвъдност отвъд Отвъдностите. Той е като Древен Вятър - Непривързан, Свободен, отвъд Мъдростта, но Слизащ в нея, Скрит в Собствената Си Всепълнота и Дълбинно Скрит в Сърцето на Тишината.
За Махаротот Аяра - Върховния Неизречен - всякога говорим приблизително. Той в Дълбините Си е отдалечен и от Вселенската Хармония, и от Духовните неща, и от смъртните, и от Безсмъртните. Но ако реши, може да ги докосне там, в Дълбините. Така можем да Го доловим в Тихата и Съкровена Неизреченост на нещата и съществата, които Сам Той е създал.
Частици от Върховния Неизречен хранят световете. Той е над всички постижения и на съществата, и на Боговете. Той е Абсолютно Неуловим, защото в Него има нещо по-дълбоко от Безпределността. Но ако реши, Той може да ни призове на Дълбинен Път към Себе Си. Той не познава Себе Си, защото няма край, нито начало. Роден е преди Древността и пътува отвъд нея. Той е роден като Самороден, но Сам Себе Си не може да догони. Слава и Почит на Върховно Единствения, защото Той ни е по-близък, отколкото ние на себе си!
Махаротот Аяра - Върховният Неизречен - е Велика Дълбина, но Той е и отвъд нея. В Него е скрита Велика Неведомост. Що е Неведомостта? Мястото на Непознаваемостта. Той познава нещата, защото Сам е създал Диханията, но Сам Той е отвъд всяко Дихание и Не-дихание. Върховният Неизречен е Неведомост Неизбродима. Той е Център, скрит в Центъра. Той е Изворът, скрит в Извора. Към Него - само Почит!
В Махаротот Аяра - Върховния Неизречен - и животът, и смъртта умират, защото Той е по-дълбинен от тях. Те са Му като деца. А Той е Неведома Неизреченост, за Която мечтаят и животът, и смъртта. Не можем да Го достигнем, но Той ни призовава все повече към Себе Си, за да станем и ние Частици от Неговата Неизреченост. Погледът Му не може да се побере и във Вечността, и в Безкрая. Древен, Древен е Неговият Поглед.
Върховният Неизречен тече в живота, но не е живот. Той е Древно Прасъстояние отвъд живота. Животът е нещо, излязло навън, а Прасъстоянието е нещо, останало навътре. Спасението се нарича Прасъстояние. То е Завръщане в Него. Животът и смъртта залязват, но Прасъстоянието, което е Първият Дар на Върховния Неизречен, никога не залязва. Някога то се е наричало Древният Път.
Храната на Махаротот Аяра - Върховния Неизречен - е Безкраят. Това е Древен, Величествен, Неизразим Свят. Тук нищо не очакваш, защото тук е всичко. Тук няма нужда от Слова, защото Махаротот Аяра е отвъд Словата. Тук съществата се докосват само с шепота на своите излъчвания. Тук, във Върховния, всяко същество е Скъпоценен Извор в себе си.
Махаротот Аяра - Върховният Неизречен - още от Древността е засиял в Истината. Той е Създателят на Истината, за да може чрез нея всички същества да пътуват към Него. А Свободата се намира във Върховното Откровение, което го дарява Сам Древният в Своята Неизреченост. Върховният Неизречен е Последният Глас. Този Глас е отвъд Неуловимото, но ако този Глас реши, става ни много близък, като слиза в Чистото Ядро на Сърцето.
Махаротот Аяра - Върховният Неизречен - е Древното Хранилище на Тайнствата и Мистериите. Върховният Неизречен ни е докоснал някога в Древността. Защо? За да станем някога Негови. Всеки, който е в ежедневното Изумление на Живота, се движи към Него. Сам Върховният Неизречен е дал Величието на Свободата, за да се откажем от всяко сътворение, от всяко минало и да се върнем в Него, за да ни даде Той Тайната на Произхода.
Махаротот Аяра - Върховния Неизречен: търси Го, докато не Го намериш. Търси Го всякога, за да се приближаваш. Върховният Неизречен иска да се грижим за Истината - за тая, която изричаме, и за тая, която не изричаме. Само тогава Той започва да ни устройва, защото няма устроен живот без Истината. Истината е устройващата Сила, защото тя е част от Върховния Неизречен.
Махаротот Аяра - Върховния Неизречен: в Него Мъдреците имат своя Чуден Живот, защото чрез Него те живеят в своята Неизреченост. Тук те живеят със Същността си. Дълбоко в Безвремието на Върховния Неизречен има нещо страшно, ако човекът не е подготвен, ако човекът няма Същност. Това е празнотата, която е състояние без Същност, а ние сме Истината, която трябва да себеоткрие себе си. Открий Истината в себе си и злото ще умре, и сътворението ще умре. Това е Завръщането.
Махаротот Аяра - Върховният Неизречен - е скрит зад Истината и съхранява нейната Сила. Само който е познал Истината, има Ухо за Древната Мъдрост. Древният Закон гласи: „Търси Истината и това е Закрилата“. От Истината навътре започва Мястото на Древността. Истината е Мостът, по който слиза Древността. Истината е Част от Върховния Неизречен и затова в нея е вложена Страшна Сила, която може да поразява всяка жестокост.
Върховният Неизречен е скрит в нещо по-дълбоко от всяка човешка и Ангелска справедливост. В Ръцете на Върховния Неизречен Могъщият Хаос е като едно малко листенце - дори кой е този, който може да види Ръцете Му, които са отвъд всеки хоризонт? Има Древни Същества, които живеят не в Бога, а в Ядрото на Абсолюта - Мястото на Върховния Неизречен.
Има Древни Същности с хилядолетни Очи. Има Древни Същности с наситена Мъдрост. Има Древни Същности, които са били, преди камъните да бяха камъни. Има други, които са съществували, преди континентите да станат континенти. Има Същества, които само ако те погледнат, могат да създадат Вечността в тебе. Но има и Великосияещи Същности. Кои се завръщат в Махаротот Аяра - Върховния Неизречен? Само тези, които са постигнали Изначалното Сияние и са се отказали от него.
Махаротот Аяра - Върховният Неизречен - прави Мъдрите вътрешно богати, потайно неизменни и устойчиви. Който е вътрешно богат, той е осъзнал своята Неизреченост по един Правилен, Чист и Смирен начин. Правилното има Ясен Поглед за Пътя си. Чистото има Дивен Поглед за Невидимото, а Смирението - то прониква в Голгота и заедно с Върховно Неизречения я поразява, защото Смирението е Единство.
Адария (на Езика Аринор) - това е Смирението. Мъдрият люби Невъзможното, а то е Адария - Смирението - и той се стреми към него цял живот. Доколкото е Смирението му, дотолкова е Мъдростта му. Доколкото е Смирението му, дотолкова е Проникването му и Всепроникването му. Смирението е Умението за Проникването в Същността на нещата. А най-висшето Смирение е Умение за Проникване в Сърцето на Древния Бог. Той е дал Адария за Среща със Себе Си. Няма богатство в света, което да се сравнява с Адария. Смирението е Възхитително. То е Духовен Диамант. То сияе дълбоко в Сърцето на Истината.
Адария - Смирението - е цялата Красота на Душата. В Смирението има Дълбока и Тиха Овладяност, която прави човека Майстор на явленията. И Смирението, и смъртта са изчезване, но смъртта е скриване, а Смирението е Завръщане. Смирението е Велика Тайна. То прави човека да е Цар на себе си. Ако искаш да срещнеш Дълбоки неща, трябва да си заживял в Смирението.
Адария - Смирението - е Лебед, Същество от Същност, Същество от Лекота, Същество, съградено от Тайна. Адария е част от старата и прастара Неизменност на съществата към своя Създател. В Смирението умира смъртта, а не човекът. Адария е повече от чудо. Тя е Потайно Устроен Свят. Адария си има външно Поведение и вътрешен Подход. Адария е Будност на Любовта и Сила на Мъдростта. Адария никога не живее в земното време. Адария живее всякога в Древното си Съкровено Време. Адария всякога се съветва с Висшия Свят.
Адария - Смирението - крепи Живия Извор, скрит вътре в нас. Съвършеното Смирение е Съвършено Знание. Както златото е Съвършенството на Слънцето, така и Смирението е Съвършенството на Висшия Свят. Само една Висша воля може да придобие Адария. Чистото Смирение е Висше Състояние на Истинност. То не е доброта, то е Дълбина, която Сам Древният посещава. Смирението е Тънка и Фина Същност, която отделя човека от света на илюзиите.
Адария - Смирението - осмисля Пътя на човека, защото е свързано с Първородието. То съдържа в себе си Тих Нероден Огън. Силата му изглежда като слабост. Смирението освещава Пътя, защото Окото му е Несътворено. В своя най-дълбок смисъл Смирението е Всевиждащо Небитие. Кармата се е родила от загубата на Смирението. А когато Смирението е било изгубено, вече е нямало Висше Същество, което да обучава човека.
Адария - Смирението - има в себе си Скрито Свещено Мислене. То обича Съюза с Тишината и Чистото Слово. Изкушенията най-много се затрудняват, когато срещнат за противник Адария, защото Адария е родена преди изкушенията и изпитанията. Тя е от по-стар Род. Смирението се движи в Тишината и само Древният Бог чува стъпките му. Смирението означава Непреходност. Древните са го наричали Тайно Царство.
В Адария - Смирението - се случва Себепознанието. Смирението е Дом, в който обитава Чистото Съзнание и Древният Бог. Смирението е Първото качество, излязло от Безкрая. То е било нашата Същност, нашето Позволение да виждаме Вътрешните неща. Смирението е Първата Буква от Свещения Език. Древните казвали: „Смирението е Образ на Безкрая“. А то означава да имаш само един Баща - Древния Бог.
Адария - Смирението - е Вътрешна Свещена Реалност. Смирението е Мед за Сърцето и Слънце за Очите. То е необходимост като чистата вода. Когато сме в Адария, Бог ни устройва. Когато сме в гордостта, сами се устройваме. Който иска да направи Истинското си Жертвоприношение към Древния Бог, той нека да се смири и да бъде строго внимателен с нещата. Адария е Същност и затова тя се слива с Прасъщността. Що е Адария? Отделяне от човешкия свят.
Адария - Смирението - осмисля живота и го прави лек и неземен. Адария не говори за себе си. Тя е като тихия чист извор, който тече и ухае. Човекът на Адария никога не попада в случайност. Той знае какво иска Духът от него. Той е буден, строг и мек като стаена сила. Човекът на Адария се движи в строго определени от Древния Бог Пътища. Адария - Смирението - е Висш Събирател на Чиста енергия. Смирението е потопяване в Свещената Духовност. Коя написана книга може да се сравни със Смирението? Има ли такава книга? Древните казват: „Адария е преди всяка книга и преди сътворението“. Адария е Първият Лъч от Безкрая. Адария е близост с Древното Тайнство на Живота.
Адария - Смирението - е Мъдрото Начало на всяка Истинска Цивилизация. Как се е родила Адария? Откъде идва тя? Древните казват: „Тя е родена от Древния чрез Пречисто Докосване“. Самата Адария е Свещен Храм, Врата, през която Древният слиза. Храм означава Древно Място, или нещо, което никой не може да опетни. Това е Пречисто Вътрешно Място, а не нещо отвън.
Адария - Смирението - е най-близо до Съвършенството, защото Сам Древният се разгръща в него. За Древния Бог един Истинно Смирен човек е по-ценен от хиляда вярващи. Смирението определя скритата Сила на Вярата. Колкото повече си Смирен, толкова по-дълбока Сила можеш да извадиш от Източника. С Вярата търсиш Бога, а със Смирението живееш в Него.
Адария - Смирението - е по-дълбоко от човека, защото природата му не е човешка, а Божествена. Смирението създава Любовта в нас, а Любовта създава Бога, докато Вярата създава бъдеще. Смирението е Мъдро като Древния Свят, то е като планината. Смирението идва след Чистотата и Съкровенолюбието. То е Венецът на Чистотата. То е кокичето всред цветята. То е Поклонът на Скритата Светлина към Живота. Смирението е Пътят към Покоя.
Адария - Смирението - е Богознание. В Смирението е скрит Вътрешният Път. Смирението означава да вървиш в Извора и да изхождаш от него. За Смирения човек всичко е Светло и Мъдро Устроено. Знанията са живот във външния свят, а Смирението е Живот във Вътрешния Свят. Смирението вътре в себе си е като Осветената Мъдрост. В своя най-дълбок смисъл Смирението е Жезъл. Смирението се случва в Същността.
Адария - Смирението - е Древна Връзка с Невидимия Свят. То напомня за Скритата Необятност. Смиреният човек има Сърце на Пълнотата, защото се е освободил от земното мислене. Що е Смирението? Дихание на Покоя. Смирения човек Висшият Свят го учи, а не светът. Мълчанието на Смирения човек е духовно, говорът му е тих, Сиянието му е незабележимо.
Кой е Учителят на Смирението? Неизговоримото е Учителят. В Смирението има нещо Неизречено и това Неизречено е част от Истината. Смирението не е разбиране, а Осъзнаване. То е Живо Осъзнаване на Древната Скрита Същност. Смиреният човек има Вечна Усмивка в Сърцето си. Тази Усмивка е част от Утробата на Етера.
Арамавахая (на Праезика на Втория Старец) - Праотсъствието - е скрито в Древния Живот. Чрез Праотсъствието ставаме цялостни. Когато То е в нас, ние сме Изначални, ние сме Изначално в себе си и докосваме Чистото и Изначално Прабезмълвие, или Прасъстоянието. Тук ние имаме Древната Тишина и Истината в себе си. Тук Истината живее в нас и е наш Дом.
Арамавахая - Праотсъствието - не е обяснение, а Древно Състояние, Състояние в Скритостта на Нищото. Оттук са слезли надолу и са се зародили Благостта, Благоговението и Висшият Смисъл, който сам по себе си е Изначалното Състояние, но в Дълбините си. Праотсъствието ги предхожда. Най-великото Благословение е Потаен Дар от Праотсъствието.
Арамавахая - Праотсъствието - е без начало и без край, без време и без Вечност, дори в Дълбинния Си Смисъл и без Древност. То е породило Древността и е слязло в нея. Древността е най-близкото Стъпало до Праотсъствието. Древността е Величествена, защото е произлязла от Арамавахая, от една Скрита Чистота на Нищото. Всички, които носят нещо Древно в себе си, са докоснати от Арамавахая. Те са докоснати с Частица от Скритото Нищо.
Арамавахая - Праотсъствието - е Върховно Откровение на Единството от Прадълбините. Що е Прасъстоянието на Древните Същества? То е самата Есенциална Любов между Древните и Абсолюта. А Върховното Праотсъствие - за Него не може да се говори. Там, в Него, Абсолютът е Сам, Единствен, Великомогъществен, Ослепително Осияващ всяка Мистерия и Дълбина. Те все Него чакат.
Арамавахая - Праотсъствието - е Отворената Врата, която никой не може да отвори. Праотсъствието е създало нещата, без да действа - Чисто Изтичане, Чисто Изливане на Нищото, за да може всеки да види себе си и да се осмисли в своята Свобода. Праотсъствието е създало Пречистото Слово за Връзка със Себе Си.
Арамавахая - Праотсъствието - в най-дълбинния Си Смисъл е Абсолютно Вглъбено в Себе Си. То се движи неведомо, никой не може да Го проучва и да Го узнае. Праотсъствието е родило Старците от Безкрая, Синовете на Вечността и Мъдрите Посветени, за да бъдат те Слуги на душите.
Арамавахая - Праотсъствието - не е течаща чиста вода. То е Вглъбеност отвъд живота. То не тече, защото тече само сътвореното. Праизточникът не тече. Произходът е отвъд сътвореност и Несътвореност. Произходът е Праотсъствие без корени, без основа. То е нещо отвъд живота и смъртта. То е нещо отвъд живота и Покоя.
Арамавахая - Праотсъствието - е по-дълбинно не само от всяка енергия, но и от Силата. То е породило Силата, но не е Сила. Що е Праотсъствието? Древността казва и самите Древни казват: „Величествена Бездънност, в Която е по-добре да не попадаш, дори и да си призован“.
Арамавахая - Праотсъствието - е Велика Реалност. То присъства в съществата като Отсъствие. То е Пазителят, защото е Непривързаност. И който се съедини с това Отсъствие в себе си, става цялостен и неуязвим. Присъствието е за тези, които са в света. Отсъствието е за тези, които са погълнати от Тайната на Живота. Тази Тайна те прави Уединен и Безпределен. Тя е Тайна на Дълбокия и Мистичен Опит. Тя постепенно пътува към Праотсъствието.
Пътят към Праотсъствието изисква да си натрупал много Чиста и Пречиста Сила. Истинният човек върви от Отсъствието към Праотсъствието. Истинният човек има Тайно Сърце, Мъдрочисто Сърце. Това Сърце има Специално качество. То умее да изчезва в Древното Начало. То умее да присъства в Сърцето на Древния Бог, защото се е отделило от света и сътвореността.
Арамавахая - Праотсъствието - е Великият Невидим Наблюдател, Всевиждащият Невидим Дух. Древните казват: „Той е Дух, превъзхождащ Себе Си. Той е Мистерия, слязла в Духа“. Той е Дух без история: Величествен, Самороден в Себе Си, Отсъстващ и Присъстващ според Волята Си и Замисъла Си; Абсолютно Непознаваем, но подаващ Ръка; всякога Неуловим и Мистериозно Неведом, защото не може да бъде обхванат.
Арамавахая - Праотсъствието - е Дихание без дихание. Това е Прасъстояние на Бездънност. Дарява Мълниеносно Просветление, като заедно с това дарява Посоката и Пътя към Себе Си. Праотсъствието царува зад Пределите на всичко. Всеки, който върви към Праотсъствието, трябва да осъзнае своята Невидимост и своята Дълбина.
Арамавахая - Праотсъствието - е Най-скритото Древно Място. Основата на това Място е Невидима и Неведома. Тук няма присъствия. Тук е Мистерията, Която е отвъд живота. Тук е Животът без сътвореност. Това е Мястото на Древната Свобода. Това Място е зад Предела. Пределът е Покоят, а зад Покоя се намира Древният Бог. Той е Бащата на Покоя и Дарителят на Древната Свобода.
В Арамавахая - Праотсъствието - царува Безпределието. Ти, човеко, осъзнай своята Невидимост, своята Несътвореност, своята Древност. Изначално ти си роден като Древно Осветен и Свободен от светове, Свободен от живот и смърт. Осъзнай, че си странно скрит от всичко, което съществува. Ти си Древен, Дълбок и Невидим Свят. Ти нямаш история, нямаш биография. Ти си Древност и Мистерия.
Арамавахая - Праотсъствието - е Древна Тишина. А що е Тишината? Древна Дълбина. Оттук е излязъл Скритият Бог и е станал Вътрешно Явление. Скритият Бог е Мистичен: Той живее в Праотсъствието, но слиза в нещата и отвътре, и отвън. Той търси само Преданите, Съществата на Постоянните Усилия, които от Стремеж към Него не могат да спят.
Арамавахая - Праотсъствието - иска твоите Усилия, твоята Отдаденост, а не да Го разбереш. Древният е тук, но Той не е за разбиране. Люби Древния и не Го разбирай. Той е Мистериозна Непостижимост, но е близък до всяко Чисто Сърце. Той е Могъщо Строг, но към Чистото Сърце е Мек и Усмихнат. Той е Учителят от Древността. А що е Чистото Сърце? Древен Кристал.
Марахатот (на Праезика на Втория Старец) - Правдъхновението - е Изкуство на Предаността, Изкуство на Отречеността. Това Правдъхновение и дърветата, и скалите, и вятърът го познават. Правдъхновението е Живот в Тайнство и Мистерия. Правдъхновеният човек е събрал Бог в себе си. Той е съсредоточен в словото си и Древният Бог му е дал Усет за Себе Си.
За Правдъхновението трудностите са нещо лесно, защото Правдъхновението не е земно явление. То е Движение на Древната Божия Сила. Правдъхновението задвижва Вдъхновението и Същността в живите същества и ги повежда към Произхода. Правдъхновението гледа с Древни Очи, а да те е погледнал Древният Бог, това значи да ти е отнел света.
Марахатот - Правдъхновението - е излъчена сама по себе си Древна Сила. То се обменя с Вечността и с Безкрая. То е далече от суетата на сътворението. Правдъхновението е друга Воля, влязла във Вдъхновението на човека. Това Вдъхновение няма Дом в света. То търси само Същностното и живее всякога в него. Така то съхранява себе си.
Марахатот - Правдъхновението - се движи скрито по Земята и търси Преданите за своя Замисъл. Този, който има Марахатот, му се дава да вижда в Незримото. Дава му се да вижда Ореола на Лекотата. Лекотата е навсякъде, но умението да я виждаш, не е дадено на всеки.
Марахатот - Правдъхновението - е Древен Невидим Свят. То е Следа от Силата на Древния Бог. То е Силен Чист Вятър. То ни очиства от света и сътворението. Марахатот е Вкус на Древност, Древно Море, Древно Течение. То е част от Всемогъщата Древна Сила. Правдъхновението е Воля, преодоляваща всичко. Правдъхновението има в себе си Тайно Различаване. Така то служи единствено на Висшата Истина.
В Марахатот - Правдъхновението - живеят Древни Души и Духове с Опит в света и отвъд света. Те често се срещат на Земята и се познават. Особено много са се срещали в Атлантида и Египет, и най-вече в Първата Слънчева Раса. Марахатот е Слово на Древното Изричане. Съществата на Правдъхновението са Майстори на Чистия Път. Те познават Тайнството на Жертвата и Мистерията на Отречеността.
Марахатот - Правдъхновението - е Владетел на Чистото Съзнание. То е Отломък от Древното Скрито Сияние. Неговият Мироглед е Слънчев, Божествен, защото то е Звук на Истината. То е Древно Докосновение. А от него се е родило Вдъхновението. Що е Истинното Вдъхновение? Живата Чистота, чрез която извървяваме Пътя си. Вдъхновението съхранява Духа, съхранява Пътя, Възхода, Възторга, Изумлението и Чистотата. Вдъхновението е Тайнство, а Правдъхновението е Мистерия.
Правдъхновението и Вдъхновението - това е, което липсва на света. Това е Живот, основан на Всемогъщи Правила. Правдъхновението е Големият Брат на Вдъхновението. Наричали са ги и двете „Безметежното Сияние“. На Езика на Боговете това се изрича като Рахима Арамая. И още са ги наричали „Мостът към Бездната“ и „Образът на Изначалния Живот“.
Марахатот - Правдъхновението - не го докосва хаосът, нито ветровете, нито ледовете, защото част от него е отвъд живота, а друга част само слиза да даде Пътя на Вдъхновените, за да се извисят към Него. Правдъхновението е Могъщо Място. От него смъртта потреперва, защото, когато Правдъхновението е било, смъртта още не е съществувала. В Правдъхновението има Скрита Истина, която е още по-страшна от смъртта. Що е Истината? Древен Говор, скрит в Правдъхновението.
Марахатот - Правдъхновението - е част от Пламъка на Древния Бог. В бурята има силни духове, в урагана има могъщи духове, а в Марахатот има Дух Владетел, Дух, слязъл от Великата Реалност. Силата на Правдъхновението е в това, че една част от него живее в Реалността, а друга част превъзхожда Реалността. Правдъхновението е Дар от Мистерията, а Вдъхновението е Дарът на Бездната.
Марахатот - Правдъхновението - е Древният Възглед на Мистерията. Вдъхновените същества са поканени да вървят към Вечността и Безкрая. А тези, които са изгубили Вдъхновението, те са заключили себе си във времето и в сътворението. Те носят в себе си миналото, защото са изпуснали Древността. Само Вдъхновението може да порази миналото, като го преодолее в себе си.
Марахатот - Правдъхновението - е Бащата на Вдъхновението. Ако Вдъхновеният човек попадне в пустинята, той ще улови и усети Вкуса на пустинята. Той ще види пустинята като оазис и като море, защото има Дълбок Възглед в себе си. Правдъхновението е Водачът на Древните Същества, а Вдъхновението е Водачът на Вечните същества, които търсят изгубения Произход. Слава на постоянно търсещите същества!
Вдъхновението е споделящо, Правдъхновението е Безмълвно и Сияещо. То реже Дълбините. Вдъхновението е Чудна Преданост, Изящна Преданост, а Правдъхновението е Величествено Дело. Човекът на Правдъхновението може да създаде Цивилизация. И при двете Вдъхновения човекът е преодолял себе си. Вдъхновеният човек е от друг Свят, а Правдъхновението е без история.
Марахатот - Правдъхновението - минава през Мрака и Мракът не го узнава. Само Висшата Тишина знае как действа Правдъхновението. Правдъхновението и Тишината са сродни. Те са Древно сродни. Те са Звук на Безпределния Живот. За тях Вселената никога не е съществувала.
Марахатот - Правдъхновението - е над Будността и над Виждането. Може да си Буден, може да си Виждащ, но Правдъхновението е Скрито Измерение на Древния Замисъл. Правдъхновението - това е Древният, Тоталният човек. Той е Човекобог, Сгъстен Бог. Това се е случило, когато Древният Бог е изригнал и се е вселил в Себе Си, в Себеподобието Си, в Човекобога.
Марахатот - Правдъхновението - е действало, когато още е нямало светове. То е Изначален Чист Пламък, Неуловима Фина Сила. То докосва съществата и ги прави Слънца. Така във Вътрешния Свят са се зародили милиони Слънца. Правдъхновението създава Същества Храмове. Правдъхновението е слязъл Древен Лъч, който яростта на тъмната бездна е отрекла. Но този Лъч е Велик Замисъл, който е преодолял Древното зло.
Мерива Азор (на Езика Аринор) - Древното зло - е свят без топлина. Тук словото е мъртво. В него тече тъмнина и празнота. То е грабещо и обезсилващо. То е втвърдяващо. Срещу него вярата и доброто са безсилни. Но ако то срещне Истината, то спира и наблюдава. То знае, че ако Истината изригне, то трябва да се скрие в своята празнота. В Древността Премъдрите само казвали: „Завърти Ключа на Истината!“.
Срещу Мерива Азор - Древното зло - оцелява само Истината. Срещу него нито доброто, нито справедливостта могат да оцелеят. Силата срещу това зло е да си станал едно с Истината. Истината е Владетелят, защото в Истината се движи Древният Бог. Тя е Всемогъщо Остра. Тя е, която реже мрачното зло. Срещу Истината Древното зло няма подход. Неизменният в Истината придобива своята Древност.
Мерива Азор - Древното зло - е вкаменено от Истината. То е заключено. Само Истината може да заключва и отключва нещата. В Древното зло има много огън и гняв, но я няма Силата на Истината, която изтича от Абсолюта. Що е Истината? Силата на Неизменността. Истината е Мистичният Будител на Древните. Огънят на Древното зло трепери от Истината, крие се, но не се покорява.
В Мерива Азор - Древното зло - са погребани могъщи зверове. Те са съставени от огън и гняв. Някои от тях живеят във вулканите и чакат своя час. Древното зло е било поразено от Този, Който няма Име. Съществата на Древното зло се отрекли от Неговата Истина и от Древния Божествен Живот. Впоследствие Той е слязъл върху тези същества и им показал последиците. Така те станали прадемони и зверове, за да осмислят себе си след милиони години падение и да разберат, че има само Един, Който е Върховен Владетел.
Мерива Азор - Древното зло - в най-дълбокия си смисъл е без име, за да не бъде изричано и оживявано. Най-древното му име е отнето, за да бъде обезличено. От Древни времена словото му е отнето, защото словото е било вратата към него. А знае се, че в Словото е заключена Древна Власт. Тайната на Словото е, че то може да събужда Древни неща. Мъдрите натрупват Свещени Слова и чрез това те придобиват Превъзходство над света. А чрез слова на злото може да се натрупват много зверове в съзнанието, докато накрая злото се всели.
Мерива Азор - Древното зло - е особена мрачна светлина. Тя черпи сили от тъмен извор, от тъмен център, който си има и външно място във Вселената. Когато Древният Бог е създал Ламарот - Луцифер - и после го е въвел в Своя Замисъл, Той с това ни е подал Ръка, за да имаме Изход и да вървим към своето Освобождение. Древният Бог е превърнал Ламарот в зло, но в обучаващо зло. А това е част от Божия Замисъл, за да не потънем ние в тъмния център на Вселената.
Мерива Азор - Древното зло - е сгъстен хаос. То има големи знания, но без Истина. Това зло ако имаше власт, то щеше да прояви нечувано насилие. Морето на ужаса е част от тъмната празнота на Древното зло. Но то не е знаело, че от Нищото ще се появи Древният Бог, Който владее всичко в Себе Си. Древният Бог е Владетел, защото е Цялата Истина, Абсолютната Истина. Той е излязъл от Мястото на Могъщата Слава. Единственото нещо, което Древното зло не желае, е да среща Лицето на Истината и Лъчите й.
Мерива Азор - Древното зло - има мрачно сърце. Каменното сърце на човека е 80 пъти по-живо. Това зло, сатанинското и човешкото, е проядено само донякъде, но Древното зло е проядено до сърцевината и затова му е отнето съществуването. Ние трябва да осъзнаем, че пред Древното зло лицето на човешката смърт е красиво явление. То е като усмивка на чист сърдечен поздрав. Слава на Древната Истина и на Величествения Бог!
Мерива Азор - Древното зло - е неовладяна стихийност. То не е като вълка, който разкъсва овцете и ги изоставя. Древното зло разкъсва и вълка, и овцете и нищо не остава от тях. Там, откъдето мине това зло, то оставя зад себе си аура от празнота и тъма непоносима. То е като да видиш труп от хиляди години.
Древното зло в своето минало е живяло реално и е траяло само няколко хиляди години. А после е било изсечено като от могъща ръка на Невидим Майстор. И оттогава то стене в себе си и очаква някога да се яви утеха. Но за да дойде утехата, то трябва напълно да се изтощи в себе си.
Древното зло, което е смазващо, е заключено от Всемогъщото Действие на Абсолюта. Абсолютът го е заключил с Тайна Дума от Праезика, а една част от него е вкаменена. То е станало планини, скали, материя, която жадува някога своето освобождение. Но за това трябва да дойде друго време и да бъде изречена друга Дума от Праезика. Слава на Древния Бог, че ни е позволил Развитие!
Мерива Азор - Древното зло - е чисто сурово бедствие. То си стои в своя затворен свят, а от него съществуват само остатъци. Мерива Азор е необикновена Тайна. Това Древно зло е произнесло присъда над Истината, а всеки, който е осъдил Истината, се е самоотделил от Същността си.
Мерива Азор - Древното зло - прави живите мъртви, а мъртвите - още по-мъртви. Това се е случвало. Но понеже сега то е заключено, то е безопасно. То е заключено, за да има Развитие и да има някога Завръщане в Древния Произход. Съществата са виждали гъста мъгла, тежка мъгла, бяла мъгла, но не са виждали черна мъгла, сковаваща мъгла, защото тя отдавна е отнета.
Мерива Азор - Древното зло - е праистория от Тайния и Скрит Свят. Тук има много спомени, които са отдавна изтрити. От тях самото сатанинско зло щеше да трепери. Но хората трябва да знаят, че това Древно зло някога е съществувало и с това съществуване е посяло своето заключване от Всемогъщата Древна Сила, Която държи всичко в Своите Ръце. Не може да се говори дълбоко за Древното зло, за да не се отваря една стара опасна врата. Но трябва да се знае едно: че Велик е само Древният Бог!
В Мерива Азор - Древното зло - светлината е умирала. То е внасяло в цветята нещо отровно. Отраженията му са създали блатата. То е по-голямо зло от всяка черна дупка и пропаст. Защо Древното зло се е провалило в себе си? Защото то не е получило Напътствие към Истината. Поради това то се е отрекло напълно от нея. Така се е случило това странно черно дело, което ще умре в себе си, за да имаме ние Дара на Развитието.
Мерива Азор - Древното зло - е пожелало дори да разруши Духа на смъртта, но нещо му се е изплъзнало и то не е успяло. Ние знаем, че смъртта е важна за човека и човечеството, защото в нея човекът се обновява, за да се върне с нови сили в Пътя на своето Развитие и Въздигане. Смъртта е помощник и слуга на Развитието. Смъртта е Благородна. Тя е Пазителят на Развитието.
Ал Марахия е от онези ученици, които минаха през предаността и я преодоляха, минаха през жертвата и я преодоляха, стигнаха до Любовта и онемяха. Ал Марахия достигна до тайния Храм на своя Учител-Старец. Той чу звука на Духа, той вкуси Древността, той видя Безмълвието — Древния Корен — и сам се удостои с дихание от Древност. В него заживя Древната решителност. Ал Марахия не търсеше лесното, а правилното и трудното, защото той знаеше, че скромната слава е в благостта на трудните и тежки времена. Днес Ал Марахия живее в таен свят, той живее в Храма на своя Учител, той живее в Сърцето на Мистериозното Несъществувание. / Вторият Старец Азавот Махария
Вторият Старец е Владетел на Незнайните Сили, Повелител в Скритостта на Мрака. Той е Древна Дълбина, произлязла от Мистерията на Абсолюта. Той е Силата над Черното Братство, защото е Особена Врата на Абсолюта. Много пъти Древният е влизал в Него да живее и е живял като Истина в Действие. Символичното Име на Втория Старец е Старецът Азавот Махария. Древният Му е позволил Изначалното Виждане.
Из Древни Съкровения